Останаха още един регионални избори в Германия преди националния вот и това може да постави предизвикателство пред консерваторите на Ангела Меркел. Преди гласуването в неделя в Саксония-Анхалт нейните християндемократи (ХДС) и Алтернатива за Германия (АГ) стоят изключително близко една до друга, като едно скорошно проучване дори поставя крайнодясната партия на първо място, пише онлайн изданието Politico.eu.
АГ е силна в източната германска провинция, като получава подкрепа от почти една четвърт от избирателите. Това обаче е горе-долу колкото гласовете, които партията получи на изборите през 2016 г., т.е. не можем да кажем, че набира скорост крайнодясна вълна, а ако АГ спечели, то ще е заради слабостта на консерваторите.
Консерваторите губят подкрепа в анкетите в цялата страна на фона на нарастващото недоволство от управлението на пандемията от правителството, поредицата корупционни скандали и горещо оспорвания избор на Армин Лашет за лидер на партията и кандидат за наследник на Меркел.
В Саксония-Анхалт процентите на одобрение от страна на управляваното от християндемократите регионално правителство по отношение на коронавирусната криза падат от 72% през юни 2020 г. до 31% тази пролет, а местният партиен клон открито подкрепи съперника на Лашет.
Победа на АГ би нанесла опустошителен удар не само на партията по-малко от четири месеца преди федералните избори, но и на Лашет лично, който коментира наскоро, че крайнодесните не дишат специално в неговия врат, а „във врата на всеки демократ“.
„Не можем да искаме крайнодясната радикална партия да се превърне в най-силната партия в германския регионален парламент", добавя той. „Това, което ще се случи в неделя в Саксония-Анхалт, е въпрос, който трябва да засяга всички демократи“, казва още той.
Източна стигма
АГ в Саксония-Анхалт е в крайнодесния спектър дори за стандартите на тази партия. Парламентарният ѝ лидер Оливер Кирхнер беше член на т.нар. Flügel, вътрешна партийна група, която беше разформирована, след като вътрешната служба за сигурност на Германия я обяви за „доказано екстремистко начинание“. Местният клон, подобно на федералната АГ, е класифициран като „предполагаем случай“ на екстремизъм.
Успехът на партията в бивша Източна Германия накара политикът християндемократ Марко Вандервиц, специален комисар на правителството за източните провинции, да каже, че определен дял от източногерманците са изгубили надежда що се отнася до демократичните ценности.
„Имаме работа с хора, които в някои случаи са били социализирани в диктатура по такъв начин, че да не могат да влязат в демокрацията дори след 30 години“, коментира той.
Меркел, израснала в Германската демократична република, обаче направи точно обратния коментар, а действащият премиер на провинцията Саксония-Анхалт Райнер Хаселоф заяви, че едностранчивото отразяване в пресата е причината, поради която много германци не са наясно как се е подобрил изтокът.
Изявления като на Ванредвиц обикновено се посрещат с гняв от източногерманците, оито смятат, че предположенията, че те не са правилно интегрирани във федералната република утвърждават дълбоко вкоренените стигми.
„Когато съм на запад и хората ме питат дали идвам от „зоната“ - препратка към съветската окупационна зона, им казвам: „Стига!“, коментира Елфриде Кизеветер, пенсионер от Лайпциг. „Тъжно ми е, че все още срещам предразсъдъци днес, защото мисля, че всички сме германци“, добавя тя, като допълва, че още не е решила за кого да гласува и обвинява за това канцлера. „Обичам тази страна, но не харесвам Меркел - никой тук не я харесва, тя забрави за нас“, допълва тя.
По време на предизборната кампания преди вота през 2017 г. Меркел на няколко пъти бе посрещана със скандирания и обиди от разгневени граждани в Източна Германия. Християндемократите обаче все още са популярни сред много избиратели.
Зелените, летейки високо във федералните социологически проучвания, се борят да пробият в източните провинции. Партията получава 10% от гласовете, според проучванията, а социалдемократите западат още от края на 90-те години на ХХ век. Левицата Die Linke, също популярна в бившия Изток, претърпява спад в подкрепата и се озовава в надпревара за третото място.
„Ще гласувам за [християндемократическия премиер] Хаселоф, макар че той вероятно ще се обедини отново със Зелените“, казва жителят на Хале Щефан Еберт. (Настоящото регионално правителство се състои от християндемократите, социалдемократите и зелените.) Твърде млад, за да си спомня дните преди падането на Желязната завеса, Еберт казва, че е наясно колко бедни са били всички през 90-те години и че ситуацията се е подобрила оттогава, в по-голямата си част под управлението на ХДС.
„Оценявам това, но това, което се случи с миграцията през последните години, е твърде много“, добавя той. „Става въпрос и за нея - искам тя да расте в безопасна среда“, посочва той малката си дъщеря, с която се разхожда.
Проблем с екстремизма
Други се страхуват по-скоро от крайнодесните екстремисти. През 2019 г. атака срещу синагогата на Хале приключи с двама загинали.
Източните провинции се борят с неонацисткото насилие много преди АГ да набере скорост, подхранвана от икономическите затруднения, демографските промени и мобилизационните усилия на западногерманските неонацисти след 1990 г., както и нежеланието на комунистическия режим да признае съществуването на неонацистите в уж антифашистката ГДР.
„Саксония-Анхалт има проблеми поради структурните прекъсвания през последните десетилетия, особено колапса на източногерманската индустрия“, казва Михаел Бьохер, професор по политически науки в университета в Магдебург, столицата на провинция Саксония-Анхалт. „Провинцията е сравнително икономически слаба, тъй като има малко големи компании, които се установяват тук“, допълва той.
Икономическите и демографските предизвикателства - Саксония-Анхалт например е загубила близо една четвърт от населението си заради миграцията към Западна Германия от 1990 г. насам, дават усещане за безнадеждност, като правят крайнодесните движения по-привлекателни за някои коментира Бьохер. Той предупреждава, че тези проблеми не се ограничават само до източните провинции.
Карамба Диаби, депутат от социалдемократите във федералния парламент на Хале и първият чернокож германски депутат, посочва, че крайната десница е в малцинството в Саксония-Анхалт. През 2020 г. офисът на Диаби в Хале е атакуван, като мотивацията зад нападението не е разкрита, но се смята, че е свързана с расизъм и крайнодесен екстремизъм.
„Очевидно е, че има малка група хора, които са много шумни, но те не са мнозинството в това общество - също не са мнозинството в Хале. Затова не трябва да се оставяме да бъдем сплашвани, а ще продължим да си вършим работата“, казва депутатът.
Диаби не е съгласен и с внушението на Вандервиц, че някои източногерманци са безвъзвратно изгубени за демократичната политика: „Мисля, че е погрешно просто да се откажем от цяло поколение сега“.
Предстоят ли проблеми
Ако АГ спечели в неделя, победата - макар и значителна, ще бъде до голяма степен символична. Ръководството на християндемократите многократно е изключвало всяка коалиция с крайнодясната партия.
Други консерватори от провинцията обаче и преди са се показвали отворени към идеята за сътрудничество с крайната десница. Всяка стъпка в тази посока би се превърнала в голямо главоболие за Лашет и федералните християндемократи. Неговият предшественик като партиен шеф Анегрет Крамп-Каренбауер беше принудена да подаде оставка, когато консерваторите от Тюрингия неочаквано избраха провинциален премиер с подкрепата на АГ миналата година.
Както каза консервативният парламентарен лидер на Тюрингия Марио Фойт миналия месец: „Изборите няма да бъдат спечелени на изток. Те обаче могат да бъдат изгубени на изток“.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
