Руската Федерална космическа агенция "Роскосмос" публикува тази сряда стенограмата от разговорите на екипажа на съветския космически кораб "Союз-11", който загина през 1971 г. по време на кацане поради разхерметизирането на космическия кораб.
Разговорите на космонавтите Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев с контролния център по време на подготовката преди изстрелването, самото изстрелване и няколко часа преди инцидента бяха разсекретени от Роскосмос по случай 50-годишнината от трагедията. Документите показват, че излитането е било в нормален режим и екипажът се е чувствал много добре.
Союз-11 е изстрелян на 6 юни 1971 г. от космодрума Байконур. Екипажът му трябваше да се прикачи към Салют, първата орбитална станция в света, след неуспешен опит по време на предишната мисия.
Космонавтите изпълниха цялата летателна програма и на 7 юни успешно се скачиха със „Салют", ставайки първият и единствен екипаж на станцията.
На 29 юни 1971 г. в 21:28 ч. (Московско време) космическият кораб „Союз-11" се откача от орбиталната станция и се насочва към Земята. Кацането се провежда в автономен режим: всички системи работеха правилно и своевременно.
В момента, когато капсулата с астронавтите се отдели от орбиталните и обслужващи модули на космическия кораб, на височина 150 километра, комуникацията беше прекъсната. Контролният център не знаеше какво се е случило, тъй като капсулите за спускане нямат телеметрична система, така че космонавтите трябваше да докладват за ситуацията. Преди това комуникацията с космическия кораб не беше загубвана по време на фазата на кацане.
Както е описано подробно от Роскосмос, последното нещо, което чуха от космонавтите на Земята, беше веселото пожелание на Волков: „Утре ще се срещнем, пригответе коняк".
Парашутната система се активира в очакваното време, двигателите за меко кацане се изстрелват и модулът каца на определеното място. Инструментите на космическия кораб записват продължителността на полета: 23 дни 18 часа 21 минути и 43 секунди, което е нов световен рекорд. Екипът за търсене и спасяване открива капсулата без външни повреди, но когато я отвориха, намериха вътре тримата космонавти без живот.
По-късно държавната комисия откри, че астронавтите - които не са носили скафандри, тъй като размерът на кабината на космическия кораб не го позволяват - са загинали поради разхерметизирането на космическия кораб: причината е преждевременното отваряне на един от вентилационните клапани, което предизвикало експлозивна декомпресия: налягането в спускащия се модул намалява за две минути от 760 на 50 милиметра живак. Поради това кръвта на екипажа започна да „кипи", изпълнена с въздушни мехурчета.
Разположението на телата показва, че космонавтите осъзнават какво се случва и се опитват да премахнат изтичането на въздух. Засега точната причина за отварянето на клапана на „Союз-11" остава неизвестна.
След инцидента пилотирани полети в СССР са прекъснати и не се провеждат в продължение на две години, до септември 1973 г., когато е изстрелян космическият кораб „Союз-12". През това време са предприети редица мерки за подобряване на безопасността на космонавтите: екипажът е намален до двама души, за да могат да бъдат настанени в спускаемия модул с оборудване за оцеляване.
След трагедията в астронавтиката е установено ново желязно правило: излитане и кацане само в скафандри. Тази авария стана най-голямата в историята на съветската и руската космонавтика.
