„Имаме ли нужда от нов противник?“ С тези думи Армин Лашет обобщи европейския отговор на усилията на Джо Байдън да убеди европейците да станат по-строги по отношение на Китай.
Тъй като политикът е в най-добра позиция да стане следващият канцлер на Германия, откритото му порицание срещу президента на САЩ е последният пример в поредица от учтиви разногласия между двата стълба на трансатлантическия алианс за това как да се справят с азиатската суперсила, която става все по-мощна, пише за онлайн изданието Politico Бруно Масаиш, политик и автор на медията.
Това, което обикновено се пренебрегва, особено във Вашингтон, е, че европейците не са склонни да възприемат тона на Байдън, защото не искат да се изправят срещу Китай. Те не харесват идеята, защото имат свой собствен план. Засега той работи.
Планът е разработен преди малко повече от две години, по времето, когато Америка на Тръмп беше загърбила европейските си партньори. Както описва висш служител в Брюксел, решението да се определи Китай като „системен съперник“ през март 2019 г. е всичко, към което външната политика на ЕС се стреми, почти винаги неуспешно.
Европейският съвет даде на Европейската комисия (ЕК) и Европейската служба за външна дейност мандат да изготвят нова китайска стратегия. И двете институции се възползваха напълно от него и изготвиха смел документ, който така и не стигна до националните столици за одобрение.
Той казва, че по същото време е живеел в Пекин и потвърждава колко объркани и раздразнени са били китайските служители. Този първоначален залп също така не е бил изолиран ход. Месец по-късно ЕС постави на Пекин ултиматум и го призова да приключи преговорите за инвестиционното споразумение между Китай и Европа до края на 2020 г. Тези преговори се проточиха в продължение на 5 години и Брюксел просто искаше резултати, казва анализаторът.
До днес логиката зад тези ходове е неизвестна. Както обясни тази седмица един човек, ангажиран в обсъжданията през 2019 г., думите „системен съперник“ са имали за цел да обозначат нещо много различно от формулировката, използвана от Вашингтон: „стратегически съперник“.
С идеята за системно съперничество ЕС се надява да отдели политическите различия и икономическите връзки. При стратегическото съперничество конфликтът е водещ. При системното съперничество конфликтът се ограничава до политическата сфера. Част от политическата традиция на ЕС е да вярваме, че политиката и икономиката могат да бъдат изолирани една от друга. Дори вътре в блока на политическите различия с Полша и Унгария не е позволено да пречат на единния пазар.
Изпълнението на същия трик с Китай е далеч по-трудно, но Комисията е заета с прилагането на плана на практика. През последните две години тя одобри поредица от нови разпоредби, ограничаващи способността на китайската държава да се намесва в рамката на икономическите връзки между двата блока. Те включват скрининг на инвестиции, инструменти за търговска защита, пакет срещу държавни субсидии и инструмент за обществени поръчки.
В същото време Брюксел, под натиска на германския канцлер Ангела Меркел, която поднови ултиматума през юни 2020 г., продължи с преговорите по инвестиционното споразумение, окончателно договорено от двете страни през декември 2020 г. Високопоставен служител в Комисията, който е поискал да говори при условие на анонимност, определя съгласието на Пекин за споразумението като „подарък“.
Сделката включва значителни отстъпки от Пекин, включително по-голямо ниво на пазарен достъп и сфери за държавните предприятия, прозрачност на субсидиите и правила, забраняващи принудителен трансфер на технологии. „Като ни дадоха голям подарък, те се надяваха да предотвратят единния фронт с администрацията на Байдън“, казва служителят.
Надеждата на Китай обаче няма да се оправдае. Това, което изненада Китай, е, че ЕС не разглежда инвестиционното споразумение като политическо. След като принуди Пекин да отстъпи по ключови точки, блокът не се поколеба да премине през най-забележителните червени линии на Китай. На 22 март ЕС се присъедини към Великобритания и САЩ при налагането на санкции, насочени към китайски служители, за които се смята, че са замесени в нарушения на правата на човека в провинция Синдзян. Ходът извади Пекин от равновесие - както се вижда от реакцията му. Мнозина в Брюксел вярваха, че Китай би бил твърде загрижен за запазването на инвестиционното споразумение, за да реагира, или би го направил в строги граници. Вместо това китайското външно министерство реагира със сляпа бруталност.
Китайските посолства в Европа бяха предварително помолени да съберат списък на нежелани хора, който включва членове на ЕП от почти всяка политическа група. Изглежда, че този списък е одобрен от висшето ръководство и загрижеността за съдбата на споразумението е минимална.
Защо обаче Си Дзинпин, който се бори усилено за тази сделка, изглежда е променил мнението си? Както коментира влиятелният академик Куи Хондзян, „стратегическите партньори не се санкционират взаимно“, а китайската страна възприема инвестиционната сделка като политическа.
Подобно на добрите марксисти, китайските власти не вярват в разделянето на политиката и икономиката. Решението на Брюксел да санкционира четирима политически служители показва, че „системното съперничество“ все още е валидно и оперативно. Според длъжностно лице в китайския държавен съвет Си е решил, че европейците са предали духа на споразумението и че Китай трябва да отговори.
Лиу Зуокуй от Китайската академия за социални науки разширява чувството на разочарование. Според него двете страни трябва да преодолеят различията си и да преговарят. От друга страна, ЕС може да накаже Китай по всяко време според собствените си нужди и се смята, че Китай може да се съгласи с такова наказание.
Това означава, че Брюксел - не Вашингтон или Пекин, има ясна визия за това какви трябва да бъдат условията на отношенията между Запада и Китай: икономическа интеграция, но по европейски, а не по китайски модел.
Китайските служители може да се оплакват от термина „системно съперничество“, но вярват в него, както и Брюксел. Разликата е, че за Пекин няма разделение между пазара и държавата. Интересното е, че това е мнението и във Вашингтон. Европейците обаче са убедени, че имат по-добър план. Те ще продължават да настояват, че за да прави бизнес на тяхна територия, Китай ще трябва да спазва европейските условия.
Наистина китайските власти изпратиха някои съобщения, че искат да продължат да говорят. "Ние сме много спокойни", казва дипломат от Брюксел.
Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова
