По-рано това лято, в навечерието на регионалните избори в източната германска провинция Саксония-Анхалт, германският политик Марко Вандервиц беше попитан за силната подкрепа в региона за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Вандериц, специалният комисар на германското правителство за Източна Германия, обяснява успехите на AfD на изток с авторитарното минало на региона и заяви, че вярва, че само малка част от тези избиратели са „потенциално възстановими“ за основните партии като неговия десноцентристки Християндемократически съюз (CDU), пише Foreign Policy.

„Имаме работа с хора, които са частично социализирани от диктатура по такъв начин, че дори след 30 години да не са достигнали до демокрация“, казва той пред Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Коментарите му предизвикаха възмущение. Мнозина в региона незабавно ги отхвърлиха и коментират, че Вандервиц е зле информиран и снизходителен. В тази част на страната това мнение се възприема като последното уволнение на гласоподаватели от Източна Германия в държава, където те често се чувстват подценени и неразбрани от правителството и политиците в западната част на страната.

Скандалът подчертава ролята на Източна Германия в националния политически разговор на Германия. Изминаха повече от три десетилетия от падането на Берлинската стена и обединението на Германия, но петте източногермански провинции Бранденбург, Мекленбург-Западна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия все още гласуват много по-различно от западните - факт, който може да повлияе върху федералните избори през септември.

Тези изборни различия се виждат много ясно през последните години с възхода на масовото антиислямско движение PEGIDA (предимно в Саксония) и последния кръг от федералните избори през 2017 г., когато Изтокът помогна на AfD да влезе в Бундестага за първи път. В резултат на това регионът често е представян като „проблемното дете“ на Германия.

„[През 1989 г. източногерманци] демонстрираха за свободни избори, за свобода на словото, за свобода на пътуването. ... С други думи, хората [в Източна Германия] се бориха за собственото си право на демокрация“, коментира Серстин Гамелин, заместник-началник на бюрото в Берлин на Süddeutsche Zeitung. „След като Стената падна, всички западногермански структури бяха пренесени и изведнъж източните германци бяха просто губещи“, допълва той.

„Това е такъв парадокс, защото всъщност бяха толкова смели да съборят Стената. От друга страна, те все още се представят като губещи“, допълва той.

Въпреки че AfD се бори да спечели избирателите в Западна Германия, тя се утвърди като значителна сила в Източна Германия. Това е втората най-силна партия във всичките пет източни провинции, като понякога печели над една четвърт от гласовете. Нещо повече, политиците на партията на изток - като Бьорн Хьоке от Тюрингия и бившият партиен лидер в Бранденбург Андреас Калбиц, са склонни да бъдат значително по-радикални от тези на запад.

За разлика от тях партията на Зелените - която постоянно се класира на второ място в националните избори и вероятно ще бъде част от или дори ще ръководи следващата управляваща коалиция в Германия, се представя сравнително слабо на изток, борейки се да привлече гласоподаватели извън шепата леви градове. Левицата – партията, родена от комунистическата партия, също е значително по-силна на изток, отколкото на запад, въпреки че през последните години загуби инерция заради възхода на AfD.

Анкета на Forsa през юни подчертава тези различия: 26% от анкетираните в Западна Германия заявяват, че ще гласуват за Зелените в сравнение с едва 12% в Източна Германия.

Междувременно AfD е втората най-силна партия на изток с 21 процента от гласовете - три пъти повече от подкрепата им на запад (7%).

Християндемократическият съюз на германския канцлер Ангела Меркел е единствената партия, която получава относително подобна подкрепа и в двете части на страната: 25 процента на запад и 23 процента на изток.

„Дори 30 години след обединението пак е различно“, коментира Петер Матушек, главен политически анализатор във Forsa. "Все още има два различни електората“, допълва той.

Тазгодишните избори в три провинции хвърлят светлина върху това как се различават моделите на гласуване - и до степента, до която пандемията може дори да е изострила тези различия. В средата на март две западногермански провинции отидоха пред урните: Баден-Вюртемберг на юг и Рейнланд-Пфалц на запад. AfD претърпя тежки загуби и в двете, докато зелените спечелиха. В Рейнланд-Пфалц AfD спадна до само 8,3%, а Зелените междувременно се повишиха с 4 пункта до 9,3%. В Баден-Вюртемберг Зелените, които ръководиха правителството там от 2011 г., спечелиха с 32,6%. AfD, за разлика от това, загуби близо една трета от електората си в щата (спадайки от 15,1% на 9,7%).

Междувременно Саксония-Анхалт, която проведе избори на 6 юни, е приятелска територия за AfD. Дори след като пандемията леко намали подкрепата си, крайнодясната партия спечели 20,8 процента в провинцията миналия месец – лек спад спрямо резултата от 2016 г., но повече от два пъти по-висок от средния процент гласове.

Какво отчитат тези разлики? Въпреки че Вандервиц би могъл да отдаде политическия пейзаж в Източна Германия на опита на своите избиратели по време на комунистическото управление, повечето хора го възприемат като продукт на събитията след падането на стената, а не преди това. „По-високият от средния успех на AfD в източните провинции може почти изцяло да се обясни с опита, който хората са имали след 1990 г.“, пише социологът Волфганг Енглер в „Кои сме ние: Опитът да бъдем източногерманци“.

Има много причини германците от източната част на страната да бъдат разочаровани. Регионът изостава икономически от западната част на страната, със значително по-ниски заплати и значително по-висока безработица. Голяма част от индустрията там е собственост на западногермански или чуждестранни компании. Регионът все още е слабо представен в почти всички аспекти на обществения живот и политиката.

Добавете към това притока на бежанци през 2015 и 2016 г. Ето един мощен микс за парти като AfD. Въпреки че много малко бежанци се озоваха в Източна Германия, Гамелин обяснява, че е имало голямо притеснение, че ще дойдат и хората отново ще загубят поминъка, който са успели да възстановят за себе си. Затова много от тях гласуват за AfD, защото партията обещава, че това няма да се случи.

AfD съзнателно си играе с тези негодувания, правейки източногерманската идентичност имплицитна и явна част от позицията си пред избирателите в региона. Още през 2019 г., когато три от петте източни провинции проведоха регионални избори, лидерите на AfD се кандидатираха под лозунга „Завършете революцията“ („Vollende die Wende“), а агитационните плакати заявиха „Ние сме хората“, общ рефрен от протестите от 1989 г. срещу източногерманския режим.

По време на кампания Десау-Рослау тази пролет тази стратегия отново беше показана. Говорейки с около стотина поддръжници на главен градски площад един съботен следобед, партийните лидери обявиха AfD като единствен защитник на индивидуалните права и наследник на протестиращите от 1989 г.

„Всички помагате да се пише история“, коментира тогава Андреас Мросек, който представлява AfD в германския Бундестаг, пред тълпата. „Някой ден по-късно можете да кажете на децата и внуците си:„ Помогнах да въведа истинска политическа промяна“.

Мартин Райхерт, друг депутат, говори за „политическо земетресение“ още през 2016 г., когато партията за първи път влезе в парламента на провинция Саксония-Анхалт. „Този ​​резултат даде на много хора в Германия смелост и нови сили“, коментира той. Тази година, както с щатски, така и с федерални избори, „става въпрос за нищо по-малко от запазване на нашите граждански свободи и запазване на демокрацията в Германия, както я познаваме през последните години и десетилетия“.

Анте Херменау, бивш депутат от Зелените в Бундестага, който напусна партията си през 2015 г., вярва, че разликите в избора между Изтока и Запада имат ясно обяснение. "Това е много просто: Източна Германия е трезва в начина, по който гледа на реалността, а Западът мечтае", казва тя.

В книгата си за 2019 г. Изгледи от центъра на Европа: Как Саксония вижда света, тя твърди, че източните германци остават по-скоро част от Източна Европа, отколкото от Западна, и това се отразява на техния подход към политиката. Източните германци преминаха през тежък преход в годините след падането на Берлинската стена и се стремят най-вече да запазят живота, който са изградили за себе си, затова остават скептични към управляващите и медиите.

Най-доброто доказателство, че коментарите на Вандервиц за авторитарните преживявания са извън базата, добавя Херменау, е, че AfD е силна сред всички възрастови групи - включително млади хора, които дори не са били родени, когато Източна Германия е съществувала. В Саксония-Анхалт миналия месец AfD спечели 17% от 18 до 24-годишните, само малко след християндемократите, 28% сред 25- до 34-годишните, които са и най-големите поддръжници на партията.

„Не можете просто да кажете, че само възрастни хора не са приели напълно демокрацията; това са глупости ", добавя тя. „Младите хора, които никога не са живели в [Източна Германия] и не са били социализирани там, също гласуват за AfD“, посочва тя.

Нещо повече, избирателите в Източна Германия имат по-малко лоялност към която и да е конкретна партия, което води до нестабилност (и отварянето, което помогна на AfD да получи силната си позиция там). „Няма стари, верни партии - хората сменят партията си винаги, когато почувстват, че имат нужда“, казва Херменау. „Много избиратели се възприемат като потребители: Те гласуват тактически, за да подкрепят или избягват определени политически събития“, допълва още тя.

След федералните избори в Германия на хоризонта през септември ролята на Източна Германия за определяне на политическото бъдеще на страната отново е в заглавията. Въпреки че регионът обхваща само част от германския електорат - в него живеят само 12,5 милиона души от 83,2 милиона в страната - той има непропорционално въздействие върху политическия разговор, както пряко, така и косвено.

С тясна надпревара за определяне кои потенциални коалиции биха могли да бъдат жизнеспособни, изместването от няколко процентни пункта за всяка отделна партия може да бъде решаващ фактор. Нещо повече, въздействието на Изтока се проявява не само в урните. Миналогодишното фиаско заради неформалното сътрудничество с AfD в Тюрингия в крайна сметка доведе до оставката на избрания наследник на Меркел като лидер на ХДС, мощен пример за ролята на изтока при определяне на националния разговор.

Миглена Иванова, редактор Деляна Петкова