Европейският съюз (ЕС) възнамерява да пренастрои по нов начин външната си политика и да разгледа по-отблизо нарастващата мощ на интернет компании като Google и Facebook. Това става ясно от вътрешен документ на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), с който разполага германското икономическо издание Handelsblatt.
„Глобалните технологични компании се превърнаха в мощни играчи, които оказват такова огромно въздействие върху обществото, каквото рядко се е случвало в миналото“, пишат представителите на ЕС. „Информиран диалог с частния сектор за тяхната роля и отговорност е важна част от външната цифрова политика“.
Ето защо ЕС планира да създаде външно представителство в Сан Франциско, е информирал през миналата седмица външните министри на страните членки външният представител на ЕС Жозеп Борел.
Инициативата обаче е насочена и срещу държавни участници. ЕС възнамерява да обърне повече внимание на „геополитиката на новите цифрови технологии“, както се нарича вътрешно тази тенденция. Съюзът е загрижен за това как „авторитарните системи“ - особено Китай - „използват цифровите технологии като инструменти за социално наблюдение и репресии“. Документът призовава ЕС да се противопостави на това и да сключи международни съюзи.
Зад „кибердипломацията“ на ЕСВД се крият две неща: първо, разбирането, че технологичните проблеми вече са проблеми и на силата. Второ, признанието, че досегашната политика на демократичния западен свят към Китай се е провалила. В това отношение пренареждането представлява явен разрив с миналото.
Клинтън прогнозира новата политика към Пекин
Новото хилядолетие беше едва само на няколко седмици, а спомените за триумфа от Студената война са все още свежи, когато тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън изнесе основно изказване относно политиката спрямо Китай в университета „Джон Хопкинс“. Малко по-късно Клинтън напуска поста, но определя стратегическия курс за следващото десетилетие и половина.
Американският президент беше сигурен в каузата си: „В икономиката на знанието, независимо дали искате или не, икономическите иновации и политическото овластяване неизбежно ще вървят ръка за ръка“, обяви той през март 2000 г. Мобилните телефони и модемите се разпространяват. „Вече няма съмнение“, каза Клинтън, „че Китай се опитва да „предприеме действия срещу интернет“. „Кикот“ в публиката отбелязва протоколът от речта. „Успех!“, възкликва Клинтън.
Удобното за всички предположение, че икономическият и технологичен прогрес проправят пътя към демокрацията, отдавна формира ядрото на западната външна политика и политиката на сигурност, но се оказа грешка. Цифровите технологии не демократизира Китай, те помогнаха за консолидирането на авторитарните структури. Интернет не промени характера на китайския режим; по-скоро китайският режим променя характера на интернет.
Сега Европа е изправена пред новите реалности
Отне известно време, докато това осъзнаване се утвърди, дори по-дълго време бе нужно на Европа, отколкото на САЩ. Но междувременно ЕС също е готов да се изправи пред новите геополитически реалности. Така нареченият неофициален документ на Европейската служба за външна дейност, който външните министри обсъдиха в Брюксел миналата седмица, е впечатляващо доказателство за това.
„Технологиите все повече оформят геополитиката и играят централна роля в конкуренцията за власт между различни модели на управление“, пишат дипломатите от ЕС. „Чуждестранните участници използват технологичното развитие, за да манипулират и да се намесват“. По този начин те заплашват „функционирането на нашите демокрации“, пишат дипломатите.
Документът на EAD не се страхува да споменава изрично Китай: „Китай превърна технологията в ключов елемент в стремежа си за глобално влияние“. Ето защо ЕС искал да се противопостави на това по-силно в бъдеще.
„Подходът на ЕС към цифровизацията - основан на отворените общества, икономическото и социалното овластяване на гражданите, върховенството на закона и основните права и свободи“ е „стратегическо предимство“. Те трябва да се използват „срещу авторитарни системи, които използват цифровите технологии като инструменти за социално наблюдение и потисничество“.
Китай иска да се превърне в „кибер суперсила“
Държавният глава на Китай Си Дзинпин обяви целта да превърне Народната република в "кибер суперсила". За да направи това, той изгражда Държавата на наблюдението на бъдещето. Следите от данни, оставени от китайците в интернет, се събират и оценяват от агенциите за сигурност. Технологиите, като големи данни и изкуствен интелект (AI), помагат за усъвършенстването на контрола. Сред най-успешните компании в Китай са компаниите, които си сътрудничат тясно с държавния апарат: независимо дали Huawei, Hikvision или Cloudwalk.
Едно е ясно: конкуренцията за власт между държавите днес се води дори по-интензивно, отколкото в миналото, като се използват икономически средства, тъй като разходите за преки военни конфронтации станаха изключително високи. Но това, което отдавна се считаше за сигурност, вече не се приема за даденост: че по отношение на системното съперничество пазарните демокрации превъзхождат авторитарните режими.
Опитът от 20-ти век ни научи, че диктатурите са крехки и неефективни, но този структурен дефицит може да се обясни и с факта, че централизираният контрол върху икономиката и обществото просто не бе възможен с тогавашните технологии. С помощта на големите данни и изкуственият интелект обаче трендът вече може да се обърне, тъй като алгоритмите се нуждаят от данни.
Докато либералните демокрации съкращават тази цифрова суровина с правила за защита на данните, нищо не пречи на пълното дигитално следене на гражданите в диктатурите. „Основната пречка пред авторитарните режими през 20 век - желанието да се обединят цялата информация и сили на едно място - може да се превърне в тяхното решаващо предимство през 21 век“, твърди израелският историк Ювал Харари. Федералното министерство на външните работи на Германия пък предупреди в дигиталната си стратегия преди две години: „Технологиите, базирани на големи данни, интелигентните данни, изкуственият интелект и квантовите технологии, ще доведат до смяна на властта“.
Технологичните стандарти ще играят решаваща роля
От решаващо значение ще бъде кой ще успее да установи стандартите за тези бъдещи технологии. Днес бушува икономически конфликт заради технологичните стандарти, които дълго време се смятаха за суха материя и от интерес само за експертите. По-конкретно Китай възприема целенасочен подход и заема ключови позиции в организации на ООН като Международния съюз по далекосъобщенията.
Китайците са възприели прозрение, което се приписва на Вернер фон Сименс, основателят на едноименния германски концерн: Тези, които определят стандартите, ще доминират на пазара. Днес това означава: Всеки, който определя технологичните стандарти за 6G стандарта за мобилни комуникации, изкуственият интелект и квантовите компютри, ще си подсигури дългосрочно стратегическо предимство.
„Изборът на глобалния модел за технологично и интернет регулиране“ ще определи „бъдещата лидерска роля“, предупреждава ЕСВД. „Това, което досега се разглеждаше като технически въпрос, трябва да се разглежда все повече от ЕС от стратегическа гледна точка“.
Брюксел се стреми да обедини усилията си с новото правителство на САЩ. „Администрацията на Джо Байдън разглежда нововъзникващите технологии като основен приоритет за своята външна политика и политика на сигурност“, пише в документа, поради което ЕС се стремял към „цифрово партньорство“ със САЩ.
Основата за това се смята трансатлантическият съвет по търговия и технологии, който президентът на САЩ Джо Байдън и лидерите на ЕС се споразумяха да създадат през юни. „Стратегическата цел на ЕС трябва да бъде да оформи и разшири глобалната подкрепа за една визия за дигитализация, ориентирана към човека, със стабилни стандарти и норми“, се казва в документа на ЕАД.
„Трябва да мислим по-геоикономически“
Междувременно германската политика също се събуди. Комисията по външни работи на Бундестага наскоро попита експерти за геополитическото значение на технологичното развитие. „Трябва да мислим по-геоикономически и да се справим с взаимосвързаността на технологиите, търговията и сигурността“, казва експертът по външната политика на Германска социалдемократическа партия Нилс Шмид. „Китай печели предимството на международните форуми, в които се определя курсът за новите технологии, а ЕС трябва да реагира на това“, казва той.
Европейският политик от Християндемократическия съюз Андреас Шваб се изказва по подобен начин: „Дигиталната политика вече разполага с изключително значение, тъй като цифровизацията прониква дълбоко в социалните структури и засяга въпросите за суверенитета, защитата на данните и потребителите и лоялната конкуренция“, казва той.
Създаването на представителство на ЕС в Силициевата долина е важна част от външнополитическия отговор на цифровите промени - защото дигитализацията поставя либералните общества под двоен натиск. Тя не само укрепва автокрациите в международната системна конкуренция, но и отслабва демокрацията отвътре. Щурмът над Капитолия на САЩ на 6 януари показа, че онлайн мрежи като Facebook и Twitter могат да разгърнат разрушителна мощ дори в утвърдени демокрации.
Социалните медии насърчават разпространението на конспиративни теории
Сега драмата се повтаря: разпространението на конспиративни теории и дезинформация забавя ваксинационните кампании в САЩ и Европа. „Това, което демокрациите трябва да докажат, е, че все още можем да се справим", подчертава отново и отново американският президент Байдън. Но резултатите от близкото минало са отрезвяващи: Китай се бори с разпространението на коронавируса по-успешно от Европа и САЩ.
И въпреки всички политически проблеми в САЩ се оказва, че Европа е далеч по-малко подготвена от американците за глобалната борба за технологичното господство. Досега ЕС успяваше да се противопостави на възхода на цифровия авторитаризъм и силата на онлайн гигантите с тежестта на европейския вътрешен пазар. С Общия регламент за защита на данните (GDPR) Европа успя да наложи набор от правила, които принуждават световната технологична индустрия да се адаптира към европейските ценности.
Сега Европейската комисия иска да повтори тази демонстрация на сила със Закона за цифровите пазари и Закона за цифровите услуги - два закона, които имат за цел да ограничат големите интернет компании със строги разпоредби и да разпространят европейските ценности в света.
Но достатъчно ли е това? „Не успяхме да предложим продукти, базирани на тези ценности", оплака се от министерството на външните работи преди две години. Няма европейски Google, няма европейски Amazon.
Ако Европа загуби значение в хода на цифровизацията, регулаторната сила на ЕС също ще намалее. Ето защо задачата на представителството в Силициева долина ще е да се поучи от културата на иновациите на американското западно крайбрежие.
