Кремъл реагира с раздразнение на неотдавнашното описание на президента Джо Байдън на Русия като „икономика, която има ядрени оръжия и петролни кладенци и нищо друго“. Коментарът обаче разкрива много за промяната на политиката на САЩ и неотдавнашното решение на Вашингтон да се откаже от опозицията срещу „Северен поток“ 2.

Точно както и Барак Обама преди него, Байдън вижда Русия като регионална сила, възпрепятствана от вътрешна слабост, а не като заплаха, която си струва, за да развали отношенията си с Германия, особено когато има истински стратегически съперник в лицето на Китай. За САЩ Русия е проблем втора ръка, пише онлайн изданието EUObserver.com.

За това заключение може да се каже много, дори според стандартите, които Русия си е поставила.

През 2007 г., близо до края на втория президентски мандат на Путин, Кремъл одобри национална икономическа стратегия, която предвиждаше Русия да стане една от петте най-големи икономики в света до 2020 г. Очакваше се със среден растеж от около 6% годишно Русия да се утвърди като основен международен финансов център и световен лидер в технологичните иновации.

Москва не успя да постигне целта си. Страната остава 11-а в класацията на световните икономики (точно там, където беше през 2007 г.), като междувременно беше изпреварена от Индия и Южна Корея.

Що се отнася до иновациите, страната се придвижва напред със само 7 места до 47 място в Глобалния индекс на иновациите и продължава да бъде нетен износител на капитал, а не магнит за международните финанси. Темповете на растеж са достигнали средно едва около процент, а жизненият стандарт спада.

Вместо да се издигне и да постигне световна икономическа мощ, Русия в най-добрия случай постигна стагнация.

Две десетилетия застой

Този провал е още по-очевиден, защото руските лидери са напълно наясно с причините за икономическата слабост. Прекомерната зависимост от износа на енергия и липсата на технологични иновации са теми на Владимир Путин още в първото му обръщение към нацията през 2000 г.

През следващите години цените на петрола бяха високи и това не даде особен стимул за реформи.

Дмитрий Медведев също оплакваше "примитивната икономика на страната си, базирана на суровини и ендемична корупция" в началото на еднократния си мандат. Той поне се опита да действа по този въпрос.

Иновационният център Сколково, стартиран в покрайнините на Москва през 2010 г., трябваше да бъде отговорът на Русия на Силициевата долина и средство за превръщане на силната научна база на страната в търговски успех. Подобно обаче на много предишни опити за икономическа модернизация отгоре надолу в Русия и това не постигна значима промяна.

Институционалните слабости задушават независимия бизнес

Това, което руските лидери не са готови да направят, е да се справят със сериозните институционални слабости, които задушават предприемачеството и ограничават растежа на независимия бизнес сектор.

Най-важният проблем е липсата на справедлива и независима съдебна система, способна да защитава правата на собственост. Десетки хиляди фирми всяка година стават жертва на своеобразно корпоративно нападение, т.нар. рейдерство, при което собствениците на фирми са арестувани по фалшиви обвинения и техните активи се конфискуват с тайни споразумения на корумпирани съдии, полицейски служители и други държавни служители.

Въпреки че Путин признава вредата, нанесена на икономическите интереси на Русия от тази практика, скорошно проучване на екип от учени от Центъра за тероризъм, транснационална престъпност и корупция (TraCCC) в университета Джордж Мейсън подчертава това, което той описва като „пандемия на незаконен набег“. Само през 2019 г. тези случаи в страната се увеличават със 135%, показват данните, събрани от учените.

Въздействието върху доверието на бизнеса е опустошително. Както се отбелязва в доклада, собственият бизнес омбудсман на Путин съобщава, че „над 80 процента от предприемачите смятат, че правенето на бизнес в страната е опасно [и], за съжаление, броят им се увеличава“.

Това е една от причините, поради които нетният капиталов отлив от Русия се увеличава до 47,8 млрд. долара през 2020 г.

Бездействието на Путин може да се обясни с естеството на системата, която той създаде, и собственото му желание да използва това като инструмент за политически контрол и обогатяване на елита. Това породи култура на имитация и безнаказаност в цялото руско общество.

Най-известните примери за тази практика – Юкос Ойл и Hermitage, са пряко свързани с Кремъл. По-голямата част от корпоративните нападения обаче се организират на местно ниво от частни лица, използващи връзките и богатството си, за да превземат компании и да унищожат конкурентите. Засегнати са и малки, и големи предприятия. Примерите, цитирани в проучването TraCCC, включват най-големия руски производител на амоняк TogliattiAzot (ToAZ), нападнат от конкурентната компания Uralchem, както и изземването на транспортно предприятие в района на Магадан през 2019 г. със сговора на местната ФСБ.

Лошият бизнес климат в Русия вече ограничава потенциала за растеж. Въздействието ще стане още по-сериозно, тъй като светът се движи бързо към поствъглеродно бъдеще. Приходите от петрол и газ обикновено представляват около 40 процента от федералния бюджет и не са положени особени усилия за генериране на нови източници на национално богатство, способни да ги заменят.

С прехода към възобновяема енергия, който вероятно ще се ускори след срещата на върха на COP26 през ноември, Русия е силно изложена на предстоящите промени в глобалното търсене.

Бившият финансов министър на Путин Алексей Кудрин се опита да докаже либерализацията и реформите преди четири години, като постави лошите резултати на Русия в областта на технологичните иновации като основно предизвикателство за нейния бъдещ суверенитет. Усилията му обаче останаха без отговор. Както се вижда и от затварянето на опозиционера Алексей Навални и неотдавнашното приемане на по-остра стратегия за национална сигурност, Путин остава зает с оцеляването на режима и фантомните заплахи за суверенитета на Русия от Запада.

Именно този неуспех да се справи със собствените си вътрешни проблеми, за които Байдън говори в оценката си за слабостта на Русия, указва, че промяна няма да има.

Миглена Иванова, редактор Елена Кирилова