Владимир Путин поема дълбоко дъх, изражението му изглежда дори по-сериозно от обикновено. Руският президент притиска бележките си към бюрото си, след това се обръща към правителството си и към руския народ във видеоклип от резиденцията си в Ново Огарьово, до Москва. В известна се обръща и към целия свят.
„Колеги, днес имаме много сериозен и важен въпрос, който да обсъдим", чете Путин от бележката си във вторник. Става въпрос за опазването на климата и пандемията - и най-вече за енергийните доставки и световната икономика. А те не се справят добре тези дни.
Цените за най-важните енергийни източници са на рекордно високи нива. Много хора в западните държави обвиняват Путин, че притиска европейците с недостига на природен газ, за да повиши цените и за да създаде зависимости.
Путин излезе пред камерите, за да противодейства на всичко това. И той има собствени обвинения: Европа е в състояние на „истерия и объркване“. Русия нямала нищо общо с повишаването на цените. При това някои европейски страни не само обвиняват Русия, че е намалила доставките на газ през лятото до такава степен, че с оглед на рязкото нарастване на търсенето се стигна до дефицит и в резултат на това до исторически най-високите цени на природния газ в Европа, но и иначе предпазливата Международна енергийна агенция (МАЕ) също отправя критики към Русия: „Ние вярваме, че Русия би могла да направи повече, за да увеличи наличността на газ“, каза шефът на МАЕ Фатих Бирол.
Е, най-късно и сега всеки би трябва да е разбрал - цената на газа вече не е само въпрос на предлагане и търсене. Цената на газа се превърна в политически въпрос. И това се дължи на почти странна тенденция на световните енергийни пазари. За краткосрочните доставки например цената на електроенергията в Германия се е утроила от началото на годината, съобщава Федералната асоциация за управление на енергията и водите (BDEW).
Цената на електроенергията обаче в крайна сметка е просто производна; тя се извлича от цените на най-важните суровини, от които светът произвежда енергия: въглища, нефт, газ. А тези цени се покачват от седмици, сякаш няма утре. Цената на петрола от сорта „Брент“ се удвои в рамките на една година, цената на газа се повиши със 130 процента, цената на въглищата - с цели 342 процента.
Преди всичко цените на енергията стимулират инфлацията месец след месец. В САЩ сега инфлацията вече е над пет процента. В Германия потребителските цени се повишиха до 4,1 % през септември. Бундесбанк очаква този параметър да се придвижи към пет процента тази година.
Световната икономика претърпява енергиен шок, а зимата дори не е започнала. Потребителите страдат, бизнесът страда и в крайна сметка глобалната икономика, която едва беше започнала да се възстановява от най-големия си срив от десетилетия в резултат на пандемията през 2020 г., е изложена на риск.
От гледна точка на експерта Елена Ананкина от анализаторската компания S&P Global Platts комбинацията от технически, икономически и метеорологични фактори предизвиква безпрецедентното увеличение на цените. Нарастването на промишленото производство след коронакризата изненадващо увеличи търсенето на природен газ. Освен това имаше и екстремни метеорологични явления, като студеното време в Тексас или горещите вълни в Южна Европа.
Повишаването на цените на сертификатите за CO2 в Европа форсира преминаването от електричество на въглища към газ на континента. По-строгите екологични разпоредби и слабите добиви на вятърна енергия също допринесоха за нарастващото търсене. „Има много причини за повишаването на цените на енергията: намаляване на инвестициите в мощности по време на кризата, подценяване на инерцията за възстановяване на икономиката, а също и логистични проблеми“, казва шефът на Ifo Клеменс Фюст, цитиран от Handelsblatt.
Със сигурност „силната икономика в Азия и САЩ е друг важен двигател“, коментира той. Освен това се добавят и политически мерки, като увеличението на цената на CO2. „По отношение на политиката в областта на климата увеличаването на цената на изкопаемите горива е политически търсен инструмент“, казва Михаел Хютер, ръководител на базирания в Кьолн Институт за германска икономика.
Габриел Фелбермайр, ръководител на Австрийския институт за икономически изследвания, предупреждава за последствията за световната икономика: „Ескалацията в енергийния и особено в газовия сектор застрашава икономическото развитие. Ако настъпи тежка зима, може да се наложи да се затворят промишлени предприятия, които разчитат на газ като суровина. Това би влошило и без това тежкото положение в индустрията“. Мениджърът от химическата индустрия Кристоф Гюнтер, ръководител на Infraleuna в Саксония-Анхалт, признава: „Тази енергийна криза се превръща във въпрос на оцеляване за много компании“.
А Кирстен Вестфал от Фондацията за наука и политика (SWP) в Берлин пояснява: „Тук наблюдаваме енергийна криза - а не само временно покачване на цените за най-важните енергийни източници. Сегашното развитие на пазарите на нефт и газ ни дава предчувствие за утрешния хетерогенен енергиен свят. Този енергиен свят ще бъде оформен от конкуренцията между различните системи. Страни като Китай се превърнаха в доминиращи играчи, които повишават цените с огромното си търсене във фазите си на растеж“.
От една страна, това е един свят, в който испански министър е принуден да действа и да спре данъците върху електроенергията, защото Индия реши да не изнася повече въглища. Свят, в който Австралия, едва наскоро наказана от китайците и защитена от пазара, сега внезапно се ухажва от партийни кадри в Пекин, за да запълни китайските празнини в снабдяването с електроенергия.
От друга страна, това е и свят, чиито правителства се зарекоха да запазят високи цените на изкопаемите горива, за да защитят планетата - и в същото време не предприеха никакви предпазни мерки как да задоволят все по-нарастващия глобален глад за енергия. А този глад се увеличава.
Ако искате да разберете този хаотичен нов свят, трябва да получите ясна представа за тази „лудост“, трябва да отидете на пътешествие по целия свят.
Индия: Недостигът на въглища
Няколко милиарда тона въглища се съхраняват под Данбад, милионен град в североизточна Индия - това би било достатъчно за доставките за третата по големина икономика в Азия в продължение на много години. Но доставките от над 100 мини, които са в центъра на индийската въгледобивна промишленост, се забавят.
Тежки наводнения са парализирали обществения живот в Данбад, който индийците наричат „въглищната столица“, през последните няколко седмици. Многоетажни сгради се срутиха, важен мост беше силно повреден, а въглищните мини бяха наводнени.
Проблемите с доставката, свързани с времето, които освен Данбад удариха и други важни въглищни региони в Индия, сега водят до драматично влошаване на енергийната криза в нововъзникващата страна. А последствията могат да се усетят по целия свят.
Доставките за електроцентралите на страната, работещи с въглища, които произвеждат повече от две трети от консумираната електроенергия в Индия, паднаха до най-ниското си ниво от години. Според правителството те са достатъчни само за поддържане на операциите в продължение на четири дни - в началото на август тази стойност все още бе 13 дни.
В същото време Индия изпитва огромно увеличение на търсенето на електроенергия вследствие на икономическото възстановяване след икономическия спад през 2020 г. „Търсенето се увеличава рязко", каза енергийният министър Радж Кумар Сингх тази седмица. А засега търсенето е задоволено. Но далеч не е сигурно, че ситуацията ще остане такава: „Не знам дали мога да се отпусна в следващите пет до шест месеца“, казва министър Сингх. И това се отнася за колегите му по целия свят: Индийският дефицит на въглища и енергия е превключвател за световния енергиен пазар.
Китай: неудовлетворен глад за суровини
Неизправни светофари, затворени фабрики, домакинства без осветление - статиите за прекъсвания на електроснабдяването в Китай в цялата страна ставаха все повече през миналата седмица. Анализаторската компания Trivium, специализирана в изследвания за Китай, говори за „най-големия недостиг на електроенергия от поне десетилетие" - защото Китай изчерпва най-важния си енергиен източник: въглищата. Страната все още черпи повече от половината от електроенергията си от тях. Народната република е най-големият вносител на въглища в света, изпреварвайки Индия.
Доставките ще стигнат за около две седмици. Много фабрики в цялата страна затвориха тази седмица поради националните празници, така че правителството ще спечели малко време. Но най-късно до средата на ноември, когато започва отоплителният сезон в Северен Китай, вероятно ситуацията ще се влоши. Асоциацията на въгледобивната индустрия вече предупреди, че „не е оптимист“ относно сигурността на доставките през зимата.
Междувременно правителството разпореди на големите държавни енергийни компании да осигурят доставки за зимата на всяка цена. Прекъсванията на електрозахранването няма да бъдат толерирани - гласи недвусмисленото послание на вицепремиера по енергетиката и промишленото производство Хан Чен на извънредна среща по-рано тази седмица.
Приоритетът на сигурността на доставките в Китай сега е „лоша новина за европейските правителства и потребители“, каза Лесли Палти-Гусман, президент на базираната в Ню Йорк консултантска компания Gas Vista LLC. Тъй като по-голямото търсене от Китай вероятно ще доведе до по-високи цени на газ и електроенергия в световен мащаб до края на зимата.
Недостигът на въглища се дължи на няколко фактора: Бързото възстановяване на китайската икономика след блокирането заради пандемията от миналата година повиши търсенето и цените на суровините.
Дефицитът обаче има и политически причини: В отговор на искането на Австралия за независимо разследване на произхода на пандемията, Китай наложи неофициална забрана за внос от втория по големина износител на въглища в света.
Много оператори на електроцентрали отчитат „загуби поради удвояването на цените на въглищата и непроменената тарифа за електроенергията“, казва Ян Цин, експерт по въглищата в анализаторската компания Refinitiv. В Китай цените на електроенергията се определят от държавата и не могат да се увеличават по желание от операторите. За да ограничат загубите, много оператори на електроцентрали са придвижили работата по поддръжката напред във времето и са спрели производството си на електроенергия, което наскоро изостри дефицита.
Успоредно с недостига на суровини расте и натискът върху промишлеността в Китай да намали консумацията на енергия и преди всичко свързаните с това емисии. И това не е случайно - правителството наложи на страната строги екологични изисквания: пикът на емисиите на най-големия емитент на въглероден диоксид в света трябва да бъде преодолян до 2030 г., а Китай иска да бъде климатично неутрален до 2060 г. Но повечето провинции изостават с целите си за икономии.
В краткосрочен план енергийната криза може да бъде разрешена, само ако Китай разреши повече производство на електроенергия от въглища - и по този начин не успее да се справи с целите за емисии, които си е поставил. В противен случай остава единственият вариант да се рационализира потреблението. Това може да отслаби още по-бавния икономически растеж.
В дългосрочен план важен фактор за енергийната сигурност на Китай, но и за намаляването на емисиите, е диверсификацията на производството на енергия, както е предвидено в 14-ия петгодишен план. За тази цел Народната република трябва в бъдеще да разчита повече на възобновяема енергия, на ядрена енергия и природен газ. Сякаш има достатъчно от тях по целия свят.
САЩ: газ и петрол за собствена употреба
Дерек Самман отговаря за търговията със стокови фючърси и варанти в най-голямата стокова борса в света - Чикагската стокова борса (CME). Опитният търговец никога не е виждал това, което сега се случва във важния център за контракти за доставка на природен газ. „Производителите на електроенергия настояват да се подсигурят за по-нататъшно увеличение на цените“, казва той.
Никога досега толкова много участници на пазара не са търгували толкова големи обеми на пазара на природен газ. Той наблюдава „изключително отвращение към риска" от страна на търговците. Производителите на електроенергия също се запасявали с договори за доставка, които продължават все по-дълго.
„Това ни показва, че не става дума за краткосрочно увеличение на търговската активност. Пазарът се позиционира за все по-високи цени на газа за все по-дълъг период от време“, казва специалистът. Противно на общественото мнение обаче не толкова спекулантите със суровините повишават цената на природния газ, а по-скоро индустриалните клиенти, които търсят планиране на сигурност.
Дефицитът на природен газ също води до повишаване на цената на петрола: за последно той достигна седемгодишен връх от около 83 долара за барел за Брент. Някои електроцентрали, особено в Азия, сега изгарят мазут и дизел вместо газ.
Джовани Стауново, експерт по суровините в голямата швейцарска банка UBS, казва: „Повишаването на цените може да продължи“. В краткосрочен план е възможно цената на петрола да се повиши до 90 долара. Държавната саудитска петролна компания Saudi Aramco изчислява, че само недостигът на газ е причина за увеличаване на търсенето на петрол от 500 000 барела на ден.
Освен това Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) не предприе стъпки за увеличаване на добива на петрол на фона на газовата криза. 23-те министри на петрола от разширения алианс ОПЕК+, включващ Саудитска Арабия и Русия, се срещнаха в началото на седмицата на видеоконферентна среща. Но те се придържаха към плана, който приеха през лятото - за увеличаване на доставките на петрол само с 400 000 барела на ден през ноември. Исканията за увеличаване на производството на петрол с двойно по-високо количество не бяха дискутирани на срещата.
При това дори в САЩ, които всъщност са нетен износител на енергийни ресурси, запасите в момента са със седем процента под средното ниво за последните пет години. Според енергийния орган EIA това се дължи главно на изключително горещия август, щетите, причинени от урагана "Айда" и сушата в западната част на страната.
В писмо до енергийния министър Дженифър Гранхолм Асоциацията на потребителите на енергия - Industrial Energy Consumers of (IECA), призова министъра да намали износа в средата на септември: „Призоваваме Ви да действате незабавно съгласно Закона за природния газ, за да предотвратим кризата в предлагането и ръстовете на цените за потребителите тази зима чрез намаляване на експортните квоти за износителите на втечнен природен газ, така че складовете в САЩ да достигнат средните петгодишни нива“.
Малко след това, по време на посещение в Полша, министърката увери, че САЩ ще работят в тясно сътрудничество с европейските партньори, за да гарантират, че през зимата ще има достатъчно газ.
Но може би правителството на Джо Байдън не е единно: „Гранхолм не иска намаляване. Но американският отговорник по климата Джон Кери е по-песимистичен по отношение на износа на газ“, отбелязва Бари Рейб, професор по екологична политика в Мичиганския университет и старши сътрудник в мозъчния тръст Brookings. Причината за скептицизма на Кери е, че добивът на природен газ, не на последно място поради изтичащия метан, произвежда твърде много CO2, обяснява Рейб.
„САЩ сега са най-големият световен производител на газ и петрол“, отбелязва Рейб. На теория американските компании биха могли да добиват повече газ, казва той. „Но това означава огромни инвестиции и те ще ги направят, само ако знаят накъде ще се движи цената на газа през следващите години“, казва специалистът. А това зависи от това дали Азия ще продължи да е толкова гладна за природен газ, както и от решенията, взети от правителствата по целия свят за защита на климата.
Европа: упование на държавата
Защитата на климата - това също е дилема и за европейците. От една страна има строги цели за намаляване на CO2, от друга страна - има избиратели, които директно наказват по-високите цени на енергията.
Има го например кръчмарят Роберто Товар от град близо до Мадрид. Когато пандемията отшумя, той си помисли, че е преживял най-лошото. Но тогава шефът на малък обект разглеждаше сметката си за ток всеки месец и започва да подозира, че най-лошото все още предстои. „Сега затваряме следобед от 16 до 19 часа“, казва Товар. „Тогава идват по-малко хора, а нарастващите цени на електроенергията правят още по-трудно постигането на печалба през това време“.
Той купи две енергийноефективни съдомиялни машини през август и по-рядко включва климатика. „Но това не помага много, цените продължават да растат“, оплаква се той. Испанските вестници бълват от седмици кофти заглавия: „Цената на електроенергията достига нови рекордни стойности“. Потребителите протестираха в няколко града, а правителството вече обяви, че ще се намеси на пазара на електроенергия, ще ограничи цените и ще отложи данъците.
Според организацията за защита на потребителите OCU сметката за електроенергия на средностатистическото испанско домакинство се е увеличила с 38% през септември в сравнение с предходната година. Според изчисленията на рейтинговата агенция Standard & Poor’s разходите за електроенергия в Испания вече представляват 8,4% от разполагаемия доход на домакинствата - повече отколкото във Франция (8,1) и Германия (6,4).
Само че - точно като сметките за електроенергия в Испания, и цените на енергията вероятно ще се повишат в цяла Европа през следващите няколко месеца. Тъй като Испания е само предшественик: Испанците усещат повишаването на цените на енергията особено бързо, тъй като цените на електроенергията не са определени за определен период от време, както в други страни, а се основават на дневните цени на спот пазара.
Ето защо френският президент Еманюел Макрон изпрати премиера си Жан Кастекс за интервю във вечерните новини на телевизионния канал TF1 по-рано този месец. След подновеното увеличение от 12,6% на 1 октомври „няма да има по-нататъшно увеличение на цената на газа", обеща Кастекс.
От януари цените на газа във Франция са се повишили с почти 60 процента. Без тарифната граница, според оценките на френския енергиен орган CRE, цените могат да се повишат с още 30% през зимата.
Френското правителство по-рано обяви, че почти шест милиона домакинства с ниски доходи ще получат „енергиен чек“ от 100 евро от държавата през декември, за да смекчат тежестта на енергийните разходи.
По отношение на електроенергията правителството в Париж възнамерява да ограничи следващото увеличение до четири процента, което следва да се случи в началото на 2022 г. - за да се противопостави на очакваното увеличение от дванадесет процента. Очаква се цените на газа във Франция да останат замразени до април. Причината, посочена от Кастекс: След отоплителния сезон „цената на газа ще падне“.
Датата през април може да има и политически произход: Франция ще проведе президентски избори следващата пролет. Макрон едва ли иска да се сблъска с темата за скъпата енергия в предизборната кампания. Правителството все още се ужасява от движението „Жълти жилетки“, което демонстрира преди три години срещу по-високите данъци върху бензина и дизела.
Франция приема ценовия шок като повод да постави някои основни въпроси в Брюксел. Анализът на проблема в Париж: Цената на електроенергията в Европа зависи твърде много от електроцентралите на газ. „Разделянето на цените на електроенергията и реалните производствени разходи е трудно за разбиране, особено във Франция, където производството на електроенергия е до голяма степен декарбонизирано поради преобладаващия дял на ядрената енергия и увеличаването на възобновяемите мощности", пише финансовият министър Бруно Льо Мер пред своите колеги от ЕС.
По-рано тази седмица Льо Мер представи идеите си на срещата на европейските министри на икономиката и финансите. Французинът се стреми към отделяне на цените на електроенергия и газ на вътрешния пазар. В допълнение, Брюксел трябва да класифицира ядрената енергия като екологична енергия. Обсъжда се и възможността за създаване на съвместни резерви за газ в Европа, като по-специално Испания и Португалия насърчават тези планове.
Държавните и правителствени ръководители на ЕС възнамеряват да обсъдят темата на срещата си на върха на 21 и 22 октомври. Мадрид води и кампания за европейско решение на проблема. Испанското правителство поиска от ЕК да сложи край на финансовите спекулации на пазара за сертификати за CO2 и да създаде обща платформа за 27-те държави членки, с която те заедно да купуват газ.
С това европейците също трябва да се отделят до известна степен от Русия, най-големият доставчик на природен газ в общността, която немалко в Европа обвиняват, че е съвместно отговорна за газовата криза.
Русия: Вдига ли Путин цената?
„Продължавахме да предлагаме повече транзитни капацитети, но „Газпром“ не ги резервира. Няма транспортно затруднение - защото имаме достатъчно свободен капацитет“, казва ръководителят на украинската компания Gas Transmission Systems (GTS) Сергей Макогон.
„Газпром“ обаче „не е резервирал никакви допълнителни мощности“ от средата на юни. Концернът има транзитно споразумение с Украйна до 2024 г., което предвижда транспортирането на само минимално количество руски газ през страната. Допълнителни количества могат да бъдат договорени с Украйна, а едва след това трябва да бъдат резервирани.
Всъщност има интересна взаимовръзка: винаги когато „Газпром“ увеличава доставките за Европа тази година - през февруари, март, април, началото на юни - цените на газа в Европа падат, показват данни на енергийната агенция Agsi +. Ако „Газпром" не направи това, цените на газа винаги се покачват рязко.
„Газпром" изпълнява всички свои договорни задължения за доставка, отново потвърждават най-големият доставчик на газ в Европа и неговите основни клиенти в ЕС - европейските доставчици. Дори германският канцлер Ангела Меркел зае тази позиция в срядата на тази седмица. Тя препоръча да не се търсят „твърде прости решения“, когато става въпрос за темата.
„Въпросът е: Има ли направени поръчки, които не се доставят от Русия?“. Според последната ѝ информация това не е така, каза Меркел. „Това означава, че няма поръчки, за които Русия да е казала: Няма да ви го доставим и със сигурност не го доставяме по украинския тръбопровод“. Русия може да пуска газа само въз основа на договори. Следователно въпросът е: „Поръчвате ли достатъчно или високата цена в момента може би също е причина да не поръчвате толкова много?“
Според Меркел сме свикнали и с „много ниски цени на газа“. Това ли е намекът, с който напускащият канцлер иска да настрои европейците, че цената няма да е много по-ниска?
А сега? Само промяната може да донесе стабилност
Експертът от SWP Кирстен Вестфал не вярва, че енергията ще стане отново евтина в краткосрочен или средносрочен план. Тя е убедена, че европейците си причиняват огромни вреди, като не продължават достатъчно решително да преструктурират енергийната система, за да намалят зависимостта си от изкопаемите горива.
„Ситуацията на газовия пазар е предупредителен знак. На нас, европейците, стана ясно, че има голяма разлика между целите и делата. Ние бързаме напред в реториката за опазване на климата и увеличаваме отново и отново климатичните теми. Но сме слаби, когато става въпрос за прилагането“, казва Вестфал. В момента много хора вече усещат колко зависима все още е Европа от изкопаемите горива.
Тази зависимост може да бъде доказана с цифри, особено в случая на Германия. Германия внася около 70% от енергийните си нужди от чужбина. Русия е най-големият доставчик на суров петрол, природен газ и каменни въглища за федералната република.
„Не можем да решим едно излизане (от вид енергетика) след друго, без да налагаме навлизането в нови, благоприятни за климата технологии. Това несъответствие сега ни се отплаща горчиво“, казва Вестфал. Разширяването на възобновяемите енергийни източници и на инфраструктурата не се случва със същата скорост и със същата решителност, критикува тя. „Лъжем себе си, ако продължавамме да пренебрегваме този тренд“.
Преструктурирането на енергийната система наистина заема голямо място в предизборните програми на онези партии, които имат реалистични перспективи да участват в бъдещо федерално правителство. В центъра на усилията е драстичното ускоряване на разширяването на възобновяемата енергия.
Вятърът, слънцето, биомасата и хидроенергията вече допринасят с 44% за производството на електроенергия в Германия през 2020 г. Това означава, че техният дял се е увеличил седем пъти през последните 20 години. През следващите години се очаква делът на възобновяемите енергийни източници в общия енергиен микс да продължи да се увеличава драстично.
Дълго време беше безспорно, че природният газ представлява решаващият мост по пътя към климатичната неутралност. Но зелени активисти и части от Зелената партия в Германия сега се фокусират върху природния газ като енергиен източник.
Вестфал смята, че това е нереалистично. И не ги обвинява, че се възползват от ситуацията с дефицита: „Пазарът на природен газ е пазар на купувача от много години. Сега той се превърна в пазар на продавача. Ясно и напълно рационално е, че продавачите се възползват от това положение“, казва тя. Също така би било напълно ясно и рационално, ако купувачите просто не приемат това.
Наистина ли ще стане така? В началото на тази седмица в енергийния дебат се прокрадна и друг анонс: Операторът на тръбопровода „Северен поток - 2“ обяви, че за първи път е напълнил с газ първия участък на тръбата. В краткосрочен план това би могло да бъде добра новина, защото отнема известен натиск от енергийния пазар. В средносрочен план обаче това незадължително укрепва независимостта на Европа. Явно няма лесни решения…
