Както може да се каже от наблюдението на ежедневните тълпи от цветнокожи, рискуващи живота си в опит да влязат в Съединените щати, Америка далече не е фундаментално несправедливо общество, а по-скоро маяк на надеждата за тези, които бягат от несправедливостта. Нови данни от Бюрото за преброяване на населението потвърждават, че потенциланите нови граждани на южната ни граница са 100% прави, че САЩ остават страната на възможностите. И въпреки че възстановяващата се икономика на САЩ продължава да бъде световен магнит за таланти, демократите в Конгреса все още натискат за плана на Бърни Сандърс за разрушаване на американския просперитет, пише Джеймс Фриймън за Wall Street Journal.
Докато политиците опитват хирургическа интервенция за трилиони долари в американската икономика, която не се нуждае от държавна помощ, аргументът се основава на благовидното твърдение, че рязкото нарастване на неравенството в доходите и богатството в САЩ в налага социално пренареждане. Митът на Сандърс е, че американците са хванати в капана на алчните корпорации и са обречени на ниски доходи. Всъщност Сандърс не вижда проблем с неравенството, когато става въпрос за босовете на комунистическите диктатури, които се обогатяват, докато техните народи споделят равенството на мизерията.
Що се отнася до САЩ, добрата новина е, че фактите не подкрепят социалистическата му критика. Американците се движат нагоре и надолу по стълбицата на доходите с течение на времето, до голяма степен поради индивидуалните решения, които вземат. Сандърс е живо доказателство, тъй като той и съпругата му са изградили лично богатство, което се оценява на повече от 25 пъти това на средното американско домакинство.
Всеки от останалите обаче се радва на страхотен шанс да стане толкова богат, колкото Сандърс. Кокото и да е шокиращо за тези, които вярват в американската несправедливост, оказва се, че доходите имат много общо с това колко работят хората. Марк Пери от Американския предприемачески институт коментира най-новите статистически данни за доходите от Бюрото за преброяване:
„Демографията на домакинствата, включително средният брой на работещите и семейното положение, възрастта и образованието на членовете, е много силно свързана с доходите им. По-конкретно, домакинствата в САЩ с високи доходи имат средно повече работещи, отколкото домакинства с по-ниски доходи, а лицата от домакинствата с високи доходи е средно много по-вероятно, отколкото хората в домакинства с ниски доходи да бъдат добре образовани, женени, работещи на пълен работен и в най-добрите си години откъм заплата. В контраст, хората в домакинствата с по-ниски доходи в САЩ е много по-вероятно от американците в домакинствата с по-високи доходи да бъдат по-малко образовани, да работят на непълно работно време, да са под 35 или над 65 години, и живеещи в домакинства с един родител или самите те едночленно домакинство.”
„Добрата новина от данните на Бюрото за преброяване е, че ключовите демографски фактори, които обясняват разликите в доходите на домакинствата, не са фиксирани през целия ни живот и са до голяма степен под наш контрол (например оставането в училище и завършването на гимназия и колеж, сключването на брак и запазването му, работата на пълен работен ден и т.н.), което означава, че хората и домакинствата не са обречени да останат завинаги в едночленно домакинство или такова с ниски доходи. За щастие проучванията, които проследяват хората с течение на времето, намират доказателства за значителна мобилност на доходите в Америка, потвърждаваща, че индивидите и домакинствата се движат нагоре и надолу по доходната стълба през живота си...”
Пери отбелязва, че „изследванията на социалните учени Томас Хиршл (от университета Корнел в щата Ню Йорк) и Марк Ранк (от университета на щата Вашингтон) показват, че в резултат на динамичната мобилност при доходите почти 70% от американците ще бъдат в горния квинтил по доходи поне за една година, докато почти една трета ще бъде в него в продължение на десет или повече години”.
Това изследване е в допълнение към поредица от доклади през последните години, които оборват твърдението, че САЩ изпитват драматично нарастване на неравенството в доходите през последните десетилетия. У тачените от медиите леви икономисти бяха открити различни математически грешки, свързани с доходите и данъчното облагане, въпреки че много учени продължават да се страхуват да признаят проблемите в тезата за нарастващото неравенство.
Изследване от 2019 г. на правителствените икономисти Джералд Отен и Дейвид Сплинтър установява, че скокът в неравенството е преувеличен:
“Оценките за дела на хората с най-висок доход от всички, базирани само на данъчните декларации, като тези на Пикети и Саез (2003), са повлияни от промените в данъчната основа, големите социални промени и липсващите източници на доходи. Адресирането на тези въпроси изисква многобройни допускания, особено за разширяване отчитането на доходите извън тези в данъчните декларации. Това изследване показва ефектите от корекцията заради технически данъчни въпроси и чувствителността към алтернативни допускания за разпределяне на липсващите източници на доход. Нашите резултати сочат, че дяловете на най-високите доходи са по-ниски от други базирани на данъци оценки, а от началото на 60-те години увеличаването на държавните трансфери и данъчната прогресивност доведоха до малка промяна в дяловете на най-високите доходи след данъци.
Огромното богатство в САЩ означава, че дори за хората, които не работят, резултатите не са непременно катастрофални. Анди Сируър и Макс Зан пишат за Yahoo Finance:
„Почти една трета от всички мъже в трудоспособна възраст в Америка не правят нищо. Те нямат работа и не търсят. Това са почти 30 милиона души!
... Факт е, че у нас има тонове пари. И изглежда, че хората са в състояние да се докопат до тях, независимо дали са получени законно, взети назаем, източени или откраднати.
Изглежда, че да работиш законно, за да се издържаш в Америка, е наистина само една опция в наши дни.”
Да работиш, за да издържаш себе си и други обаче си остава прекрасен вариант и той все още се възнаграждава в най-голямата икономика в света.
