Двама мъже от Соломоновите острови бяха спасени живи и здрави, след като бяха изгубени в морето в продължение на 29 дни. Докато плавали,Ливае Нанджикана и Джуниор Колони изминали повече от 400 километра, преди да бъдат намерени от рибар на 2 октомври край бреговете на Папуа Нова Гвинея.
Двамата моряци са отплавали на 3 септември от Соломоновите острови Моно с моторна лодка за град Норо, на остров Нова Джорджия, на около 200 километра. Въпреки това, докато пресичали Соломоновото море, те се натъкнали на „силни дъждове, ветрове и гъсти тъмни облаци", които им попречили да поддържат планирания си курс, според местните медии SIBC News.
В допълнение към факта, че те едва успявали да си проправят път поради лошото време, GPS устройството, което носели със себе си, за да ги напътства, се изтощило. При тези обстоятелства и късно през нощта мъжете решили да изключат двигателя на лодката си - за да спестят гориво - и да изчакат бурята да отмине.
Вълните и ветровете в крайна сметка ги влачели все по-далеч от тяхната отправна точка, от местоназначението им и континента. През следващите няколко дни те оцелявали, хранейки се с портокали, които донесли за пътуването. Нанджикана и Колони разказват, че когато им свършила храната, те оцелели благодарение на дъждовната вода, която успявали да съберат с брезент и кокосовите орехи, които видели да плават в морето. Тяхната „вяра в Бог" също ги поддържала живи, добавиха те.
След толкова дълго време безцелно плаване, двамата приятели решили да построят един вид мачта и платно - с гребла и платното, което имат - и да се движат по посока на вятъра. След 27 дни те забелязали остров, който се оказа Нова Великобритания, най-големият в архипелага Бисмарк, в съседната островна държава Папуа Нова Гвинея. Два дни по-късно рибар с дървено кану ги видял и изтеглил до брега, тъй като времето и липсата на гориво не им позволявали да се придвижват сами.
На 2 октомври те пристигнали в квартал Помио, където получили медицинска помощ и храна. Засега те остават настанени в дома на местен човек, докато властите на Соломоновите острови не приключат с необходимите мерки за тяхното репатриране, което се забавя поради ограниченията за пътуване вследствие на пандемията на COVID-19.
Героите на тази история никога не са си представяли, че ще пристигнат в друга държава и въпреки тежките обстоятелства, през които са преминали, оценяват положителна страна на изолацията, в която са останали почти месец. "Нямах представа какво се случва по света, докато бях там. Не чувах за Covid-19 или нещо подобно. Наистина искам да се прибера, но мисля, че това беше добра почивка от всичко" - каза Нанджикана в разговор с The Guardian.
