Наскоро британският онлайн супермаркет Ocado каза на своите клиенти, че има „ограничена възможност“ да им доставя сладолед. Защо? Защото цената на природния газ е скочила. Това причини затварянето на два от големите заводи за индустриални торове в Обединеното кралство, тъй като природният газ е суровина за амоняка, който се използва за производството на торове. Тъй като въглеродният диоксид се улавя от производството на амоняк, това засегна и доставките на CO2 във Великобритания. И това доведе до намаляване на доставките на сух лед, който супермаркетите използват, за да поддържат храната охладена във фургоните си за доставка. Така че без сладолед, пише Мерин Самърсет Уеб за Financial Times.
Можем да живеем без сладолед, но другите ефекти? Кланиците не разполагат с газ, от който се нуждаят, за да зашеметяват животните, болниците може да нямат необходимия въглероден диоксид за малки операции, а ядрената промишленост е в недостиг на газ, който се използва за охлаждане. Тези неща наистина имат значение. Тази мини криза беше разрешена доста бързо, поне засега: данъкоплатецът се намеси, за да субсидира фабриката за торове за три седмици.
Това обаче не означава, че не трябва да се тревожим. Напротив. Този инцидент служи като навременно напомняне колко зависими сме от изкопаемите горива.
Въпреки ентусиазма ни относно вятърната и слънчевата енергия, по един или друг начин потреблението на нефт и газ е налице във всяка част от нашия икономически и социален живот. Така ще бъде в продължение на още много десетилетия.
В наскоро обновената си книга „Няма планета Б“ Майк Бърнърс-Лий излага предизвикателството (и може би без да иска липсата на средносрочно решение). Когато говорим за преминаване от изкопаеми горива към чиста енергия от един или друг вид, ние не обсъждаме производството на сега използваната енергия по друг начин. Вместо това нашата цел винаги се движи. До колкото повече енергия имаме достъп, толкова повече използваме - дори ако използването й става по-ефективно.
Ние използваме три пъти повече енергия, отколкото преди 50 години и при сегашните темпове на растеж, количеството скоро отново ще се удвои. Помислете за това във вид на слънчеви панели. В момента, казва Бърнърс-Лий, ако можем да решим въпроса със съхранението и снабдяването (което досега не сме направили), бихме могли да задоволим всичките си глобални енергийни нужди, като покрием 0,1% от земната повърхност със слънчеви панели. Ако продължаваме да разширяваме потреблението на енергия с 2,4% годишно (10-годишната средна стойност е 1,5%, но през 2018 г. ръстът беше 2,9%), след 300 години ще имаме нужда от всеки инч земя по света.
В известен смисъл това е нелепа гледна точка - живеем в зашеметяваща ера на иновации и панелите, които използваме днес, със сигурност ще изглеждат забавно архаични след десетилетие или две. Кланиците и други фабрики могат да намерят друго решение вместо газ. Но разбирате, че потреблението на енергия ще продължи да расте, начело с Китай, САЩ и Индия, докато енергийните преходи обикновено отнемат много време и реално никога не приключват. Ние просто надграждаме нови източници върху старите. Светът все още използва почти същото количество традиционна биомаса (дърва и др.), както преди 100 години. Дори след много години усилия, въглищата, петролът и газът все още съставляват 80% от нашия глобален енергиен микс, почти същият процент като преди десетилетие. Тъпчем на едно място.
Това ще се промени. Но не толкова бързо, колкото може би ви се иска. През 2019 г. 33% от новите ни нужди за производство на електроенергия бяха задоволени от възобновяема енергия. Това е някакво начало. Но други 40 процента бяха удовлетворени от природния газ.
Тук, разбира се, има спешност - което може да ускори нещата. Но има нещо друго, което може да ни забави. Не беше нужно много да се насочат хората към изкопаемите горива - те са сравнително лесни за извличане и транспортиране, изключително енергийни на единица обем, и разбира се евтини. Кой можеше да възрази преди да бъдат разбрани техните външни характеристики? Нашият сегашен преход е различен: хората и компаниите ще се насочат към новите източници не защото са по-лесно достъпни, по-евтини или по- енергийни, а защото регулациите налагат това.
Така или иначе, истината е, че независимо дали ни харесва или не, нашият енергиен преход включва дългосрочна зависимост от изкопаемите горива. Това означава, че трябва да спрем да ги демонизираме - да проповядваме ESG (отчитането на екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.), следвайки тенденцията да се освобождаваме от акции в петролни компании и да отхвърляме нови такива проекти поради регулация, високи разходи за финансиране (много банки се оттеглят от сектора) и други.
Вместо това трябва да се съсредоточим върху направата на добива им по-чист и по-ефективен, докато чакаме инженерните предизвикателства около бъдещето, водено от възобновяеми източници, да бъдат решени.
Ако не направим това - ако си позволим да бъдем подмамени от идеята, че слънчевата енергия е толкова напреднала, че вече нямаме нужда от мръсни горива, за да имаме сладолед, ще открием бъдещето, ограничено от ненужно скъпа енергия - и почти сигурно без сладолед. Някои смятат, че световното население с радост ще намали потреблението си на енергия и ще плати „зелена“ премия за енергията, която използва. Бих казал, че всеки, който го вярва, никога не е бил в досег с бюрото за обслужване на клиенти на Ocado. Или пък попитайте индийците дали не биха искали същия среден жизнен стандарт като европейците въпреки високите сметки за газ на последните.
