Европа стига до горчивото осъзнаване, че вероятно ще трябва да направи немислима отстъпка, за да сложи край на търговската война, разпалена от президента на САЩ Доналд Тръмп и поддържана от неговия наследник Джо Байдън.

Много европейци се надяваха, че Байдън ще отмени митата върху стоманата и алуминия, въведени от Тръмп. Той не го направи, въпреки че те бяха наложени през 2018 г. поради силно съмнителното основание, че защитават националната сигурност, пише онлайн изданието Politico.eu.

Оттеглянето на щита, който митата на Тръмп осигурява, би изложило Байдън на удар от политически чувствителни металургични общности като тези в Охайо и Пенсилвания.

При Тръмп ЕС обвини Вашингтон в тормоз, защото се опитва да принуди Брюксел да приеме ограничения за износ на стомана и алуминий. Европейците сега признават, че може да се наложи да преглътнат компромис при Байдън, който е неудобно подобен на този, който те категорично отхвърлиха при Тръмп.

„Всички искат това да спре, защото това е остатък от Тръмп и застава на пътя на по-добрите отношения между ЕС и САЩ“, според търговски дипломат на ЕС, пожелал анонимност. На фона на помирителния тон се роди нов дипломатически формат - Съветът по търговия и технологии, в рамките на който Вашингтон и Брюксел се опитват да оставят антагонизма от ерата на Тръмп зад гърба си и да си сътрудничат в различни области. Първата му сесия се проведе на 29 септември.

Звучен шамар

По времето на Тръмп Брюксел твърдеше, че пълното оттегляне на митата би удовлетворило ЕС, тъй като според европейските власти те са шамар в лицето на съюзник. Бившият еврокомисар по въпросите на търговията на ЕС Сесилия Малмстрьом заяви през 2018 г., че ЕС „ще се противопостави на насилниците“.

Нейният наследник Валдис Домбровскис обаче звучи доста по-прагматично, защото се състезава с времето. Ако до 1 декември не бъде намерено решение, митата ще се удвоят. Това би навредило на трансатлантическите отношения и потенциално би подкопало формата на Съвета по търговия и технологии.

Брюксел също разбира натиска, пред който е изправен Байдън от стоманодобивната промишленост, синдикатите и собствената му партия, особено преди предстоящите междинни избори.

„Очевидно има много трудни въпроси, важно е какво всъщност може да се направи, за да се поддържа американската стоманена промишленост или строителната индустрия жива пред този свръхкапацитет, като същевременно не се наказват европейците“, казва Рупърт Шлегелмилх, който работи по отношенията ЕС-САЩ в търговския отдел на Европейската комисия (ЕК).

Сделката също така ще проправи пътя на САЩ и ЕС да реагират съвместно на излишъка от стомана от Китай, който и двете правителства признават, че нарушава световните цени на стоманата и подкопава техните местни производители. Това може дори да доведе до „съюз на зелената стомана“, като двете страни работят за по-екологична стоманодобивна промишленост.

Квоти?

През лятото Домбровскис коментира пред FT, че възможно решение може да не успее да премахне всички бариери. Това се разглежда като управление на очакванията към страните производители на стомана в ЕС.

При посещението си във Вашингтон Домбровскис намекна за по-конкретен компромисен сценарий. „Разглеждаме и споразуменията, постигнати от САЩ, включително с Канада и Мексико. Със сигурност елементи от тези споразумения също могат да бъдат полезни за случая на ЕС. Така че по същество това не е нещо, което не бихме искали да погледнем. Разбира се, ние трябва да оценим всяка ситуация по своя собствена заслуга“, коментира той пред репортери.

В случаите с Канада и Мексико от 2019 г. САЩ се съгласиха да преустановят митата върху стомана и алуминий, като в замяна следят вноса на търговските им партньори. Ако вносът се повиши над историческите нива, САЩ могат да наложат отново митата.

На теория това не са ограничения за износа, тъй като няма непосредствени мита или квоти. На практика обаче това представлява форма на ограничение и самодисциплина, тъй като САЩ ще отвърнат, щом вносът се повиши до определено ниво.

Дори споменавайки опцията за Мексико и Канада, Брюксел се опитва да избегне съдбата на Бразилия, Южна Корея и Аржентина, които получиха отстъпки за митата, но приеха квоти за това колко стомана и алуминий могат да изнасят.

Според Bloomberg Вашингтон първоначално е предложил на Брюксел форма на квота, комбинирана с мита. Хората, запознати с преговорите, потвърждават тази стъпка за медията. Това позволява на страните да изнасят определени количества от всеки продукт и при надвишаване на определен лимит митото да се увеличи. Тази система е много по-строга от тази за наблюдение, но и в двата сценария има ограничение на това, което ЕС може да изнася за САЩ, за да избегне митата.

Призракът на Лайтайзър

В този смисъл призракът на Робърт Лайтайзър, търговския представител на САЩ при Тръмп, все още преследва търговските отношения между ЕС и САЩ.

Наследството на Лайтайзър ще бъде запомнено най-вече с високорисковия му план за разбиване на Китай. Неговата търговска война обаче беше по-широка и беше обвързана с манията му по дефицита на Америка. Целта беше да се възроди тактиката на силната ръка, която той използва срещу Япония през 80-те години на миналия век, за да накара съюзници като Мексико, Канада, Япония и ЕС да наложат ограничения върху техния собствен износ.

Идеята за такива доброволни ограничения за износ, които са форма на търговска автоцензура, е ясна червена линия за ЕС. Домбровскис повтори във Вашингтон, че иска решение, което да е в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО). Доброволните ограничения за износ са забранени от Споразумението на СТО за предпазни мерки и по този начин не се допуска от Брюксел.

Въпреки че форма на споразумение за мониторинг, позволяваща контролиран от ЕС достъп до пазара на САЩ с определени ограничения, не нарушава правилата на СТО, това е стъпка в същата посока.

Интересите на стоманодобивната промишленост

За Домбровскис такъв компромис има смисъл в по-широката схема на трансатлантическите отношения. Дали обаче държавите от ЕС, особено тези, които разчитат най-много на стоманодобивната промишленост, ще приемат такъв компромис?

Залогът е голям: в промишлеността на ЕС работят пряко 330 хил. души, а когато се включват непреки и индуцирани работни места в други сектори, става въпрос за 2,6 млн. работни места, според доклад на Комисията.

European Aluminium публикува изявление, в което се казва, че организацията е загрижена „от перспективата за всяко споразумение, което да замени една мярка за нарушаване на търговията, митата, с друго изкривяване, като квота или квота, комбинирана с мито“. Стоманеното лоби Eurofer също иска освобождаване от 232 мита, обвързани с националната сигурност, или подобен механизъм за стабилизиране в ЕС.

Домбровскис първоначално беше против удължаване на стоманените гаранции, наложени в отговор на американските мита, но в крайна сметка разшири ограниченията за внос, припомня медията.

Официално линията на страните производители на стомана е ясна: Всички мита трябва да бъдат отменени. Преговорите обаче продължават. Дипломатите се подготвят за всички сценарии, дори за квоти, обвързани с мита. Всичко ще зависи от крайния резултат и от това колко големи ще бъдат праговете. Ограниченията в първоначалното предложение на САЩ например не са били достатъчно привлекателни за Брюксел.

Политическата воля за постигане на сделка е налице, според търговски дипломати от ЕС. Блокът обаче очаква задоволително решение.

Миглена Иванова, редактор Елена Илиева