Европейският съюз (ЕС) трябва да намали своята зависимост от вноса на енергия, трябва да поеме лидерската роля в мерките по опазване на климата и да бъде пример за всички. В общи линии от тази основа европейските чиновници изграждат Зелената сделка и рамката на енергийния преход. В нея няма място за въглищни мощности, а в момента още се спори какво да се прави с природния газ и ядрената енергия.

Потреблението на електроенергията има своите върхове и спадове, на пазара се преплитат базови и пикови мощности и от десетилетия базовата енергия се осигурява основно от изкопаеми горива, ядрени централи, а в някои страни с подходящи природни дадености (Австрия) и от водни централи. В повечето случаи тяхното производство е ако не тромаво, то много по-ефективно при работа в режим без прекъсване.

Но за енергийната система в познатия ни днес вид те са незаменими, защото какво става когато вятърът спре да духа, а слънцето залезе?

Всъщност, макар и по-рядко, въглищните и ядрените централи също са подвластни на необичайни метеорологични явления - при високите температури през лятото не един ядрен реактор във Франция е бил изключван, защото водата в реките не може да осигури нужното охлаждане. През зимата на 2017 година, когато температурите със седмици бяха около -20°С , замръзнаха въглищата на ТЕЦ "Република" в Перник.

В момента наводнения намаляват добива на въглища в Китай, съответно производството на централите е намалено, а цените - рекордни.

А какво предвижда зеленият преход при неблагоприятни за производството на електроенергия условия?

На теория е лесно - включват се батериите или възможните технологии за съхранение на енергия, включително и ПАВЕЦ или водород. Защото това е идеята - да разчитаме на възобновяемите енергийни източници, когато са налични, и на съхранената енергия, когато ги няма. Междувременно подобряваме енергийната ефективност и насърчаваме потреблението в моментите, когато търсенето е ниско, и обратното - стимулираме потребителите да отложат дейностите, изискващи електроенергия, във върховото натоварване на системата.

Според много анализатори потенциалът за нови водни централи у нас е почти изчерпан, варианти са соларните панели, както и вятърните турбини. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) отбелязва, че вятърните турбини в крайбрежието са една недооценена възможност. Двигател на промяната могат да бъдат и соларните панели за собствена употреба, монтирани по покривите на сградите.

В Плана за възстановяване, внесен преди броени дни в Брюксел, е предвидено изграждането на  минимум 1,7 гигавата възобновяеми енергийни източници, с предвидени батерии за съхранение, като разпределението на средствата ще бъде на принципа на търгове. Така до 2026 година капацитетът на ВЕИ у нас трябва да достигне минимум 2,5 гигавата.

И не на последно място в зеления преход е включен и единният енергиен пазар в рамките на ЕС, който да окаже подкрепа.

Какво обаче се случва по време на криза? В края на лятото липсата на доставки от втечнен газ, горещото време без вятър и увеличено търсене на енергия след срива през 2020 година оскъпи природния газ и направи цената на електроенергията рекордна. И това стечение на обстоятелствата повдигна въпросите дали наистина сме готови за зеления преход.

Преди да пристъпим към отказа от един енергоизточник, трябва много точно да се знае с какво ще бъде заместен, в какъв времеви диапазон и как ще бъде реализиран, смята той и допълва, че технологиите още не позволяват осъществяването на плановете за този преход.

Но и какво конкретно може да използва България, за да замести своите базови въглищни централи?

Според Плана за възстановяване, внесен в Брюксел преди дни, 1,4 гигавата въглищни мощности трябва да бъдат изведени от експлоатация до 2026 година. Те ще бъдат заменени с газови централи, възобновяеми енергийни източници и възможността след 2026 година до 2035 година газовите централи да минат на водород.

Трансформацията към нисковъглеродни горива не е евтина - разчетите на правителството сочат, че са необходими 1,7 млрд. лева за 1 гигават мощност. По Плана за възстановяване ще дойдат 499 млн. лева, а останалите са частно финансиране. Разчет как и откъде ще се вземат над 1 млрд. лева частни инвестиции в тази трансформация не е приложен.

Особено при положение, че природният газ всъщност не е беземисионен, съдържа и метан, за когото скоро също се очакват строги лимити не само на европейско ниво. Освен всичко друго - природният газ е вносен енергоизточник и само задълбочава енергийната зависимост на страната ни.

Заслужава ли си тази инвестиция, ако работи по-малко от 10 години на фона на плановете на ЕС за беземисионна икономика до 2050 година? С тенденция да продължат да работят с водород - вероятно, да. Засега обаче и включването на водорода в термични централи е на етап анализи и пилотни проекти. 

Късно е за АЕЦ "Белене", рано е за модулни реактори?

Друга възможност да заменим въглищата предлага ядрената енергия. Подсказките на Брюксел сочат, че ядрените централи не са зелени, защото крият рискове за природата, но произведената от тях електроенергия е чиста. Или с други думи - изграждането на една такава централа е национален въпрос, включително и финансирането ѝ.

Разполагаме с два реактора, предвидени за АЕЦ "Белене", произведени преди десетина години, а ако тръгнем да строим сега, строежът ще отнеме още към десетилетие. Или с други думи - ще имаме работещи нови "стари" реактори на около 20 години - доста голям период за динамиката на новите технологии в момента.

В Брюксел са ентусиазирани и категорични, че ситуацията днес ни показва колко сме зависими от вноса на енергийни ресурси и ако бяхме постигнали нашия преход само преди пет години, това не би се случило. Но тази флуктуация на цените  и несигурността на пазарите по-скоро означава, че преходът трябва да се забави, коментира пред Investor.bg експертът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт (EMI).

От друга страна, малките модулни реактори също са обещаващи, но едва ли технологията ще стане масова преди края на това десетилетие.

А картината става все по-сложна, защото не сме сами в плановете за развитие на ядрената енергетика - Румъния смята да го направи, Турция вече строи първата си АЕЦ и въпросът днес е, ако решим да изградим нови реактори, къде ще реализираме енергията от тях? Може би има смисъл само като заместващи мощности, защото освен въглищните централи и жизненият път на V и VІ блок в АЕЦ "Козлодуй" е на изчерпване.

На фона на скъпата електроенергия днес популистки се появяват коментари, че ако беше изградена АЕЦ "Белене", сега щеше да играе съществена роля на пазара. Но дали е рентабилно изграждането на ядрена мощност, придружено с всичките рискове, да работи години на загуба, за да натрупа печалба за период от едва няколко месеца?

По оценки на експерти преди години цената на енергията от АЕЦ "Белене" би била поне 80 евро за мегаватчас. Средната цена за септември на Българската независима енергийна борса достигна малко над 244 лева за мегаватчас, но само няколко месеца преди това беше под 150 лева за мегаватчас.

И вълкът сит, и агнето цяло

Улавянето на въглеродния диоксид изглежда като възможност въглищните мощности да продължат да работят и така и екоцелите да бъдат изпълнени, а въглищните региони да бъдат запазени. Естествените "уловители" - горите, почвите и океаните, не могат да се справят с обема на емисиите. Залесяването не е отговор, защото намалява земеделските площи -и в момента в много региони по света гори се изсичат, за да отворят площ за селското стопанство.

Затова е необходимо изграждането на инсталации за изтегляне на въглерода от атмосферата. Проблемът тук е, че цената е толкова висока, че доскоро единици бяха проектите с търговско значение. Но заради високите цени на въглеродните квоти все повече пилотни проекти се одобряват и е много вероятно скоро да има пробив.

Но дори и да бъдат уловени въглеродните емисии, какво се случва с другите замърсители - например със серния диоксид, който е един от опасните за човешкото здраве ефекти от въглищната индустрия. А и уловен, къде ще бъде съхранен въглеродният диоксид?

Новите технологии изискват и съвсем нов подход от страна на домакинствата. Те не трябва да са пасивни потребители на енергия, а да търсят своите доставчици с изгодни оферти, да произвеждат собствена енергия и т.н.

До голяма степен обаче умните мрежи, сградите с нулево енергийно потребление, без съмнение ключова част от зелената трансформация, все още си звучат като научна фантастика, макар и да има национален план за такива, приет още през 2015 година. Според него сградите, построени след 2018 година, трябва да бъдат с нулево енергийно потребление.

И някак естествено идва отговорът на въпроса "Готови ли сме за 55?"*

*Плановете на ЕС предвиждат намаляване на емисиите въглероден диоксид с поне 55% до 2030 година

 автор Деляна Петкова, редактор Бойчо Попов