Може би е твърде рано, но той не постигна електоралния трус, който очакваше, след като излезе на ринга. За момента той е аут от втория тур, рамо до рамо с вечната Марин Льо Пен и далеч зад друга жена – Валери Пекрес, възпитаничка на Саркози с доминантна закваска, която предлага обединение на „достойното“ дясно, за да се махне Макрон. Дори и Земур да не спечели през 2022-а, важното е, че Марин Льо Пен категорично ще бъде погребана и ще бъде отворен пътят за обединено консервативно движение, отново близко до изповядваните „ценности“ и водено разбира се от Земур. Той обаче е изправен пред много сериозен проблем: как да увеличи своя електорат отвъд тръмповите сърдити бели мъже. Тръмп беше милиардер и комуникационен звяр, така че за него беше по-лесно. Земур е странен класов беглец, който разцъфна в много малката, медийно-литературна кръвосмесителна среда на Париж. Земур иска да ограничи законната имиграция до минимум. Той твърди, че ислямът е „цивилизация много различна от нашата“. Отправя безмилостни удари по Макрон, обвинявайки го, че иска да „разтвори Франция в Европа и Африка“. Макрон казва, че жената може да бъде също и баща, а Земур казва: „Не съм съгласен. Аз искам децата да имат майка и баща.“ Точно тук ислямофобията на Земур се трансформира в критика към „ислямо-лефтизма“ и към „будната“ небулоза, в която плуват расовата теория, джендърните изследвания, постколониализмът, интердисциплинарността, политиките на идентичността и културата на отмяна. Това е привилегированият терен, на който той може да върви в крак с Франция на традиционните ценности.

В остър контраст с мрачната политическа обстановка в цяла Европа, френските избори за президент, противно на всички очаквания, са най-вълнуващи за проследяване през 2022 година.

Тъкмо когато всички, от Нормандия до Лазурния бряг, изглежда са напът да откажат втора доза макронизъм, полемикът, обърнал се в политик, Ерик Земур се появи със сензационен обрат на сюжета.

Отне му по-малко от седмица. В понеделник, 29 ноември, Земур официално обяви, че ще участва в изборите. Като един Де Гол, той прочете собствената си реч под звуците на Бетовен, застанал пред старовремски микрофон и заобиколен от книги.

След това Земур съобщи името на новата си политическа партия: „Реконкет“ (отвоюване – б.пр.), по името на седемвековната християнска война за прогонване на маврите от Иберия, най-накрая успяла в 1492 година.

За Земур и неговите ревностни помощници главното е отново да се отвоюва Франция от мюсюлманския враг.

На 5 декември, той участва в първия си митинг като кандидат пред над 10 000 души. Нито един френски политик в момента не е в състояние да събере толкова хора.

Всички заглавия на следващия ден бяха за неканени протестъри, един от които нападна Земур и го задържа с хватка през врата по пътя му към подиума, както и за сбивания между неговите поддръжници. Но за Земур това беше триумф – излизане отвъд запазената му територия, добре познати възпламеняващи предложения, той за една нощ направи трансформация от учен-експерт към президентска надежда.

Сега ситуацията е непредсказуема. Случаят Земур, разбира се, има паралел с издигането на Тръмп през 2016-а, който също премина от медиите в политиката. А тя е бясно анти имиграционна и изважда напред пламенния национализъм срещу това, което се описва от консерваторите на Запада като „ислямо-левичарство“.

Амвонът на токшоуто

Много хора дори и във Франция не знаят, че президентската надпревара на Земур започва на тайна вечеря в Париж през юни.

Там е събран каймакът на френския естаблишмънт, включително граф Анри де Кастри, на 66 години, бивше светило от Националното училище по Администрация (ENA) – алма матер на абсолютно всеки, който има някаква тежест в парижките кръгове на властта.

Де Кастри е бивш изпълнителен директор на застрахователния гигант АХА, член е на Борда на директорите на Нестле, президент е на клуба Билдерберг и оглавява корпоративно финансирания тинк танк на Института Монтен – който буквално „измисли“ един Еманюел Макрон през 2017та, когато Франсоа Фийон, фаворит за спечелването на дясната номинация, беше унищожен от изтичането на информация за фиктивните служебни ангажименти на съпругата му.

Ако Фийон беше спечелил президентските избори през 2017-а, Де Кастри щеше да бъде министър на отбраната.

На вечерята Земур пуска две политически гранати.

Първата: „Трябва да забраним не френските малки имена“.

Втората: „Основният проблем пред нас, за следващите президентски избори и за следващите 30 години, е мюсюлманската имиграция“.

Бяха нужни шест месеца, но от лятото насам неустоимият възход на Земур носи аурата на неизбежността, привличайки вниманието дори на обезпокоения Елисейски дворец, където функционерите надлежно забелязаха, че на идеологическо и културно ниво Земур диктува целия дневен ред на френското дясно.

Редовната трибуна на Земур в CNews – френският отговор на Фокс Нюз – достига поне един милион зрители всяка вечер. Той се превърна в перлата на мега-магната Венсан Болоре, който притежава медийна империя в стил Мърдок. Част от нея са телевизиите Canal +, Europe 1, вестниците Paris Match, Le Journal du Dimanche и издателската група Hachette Livre, която пък притежава Grasset и Fayard.

Болоре, който не е надут парижанин, а „провинциалист“, от самото начало е запленен от социалния възход на Земур – възход, какъвто се среща само в спорта или музиката. Подобно пътешествие в интелектуалната сфера просто не съществува в хипер кодирана Франция.

Арабофобът

Земур идва от еврейско-алжирско семейство със скромни доходи, което живее в Сен Дени, „горещо“ парижко предградие. Той изгражда своята личност, както и влиянието си върху парижкия beau monde, с картезиански рационализъм. Под него лежи неминуемият класов комплекс: той страстно желае одобрение от благородниците на интелигенцията.

Земур е комплексен образ, но често е редуциран до неговата монотематична обсесия: „мюсюлманската заплаха“. В същото време, той одобрява асимилацията и няма нищо против мюсюлманите, които стават изцяло републиканци.

На Земур му отне известно време да намери своята политическа ниша. Републиканската партия на бившия президент Никола Саркози е твърде мека и аморфна. Крайнодясната суперзвезда Марин Льо Пен винаги събира 20 процента от вота на първи тур и след това не успява да счупи стъкления печат на втория. (Това е една от лошо пазените тайни във Франция – заради баща ѝ фашист и защото не е част от елита.)

Финансовият елит идентифицира златния си ход директно по „Леопардът“ на Лампедуза („всичко трябва да се промени, затова всичко остава същото“). Макрон си остава тяхното момче. Земур е използван, от „невидими“ банкови дарители, за да отстрани Марин Льо Пен от дясното и да осигури на Макрон лесно преизбиране.

Дори и Земур да не спечели през 2022-а, важното е, че Марин Льо Пен категорично ще бъде погребана и ще бъде отворен пътят за обединено консервативно движение, отново близко до изповядваните „ценности“ и водено разбира се от Земур.

Земур обаче е изправен пред много сериозен проблем: как да увеличи своя електорат отвъд тръмповите сърдити бели мъже. Тръмп беше милиардер и комуникационен звяр, така че за него беше по-лесно. Земур е странен класов беглец, който разцъфна в много малката, медийно-литературна кръвосмесителна среда на Париж.

В семейството на Земур идентичността винаги е била основна тема за спорове. Генерал Дьо Гол е върховното обединение, заедно с неговото възхищение от евреите, „уверени в себе си и доминиращи“. Бащата на Земур, Роже, е говорел арабски и е играел карти в баровете на махалата Goutte d’Or.

Името „Земур“ е берберско и означава „шумен рог“ в превод от арабски, а неговото производно „Езмур“ означава мъжко маслиново дърво на (изумителния) берберски език, употребяван основно в Алжир. Земур винаги говори за себе си като за берберски евреин. Той отказва да бъде наричан арабин, подчертавайки, че „берберите са били колонизирани, клани и преследвани от арабите и ислямизирани със сила“.

И тук се доближаваме до сърцето на загадката: Земур е като цяло арабофоб, и по-конкретно против арабите от Магреб. Той никога не отнася това към арабите от Персийския залив, и по-специално уахабитите и салафитите-джихадисти, демонстрирайки оскъдни познания за историческия ислям и неговото неразбиране от западните империи. Изглежда той е незапознат с шиитския ислям в съпротивителната верига, суфисткия ислям в Централна Азия и мекия, тропически ислям на Индонезия.

Във Франция е табу открито да се дискриминират арабите. Ето защо Земур промотира „исляма“ за свой термин-носител, с който като цяло да демонизира арабите от Магреб.

Герой в ремикс на Балзак

За да бъде разбран Земур, трябва да се чете Балзак. Трябва да се признае на Земур, че той е изчезващ вид – продукт на литературната култура. Той израства, потопен в Александър Дюма и Балзак, чиято последна книга „Изгубени илюзии“ е най-формиращата за него. От 11-годишна възраст Земур си представя себе си като Люсиен де Рюбемпре, героят от „Изгубени илюзии“ и още тогава решава, че ще стане журналист и писател. Балзаковият шедьовър е събрал всички негови увлечения: история, журналистика и литература. Рюбемпре е поет, който става журналист и мечтае да пише исторически романи.

От всички запомнящи се герои на Балзак, Земур избира съблазнителят, който компенсира скромния си провинциален произход с невероятна самоувереност. Неговите критици обаче остро го идентифицират и с друг герой на Балзак – Растиняк, ултра-амбициозният, който иска да забогатее и да стане министър в правителството. Това не е съвсем вярно: Земур по-скоро би останал във вечния блясък на славата, отколкото да стане просто болтче в буржоазната машина.

Преди седем години, много преди Тръмп, във Франция вече започваше да се дочува недоволството на поколението Земур – това поколение, което усети опасността, изправяйки се пред комбинирания блицкриг между Европейския Съюз, имиграцията и глобализацията. Това е ядрото на електората на Земур – консервативната буржоазия, жертвите на глобализацията и декласираните народни маси, онези които наистина загубиха от глобалисткото отваряне на границите. Те предложиха на Земур възможността да стане говорител на разбитото дясно. Марин Льо Пен не би могла да изиграе тази роля, защото тя е смятана за твърде голяма „популистка“ от буржоазията и на всичкото отгоре, тя прекалено много се натиска да сложи край на демонизирането си и да бъде приета от естаблишмента.

Колкото до Саркози, той беше твърде „кичозен“ за фамилиите на стара Франция. Земур, с неговата „провинциална нахаканост“ и класическия културен багаж на много добър студент, беше достатъчно умен да разпознае възможността.

Взривяващ себе си?

Земур може и да не е фен на Дева Мария. Но когато публикува книгата си „Френската съдба“ в 2018-а, той трябваше да признае пред пламенно католическата си публика, че „е убеден, че човек не може да бъде французин, без да е дълбоко пропит от католицизма, с неговия култ към изображенията, с великолепието, с постановения от църквата ред, с този фин меланж от еврейски цености, гръцки аргументи и римски закони, но също така и със смирението на слугата.“

Това е най-близкото описание на кредото на Земур.

Това, което буди учудване по всички ислямски земи в историята на Земур, от Северна Африка, до Западна, Централна и Източна Азия, е че той дефинира „врага не като политически ислям, ислямизъм, джихадизъм или ислямски радикализъм: врагът е Ислямът“.

Той отправя обвинение, без доказателство, че „ненавистта на Франция“ е консубстанциална на тази религия. Ислямът е несъвместим със секуларизма, демокрацията, секуларната република. Ислямът е несъвместим с Франция. Точно това повтаряше той миналата неделя в първата си реч като кандидат за президент: възраждане на сблъсъка на цивилизации.

Списъкът с неговите предложения включва да се забрани използването на мюсюлмански малки имена във Франция; социалните мерки за национална солидарност да бъдат само за французи; да се експулсират всички чужденци, които са извършили престъпление (поне 15 000 до момента); да се затворят френските граници, ако е необходимо; да се спре притокът на мигранти, достигащи до 400 000 годишно, включително търсещите легално убежище. Той открито иска студентите от Африка и Магреб да нямат достъп до студентски стипендии.

Земур иска да ограничи законната имиграция до минимум. Той твърди, че ислямът е „цивилизация много различна от нашата“. Отправя безмилостни удари по Макрон, обвинявайки го, че иска да „разтвори Франция в Европа и Африка“. Макрон казва, че жената може да бъде също и баща, а Земур казва: „Не съм съгласен. Аз искам децата да имат майка и баща.“

Точно тук ислямофобията на Земур се трансформира в критика към „ислямо-левичарство“ и към „будната“ мъглявина, в която плуват расовата теория, джендърните изследвания, постколониализмът, интердисциплинарността, политиките на идентичността и културата на отмяна. Това е привилегированият терен, на който той може да върви в крак с Франция на традиционните ценности.

CNews величаят Земур, наричайки го Взривяващия. Има риск обаче той да се самовзриви, затворил сам себе си в капана на ислямофобията, докато се опитва да пресъздаде френската радикална десница и да „отвоюва“ Републиката.

Може би е твърде рано, но той не постигна електоралния трус, който очакваше след като излезе на ринга. За момента той е аут от втория тур, рамо до рамо с вечната Марин Льо Пени далеч зад друга жена – Валери Пекрес, възпитаничка на Саркози с доминантна закваска, която предлага обединение на „достойното“ дясно, за да се махне Макрон.

Не бива обаче изобщо да подценяваме безкрайно амбициозния берберски евреин, по собственото му определение, който иска да „отвоюва“ Републиката, водейки ислямофобски джихад.

Пепе Ескобар, unz.com,Превод: Екатерина Грънчарова