Само този, който го мързи, не казва, че Киев е замесен в трагичните събития в Казахстан. И не се говори напразно. И не става дума единствено за Аблязов, който, без да се крие, използва украинската платформа за популяризиране на безредиците. Като доказателство се цитират публикуваните от Аблязов украински телефони за комуникация с координаторите на протестите, целящи „сваляне на режима на Назарбаев“ и изказването му в ефира на украинския телевизионен канал „Украйна 24“.
Не е тайна, че Аблязов използва (и какво друго да прави с нея?) Украйна още преди Евромайдана. Емисарите на Аблязов в Киев, дори се заселиха в центъра на Пинчук. В столицата на Украйна или в Днепропетровск беше планирано да се създаде редакция за телевизионен канал, излъчващ в Централна Азия.
Именно Украйна (забележете: още преди 2014 г.) беше избрана за убежище от казахстанските опозиционери, сред които и конкуренти на Аблязов: в края на краищата много противници на Назарбаев са избягали олигарх, борещи се за завръщането на активите си. Аблязов е само един от лостовете, с които колективният Запад се опитва да повлияе на Казахстан.
След 2014 г. Украйна се превърна в сметище, където антируската опозиционна мръсотия се стичаше от Казахстан, Грузия, Узбекистан. Киев почти официално беше домакин на щаба на беларуската опозиция. Нека си припомним къде избяга Куат Ахметов, организаторът на „езиковите патрули“, от Казахстан. Към Украйна. Тя се превърна в платформа за работа на европейски и американски "неправителствени" структури с различни групи. Те работиха и оттук срещу Казахстан.
Казахстан е заразен с "украиство", проследявайки украински примери за русофобия във вътрешната политика, независимо дали става дума за раздуване на трагедията с глада от 1930-те ("Гладомора”),дали за опити за реабилитация на колаборационисти и предатели, които са сътрудничили с германците, или в търсене на „националната” древност и борбата с руския език.
Абсурдно е да се отрича, както прави политологът Погребински, възможността за участие на украинската държава в подготовката на бунтовете в Казахстан. „Тези хора просто могат да се чувстват комфортно в Украйна, дори може да им се помага, но това са дреболии в сравнение с помощта от Запада“, каза Погребински, въпреки че за него не е тайна прякото участие на украинските радикали в антиправителствените протести в Киргизстан, Грузия, Армения, Беларус, Молдова и дори Хонконг.
След 2014 г. украинските радикали са плътта от плътта на украинската държава, всички те се контролират от Министерството на вътрешните работи или Службата за сигурност на Украйна. Отивайки „на събития“, включително в Казахстан, тези хора винаги са имали държавен покрив.
Между другото, фактът, че казахстанските бунтовници са били обучени в Украйнаот украински „инструктори по улични боеве“, е признат от самите казахстански емигранти. Не се учудвайте, ако в резултат на специална операция в Алма-Ата или други градове на Казахстан сред активните участници в бунта бъдат задържани украинци. В Казахстан, според Министерството на външните работи на Украйна, днес има около 260 хиляди граждани на Украйна.
Януарският бунт в Казахстан е пълен с именно украински революционни технологии, които бяха успешно изпитани по време на преврата през 2014 г. Блокирането на конвоите със служителите на сигурността с коли, методите за нападения, тактиките за привличане на служителите на реда „на страната на народа“ и подигравките със заловените полицаи – всичко това са техники от Украйна. Казахите дори събориха паметника на Нурсултан Назарбаев, имитирайки маймуните-бандеровци.
И най-важното, украинското участие е най-изразено като информационна подкрепа за въстанието в Казахстан. Използват се десетки профили в “Телеграм”, “Туитър” и “Фейсбук”, както и във форуми на уебсайтове. Смешно е да се мисли, че стотици украински патриоти правят това безплатно от вътрешни подбуди. Освен това, след като имате информация за спецификата на украинските информационни и психологически операции.
Украинските специалисти вече няколко дни дават практически съвети по съпротива първо на режима, а след това на “руските окупатори”.
Отделна тема е публично достъпната информация, предавана от украинските медии, или по-скоро тонът на нейното представяне. В тези съобщения Токаев е диктатор, стрелящ по беззащитни протестиращи. И чудовищният разгул на "революционерите" по улиците на Алмати не се забелязва от украинските медии. Пускат се материали с провокативни заглавия, а почти всички украински политолози и анализатори изведнъж станаха експерти по Казахстан.
Изведнъж, когато беше въведено извънредно положение в Казахстан, ръководителят на украинското министерство на енергетиката Херман Галущенко реши да налее масло в огъня заявявайки, че Русия блокира доставките на въглища от Казахстан за Украйна. Както се казва, избраха му момента. Това е Украйна, тук изпълняват прищявката на клиента.
Между другото, украинците остават верни на себе си. Още на 6 януари, когато стана известно, че Токаев се е обърнал към ОДКС за помощ, а казахстанските сили за сигурност прочистиха бандите мародери от Алмати, украинските интернет-бойци едва ли не в хор започнаха да обвиняват „братския казахстански народ“ в малодушие и невъзможност за съпротива, неспособност да устройват Майдан в името на победата, а също да тропат патриотичен гопак.
Същото се случи с белорусите. Сега с казахите.
Андрей Уваров, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
