Когато германските танкове влизат в Прага през март 1939 г., хиляди евреи, чехи и украинци панически побягват от Чехословакия. Близо 8 хиляди души се отправят на изток към Съветския съюз.
Съдбата на всички, които пресичат съветската граница, е все едно да скочат от тигана направо в огъня. Почти всички са заловени от съветските власти и изпратени насила в ГУЛАГ. Това е мрежата от стотици трудови лагери, където са изпращани неудобните за комунистическия режим.
Повечето бежанци са осъдени на по 3 или 5 години принудителен труд заради нелегално преминаване на границата. Други се изправят пред далеч по-строги обвинения, често изфабрикувани от властите.
На 3 януари 2022 г. Институтът за изучаване на тоталитарния режим в Чехия публикува документи от тайната полиция на Съветския съюз НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи, който по-късно става КГБ - б.р.). Става дума за досиетата на хиляда предимно етнически украинци, които са напуснали източната част на Чехословакия.
Публикуваните документи и снимки са резултат от проект за дигитализация на архивите, отнел над 10 години работа на чешки, украински и руски историци.
Документите бяха публикувани точно на 80-ата годишнина от дадената от СССР "амнистия" на повечето затворници от Чехословакия на 3 януари 1942 г. Затворниците са освободени да напуснат лагерите, за да сформират бригади срещу навлизащата нацистка армия. Повечето освободени бежанци от Чехословакия загиват на фронта.
Чешкият историк Адам Храдилек започва да интервюира оцелели от лагерите през 2006 г., още преди да започне работа в Института за изучаване на тоталитарния режим. Тогава достъпът до досиетата в Русия и Украйна е изключително труден.
Храдилек казва, че условията за изследователите рязко се променят след 2014 г. и идването на прозападно управление в Украйна. Три седмици след масовите протести в Киев, станали известни като Майдан, историкът отива там и посещава службата за сигурност на Украйна СБУ (бивша КГБ).
"Казаха ми, че всичко е отворено", спомня си Храдилек.
Храдилек казва, че най-вълнуващият момент е бил, когато той е показал на бивши затворници и техните роднини съветските досиета, които бяха засекретени в продължение на десетилетия.
Храдилек казва пред Радио Свободна Европа, че оцелелите са били силно развълнувани докато прелистват собствените си досиета. "Но е много по-трудно да дадеш такива документи на наследниците на хора, които или са умрели в лагерите, или много години по-късно... Това е много специален момент за тях, да държат документите и да видят през какво са минали техните бащи, дядовци и баби".
Храдилек казва, че публикуването на документите на 3 януари е горчива радост, защото отбелязва и една година от смъртта от COVID-19 на руския историк Михаил Рогачев. Той лично е показал на Храдилек част от лагерите на ГУЛАГ в Коми и е изровил информация за съдбите на близо 700 чехословашки граждани. Достъпът на чужденци до руските архиви е изключително труден.
"Планирахме да издадем обща книга с тези документи. За съжаление, той не живя достатъчно, за да го направим", казва Храдилек.
Очаква се до края на годината да бъдат публикувани всичките запазени досиета на чехословашки затворници в СССР. Става дума за хиляди документи.
