Ето един интересен критерий за успех на Си Дзинпин по време на националния конгрес на управляващата Китайска комунистическа партия, който ще се проведе по-късно тази година, пише за Nikkei Asia Review Катцуджи Наказава.
„Ако всичко, което той (Си) получи, е още един петгодишен мандат като генерален секретар на партията, което ще замъгли перспективите за неговото свръхдългосрочно управление, това на практика ще бъде поражение“, споделя анонимен представител на китайските политически среди. Според него, при такъв развой, влиянието на Си Дзинпин върху партията постепенно ще отслабне.
Тези коментари отразяват една деликатна атмосфера, която се задържа повече от два месеца, откакто "третата историческа резолюция" беше приета на 6-тата пленарна сесия на 19-ия ЦК на ККП през ноември. Тогава партийните лидери одобриха "Основни постижения и исторически опит в борбата за стогодишнината на партията" - третата подобна резолюция в нейната 100-годишна история. В документа се призовава за отстояване на "правилния възглед за историята на партията. Тогавашният пленум проправи пътя към 20-ия партиен конгрес през 2022 г., на който се очаква Си да получи трети мандат, с което да си осигури позицията на най-могъщия китайски лидер след Мао Дзедун.
Както стоят нещата сега, има само едно нещо, в което всички са сигурни: че Си няма да се оттегли на предстоящия конгрес. Крайният резултат обаче ще зависи от това как ще протекат политическите му битки през следващите девет месеца.
Ако хората в Китай внезапно осъзнаят, че след пет години могат да се събудят с нов политически лидер, техните нагласи вероятно ще се променят от този момент нататък. Те могат да се преструват, че се подчиняват, докато тайно се съпротивляват на статуквото.
Поглеждайки назад, бившият президент Ху Дзинтао започва да губи контрол по вътрешните въпроси и дипломацията още през 2008 г., годината след началото на втория му мандат.
Тогавашният секретар на Чунцин Бо Силай стартира кампания с конкурси за "червени песни" по примера на Мао Дзедун, целяща да засегне националистическите настроения и да развие неговите политически амбиции. В момента Бо излежава доживотна присъда.
Широкото Неподчинение към Ху, който по това време се готви да се пенсионира, се отразява на китайската дипломация спрямо Япония. Китай не успява да осъществи споразумението със своя съсед за газовите находища в Източнокитайско море, сделка, постигната по инициатива на Ху. Първоначално споразумението от 2008 г. предвещава помирение между азиатските съседи. Но преговорите по договора, който се отнася за съвместно разработване на газовите находища, не успяват да напреднат.
През цялото време китайските държавни компании, свързани с енергетиката, чиновниците и военните официално се преструват, че спазват политическата линия, но същевременно тайно се противопоставят, опасявайки се, че техните лични интереси ще бъдат засегнати.
"Ако Ху имаше желание да продължи да управлява и след националния конгрес на партията през 2012 г., той може би щеше да успее да постави силите на съпротивата на колене", изтъква Наказава.
По това време Си е член на Постоянния комитет на Политбюрото, най-висшият орган за вземане на решения на партията, и неговите наблюдения стоят в основата на манията му за осигуряване на свръхдългосрочно управление. Той иска да бъде висш лидер за цял живот. Един от начините да направи това е да стане „председател на партията“, пост, заеман за последно от Мао.
Но ако Си иска да спечели това на предстоящия национален конгрес, той ще се нуждае от солидни политически постижения, сравними с тези на Мао.
Третата резолюция за историята даде на Си инерция да се доближи или дори да изпревари бившия лидер Дън Сяопин по отношение на ролята му в историята на партията. Но не всички в партията са убедени, че Си е направил достатъчно.
По стечение на обстоятелствата на 18 януари се навършиха 30 години от едно от важните събития от управлението на Дън. На 18 януари 1992 г. Дън предприема известното си южно „турне“. Прекарва около месец в инспекция на провинциите Хъбей, Гуандун и Шанхай, призовавайки за ускоряване на реформите. Икономиката на Китай по това време буксува, затънала в застой след репресиите на площад „Тиенанмън“ срещу продемократичните протестиращи през юни 1989 г., довели до налагане на санкции от индустриализираните нации, и заради вътрешната политика на „затягане на коланите“. Но след обиколката на Дън Китай започва да се придвижва към пазарна икономика.
Тридесет години по-късно, Китай, който се стреми да подчертае новата ера на Си, не предвижда значими събития за отбелязване на 30-ата годишнина от южното турне на Дън. Откровеното възхваляване на постиженията на Дън става опасно.
Една определена статия, „Малките кръгове нарушават големите правила“, отразява настоящата ситуация в Китай. Тя е публикувана във вестник Student Times.
„Трябва решително да предотвратим амбициозните хора и заговорниците да завземат партийна и държавна власт“, се казва в публикацията. „Абсолютната лоялност към партията не е абстрактна, а конкретна, не условна, а безусловна и винаги се отразява в практическите действия за защита на „двете норми“ и постигане на „протекцията им““.
Казано по-просто, статията призовава за защита на Централния комитет на партията, в основата на който е Си, и неговата идеология. Той също така изисква абсолютна лоялност към партията, конкретно и безусловно, така че тези, които планират заговор, да не могат да узурпират властта.
Но кои са тези малки кръгове, посочени в публикацията?
Тук се появява името на Сун Лидзин, бивш заместник-министър по държаната сигурност, който е задържан за предполагаемо вземане на подкупи в размер на 14 милиона долара, включително 300 000 долара в брой, скрити в асортимент от морски дарове.
Съществуват ли конспиратори, които може да имат политически амбиции като Бо Силай? Това не е ясно. Но е възможно да се отгатнат целите от последните забележки на Си.
На шестата пленарна сесия през ноември Си обеща "да нанесе удари срещу партийни фигури, които са били погълнати от групи по интереси, мощни групи и привилегировани класи".
Бележките на Си от това събитие бяха публикувани едва през януари. Те на практика представляват обявяване на война на въпросните лица в партията.
Източник, запознат с китайската политика, посочва, че групите по интереси, визирани от Си, включват технологични гиганти като Ant Group, Alibaba Group и Didi, големи строителни компании като China Evergrande Group и Fantasia Holdings Group.
Този клъстер от частни компании има навика да бъде близо до политиците, които се преструват, че се подчиняват на Си, но тайно му се противопоставят; компаниите често подкрепят финансово такива политически сили.
Сред тези сили е и Шанхайският клан, воден от бившия президент Дзян Дзъмин и неговия близък помощник, бившият вицепрезидент Дзен Цинхун. Те имат силно влияние в политическите и бюрократичните кръгове, които движат икономиката. Разтревожен от тях, Си сега е готов да заеме твърда позиция срещу техните нагласи.
Само през 2021 г. ККП около 414 000 души на ниски нива в партията, които работят в селското стопанство заради корупция, според партиен доклад. В същото време се подчертава, че едва 36 провинциални кадри на партията на високи нива са били замесени в случаи на неправомерно поведение.
Според същия доклад едва 36 провинциални кадри на партията на високи нива са били замесени в случаи на неправомерно
Държавната Китайска централна телевизия (China Central Television) излъчи поредица от специални програми, озаглавени „Нулева толерантност [към корупцията]“, стартирайки от средата на януари, в които подчертава „политическата сигурност“.
Поредицата включва признание за "множеството престъпления" от Сун Лидзин, който като заместник-министър контролира полицейските организации в цялата страна.
Предаването представя кампанията за борба с корупцията като най-голямото постижение на администрацията на Си и предупреждава, че тя ще затегне политическата си хватка в навечерието на националния конгрес.
Успешната борба с корупцията е единственото постижение на Си. И докато китайската икономика се срива, Си няма друг избор, освен да продължи със своята кампания за унищожаване на врагове.
Ако администрацията успее отново, Си ще може не само да си осигури още един петгодишен мандат, но и да има правомощията да назове новия състав на Постоянния комитет на Политбюро по начин, който е благоприятен за него.
