Путин засили ескалацията на напрежението с Украйна, като разположи безпрецедентен брой руски военни части по нейните граници, както и като предприе превантивни дипломатически мерки, начертавайки нови „червени линии“ към НАТО. За това пише Тимъти Гартън-Аш, британски политолог, историк и автор на много трудове, на страниците на bne IntelliNews.
Разбира се, все още има възможност за деескалация в региона, но си задавам въпроса дали Путин би предприел такава стъпка, без да губи лицето си? В крайна сметка е очевидно, че нито Украйна, нито НАТО ще отстъпят пред Русия дори в една десета от исканията й. В същото време вече е ясно, че Кремъл постигна определени цели, но в бъдеще неминуемо ще се сблъска с негативни последици. Нека ги анализираме, като разделим всичко на плюсове и минуси за Русия и Путин.
(+) Путин привлече вниманието на президента Байдън и на Запада като цяло. По-рано през януари главата на Белия дом проведе онлайн среща на върха с руския си колега. Миналия петък, след срещата на върха Шерман-Рябков, Блинкен се срещна с Лавров.
Спомнете си, че хора като Джейк Съливан (съветник по националната сигурност на САЩ) убедиха Байдън да се обърне към Азия и да се съсредоточи върху три ключови въпроса: Китай, климата и Covid-19. Сега обаче всички сили на Вашингтон са въведени в диалог с Русия. Путин даде да се разбере, че той не е просто бележка под линия във външната политика и политиката на сигурност на САЩ, а първата глава, а може би и цялата книга, която ще бъде написана по-късно тази година.
Путин укрепи имиджа си на политик, който задава тон на международния дневен ред, покер играч с всички карти в ръка. Човекът, с който всеки трябва да играе, ако се интересува от решаване на проблемите.
(+) Путин принуди НАТО да се съсредоточи върху въпросите на сигурността в Европа, като наложи възмутителни „червени линии“, предполагащи забрана за разполагане на чужди сили в страните членки на НАТО, които се присъединиха след 1997 г. Путин накара всички да поставят под въпрос бъдещото разширяване на Алианса, особено по отношение на Украйна. Може би бяха поставени такива строги изисквания, за да се избие впоследствие нещо по-малко, но все пак важно за Москва. Това е типична стратегия за договаряне.
(+) Путин още повече разкри очевидната слабост и разделения на Запад – в рамките на ЕС и в отношенията му със САЩ. Тук би си струвало да се обърне внимание на нелепата идея на Макрон, че Европа е в състояние сама да осигури собствената си сигурност. Е, нека пожелаем на ЕС успех в защитата срещу изключително превъзхождащия я враг в лицето на Москва.
Позицията на Германия относно „Северен поток 2“ също заслужава внимание. Берлин демонстрира невероятен двоен стандарт, като не предоставя отбранителни оръжия на Украйна и не позволява на своите съюзници (балтите) да го направят.
(+/-) Путин фактически помогна за създаването на консенсус на Запад, че Украйна де факто никога няма да се присъедини към НАТО, или поне за много, много дълго време.
(+/-) Цените на енергията се повишиха, което помогна за увеличаване на приходите в руския бюджет. Това обаче можеше да се постигне без военна ескалация, просто чрез ограничаване на енергийните доставки за Европа, което според ръководителя на Международната енергийна агенция Фатих Бирол и беше направено.
(+) Путин за пореден път показа на света значителния военен потенциал на Русия и желанието си да го използва в подкрепа на „принудителната“ дипломация. Това е демонстрация на мащабната модернизация на руската армия, извършена през последното десетилетие. Въпреки това, истинският потенциал може да се докаже само при реално участие на въоръжените сили.
Петя Паликрушева
