Сталин допусна грешка, когато по време на първата си победна реч заговори за „знамето на свободата и мира“, което се вее над Европа след победата над фашизма, пише „Печат“. Западът започна да омаловажава заслугите на СССР и Русия за победата над нацизма и да ги представя като нова „империя на злото“ още преди мастилото да е изсъхнало от акта на германската капитулация. Днес намеренията му съвсем не са се променили.

Превод от «Печат», Сърбия:

Още преди мастилото върху акта на германската капитулация да е изсъхнало, Западът започна да омаловажава заслугите на Съветския съюз и Русия за победата над нацизма през 1945 г. и да представя Москва като нова „империя на злото“.

Този процес обаче се засили особено през последните десет години, достигайки връх сега, когато Русия провежда операция в Украйна срещу същите сили, които победи на 9 май 1945 г. в Берлин.

Огромните жертви за свободата и независимостта на страната ни, немислимите трудности, страданията на народа по време на войната, упоритата борба в тила и на фронта — всичко, което бе поднесено пред олтара на Отечеството, не беше лудост и беше увенчано с пълна победа над врага.

Вековната битка на славянските народи за съществуване и независимост завърши с победа над германските нашественици и тяхната тирания.

Оттогава прославеното «знаме на свободата и мира между народите» се вее над Европа, ако използваме думите на Сталин по време на първата му победна реч на 9 май 1945 г.

Той сгреши, когато говори за „знамето на свободата и мира между народите“, защото съюзниците почти веднага започнаха да планират продължаването на войната срещу Съветския съюз (операцията на Чърчил „Немислимо“) и да спасяват откровени нацисти, главно от Източна Европа, използвайки ги в борбата срещу СССР.

Въпреки това Сталин беше прав в много други отношения и не защото беше пророк, а защото си спомняше опита от миналото.

„Познавайки вълчия навик на германците, които считат договорите и споразуменията за празни документи, нямаме причина да вярваме на думите им“, каза той, говорейки за капитулацията.

По същия начин, както Сталин през 1939 г., се опари и руското ръководство в доверието си към западните обещания, че НАТО няма да се разширява на изток след падането на Берлинската стена.

Въпреки че тези гаранции бяха устни, има писмени доказателства за тях и е важно да се помни, че по време на Студената война устните споразумения са били обичайни и са имали тежест. Между другото, дори не си струва да обясняваме за какви „вълчи навици“ говори Сталин, защото през последните 30 години ние самите пострадахме от тях неведнъж.

Най-голямата лъжа

Няма по-лоша лъжа от грубото изкривяване на истината и преставянето на бялото за черно по принципа на Оруел от „1984”: „Войната е мир, свободата е робство, а невежеството е сила”.

Но днес виждаме повече такива примери от всякога.

Доколко „европейски“ е бил планът „Барбароса“ и идеята за превземане на руски пространства, най-добре показват данните за военнопленниците в съветските лагери в края на Втората световна война: германци -2 389 560, унгарци – 513 767, румънци – 187 370, австрийци – 156 682, чехи и словаци – 69 977, поляци – 60 280, италианци – 48 957, французи – 23 136, хървати – 21.822, молдовци – 14 129, холандци – 4 729, финландци – 2 377, белгийци – 2 010, люксембурци – 1 652, датчани – 457, испанци– 452, българи – 287, турци – 105, норвежци – 101, швейцарци – 93, шведи – 72, американци – 40, гърци – 22, британци – 15.

Петя Паликрушева, превод и редакция