Неочаквано висока инфлация, войни в ключови суровинни региони, намаляващи реални заплати, забавяне на икономическия растеж, страхове от затягане на паричната политика и турбуленции на фондовите пазари – виждаме всички тези неща в днешната глобална икономика. Това бяха и доминиращите характеристики на световната икономика през 70-те години. Този период приключи в началото на 80-те години с брутално затягане на монетарната политика в САЩ, рязко намаляване на инфлацията и вълна от дългови кризи в развиващите се страни, особено тези от Латинска Америка. Периодът беше последван и от огромни промени в икономическата политика: конвенционалната кейнсианска икономика беше погребана, пазарите на труда бяха либерализирани, държавните предприятия бяха приватизирани, а икономиките бяха отворени за търговия, пише Мартин Уулф за Financial Times.Колко близки са паралелите, особено със 70-те години? Какви са разликите? И какво можем да научим от тогавашните грешки? Докладът на Световната банка за световните икономически перспективи, публикуван по-рано този месец, разглежда тези въпроси. Паралелите са ясни, както и разликите. Не на последно място има грешки, които трябва да бъдат избегнати: да не бъдем прекалени оптимисти; да не приемаме с лека ръка високата инфлация; и да не оставяме уязвимите хора и икономики незащитени от шоковете и техните болезнени последици.
Това, което виждаме, представлява ли вече стагфлация – дефинирана като продължителен период на по-висока от очакваното инфлация и по-нисък от първоначално очаквания растеж? Отговорът е „все още не“, но има риск.
Инфлацията е доста над целта почти навсякъде. Както през 70-те години на миналия век, това отчасти се дължи на еднократни шокове - тогава две войни в Близкия изток (Йом Кипур от 1973 г. и тази между Иран и Ирак, която започна през 1980 г.), този път COVID и инвазията на Русия в Украйна. Най-важна е опасността тази инфлация да се вгради в очакванията и следователно в икономиките. Част от причината този риск да се засили през 70-те години на миналия век е неуспехът да се разпознае навреме забавянето на темпа на потенциалния растеж. И днес оптимистите приемат, че тенденциите на растеж отпреди пандемията ще продължат. И все пак Световната банка казва: „През 2020-те години като цяло се очаква потенциалният глобален растеж да се забави с 0,6 процентни пункта под средното“ за второто десетилетие на новото хилядо.
Ехото от 70-те години е силно: по-висока от очакваното инфлация, големи сътресения и отслабващ растеж. Но разликите са обнадеждаващи. Реалната цена на петрола скочи значително повече между 1973 и 1981 г., отколкото този път. Глобалната инфлация не е толкова широко разпространена, както през 70-те години на миналия век. Това важи особено за „базовата“ инфлация. Но това може да се дължи на факта, че сме в ранен етап на инфлационния процес. Колкото по-устойчива е инфлацията, вероятно тя ще става по-широка.
Рамките на паричната политика също са по-надеждни и по-фокусирани върху ценовата стабилност от тези от 70-те години. Но самата ценова стабилност е по-слаба напоследък, особено в САЩ. Освен това инфлационните очаквания през, да речем, 1970 г. със сигурност не предугадиха инфлацията, която настъпи впоследствие. Властите бяха склонни да отдават инфлацията на временни фактори тогава, точно както видяхме наскоро. Вярно е, че сега икономиките са по-гъвкави, отколкото през 70-те години, но нарастването на протекционизма може да доведе до обрат в това отношение. Оттогава енергийната интензивност също е намаляла, но цените на енергията все още са важни. И накрая, очаква се фискалната политика този път да бъде по-малко експанзионистична, въпреки че беше точно такава така през 2020 и 2021 г.
Като цяло допускането, че този път нещата ще бъдат много различни, е правдоподобно, но далеч не е сигурно.
Преди всичко, дали това допускане ще се окаже вярно зависи от това какво правят властите. Те трябва да избегнат грешката да позволят на инфлацията да излезе извън контрол, както направиха през 70-те години. Все още би трябвало да имат време. Но решителните действия също създават опасности, най-очевидно от ненужно рязко икономическо забавяне, с всичките разходи, които биха последвали. От друга страна, възможно е демографските промени, забавящите се технологичните промени, деглобализацията, изчерпването на важни минали възможности за растеж и нарастващия популизъм да отслабят дезинфлационните сили в дългосрочен план. Това би направило постигането и поддържането на ниска инфлация още по-трудно.
Очевидна опасност възниква в един аспект, в който световната икономика изглежда по-крехка, отколкото преди 40 години: размерът на дълга, особено на този, деноминиран в чуждестранни валути. Ключово е, че това не важи само за развиващите се страни. Еврото също е по същество чужда валута за засегната от кризата членка на еврозоната.
Ако затягането на монетарната политика се окаже значително и продължително, вероятно ще възникнат хаотични и скъпи дългови кризи. Широко разпространено е мнението, че кредиторите са в по-добра позиция да поемат подобни удари от международните банки в началото на 80-те години. Но кредитополучателите може да не са: трябва да сме наясно, че тези, които трябва да избират между внос на храни и енергия, от една страна, и обслужване на дълга, от друга, обикновено ще изберат първото.
Също така е твърде оптимистично да си мислим, че самите шокове за реалната икономика са приключили. Вирусът може да ни изненада неприятно. Освен това никой не знае как ще се развие войната. Нещо повече, някои от обсъжданите мерки, по-специално забраната за морски застраховки на доставките на руски петрол, могат да доведат до допълнителни скокове в световните цени на петрола. Русия може също да прекъсне износа на газ за Европа, което ще предизвика допълнителни сътресения.
Работих като икономист в Световната банка през 70-те години, казва Уулф. Това, което помня най-силно от този период беше всеобхватната несигурност: нямахме никаква представа какво ще се случи, посочва той. Допуснати бяха много грешки, някои от прекомерен оптимизъм, а други от паника. Миналото не се повтаря. Но се римува. Не пренебрегвайте поезията на времето.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
