Условията на финансовите пазари изглеждат мрачни. Инфлацията повиши лихвените проценти, което доведе до спад на цените на пазарите на акции и облигации. Контрастът с продължителния период на покачване на цените на двата пазара е огромен, пише за Financial Times Дон Езра, бивш съпредседател на Russell Investments.
Естествено е спестяващите за пенсия да се чувстват депресирани не само за настоящето, но и за бъдещите перспективи. И това е особено мрачно, защото баластът, традиционно осигуряван от облигациите, когато акциите спадат, вече не може да се приема за даденост.
Така че големият въпрос е: Какво можете да направите? Ще се спра на три аспекта. Какво могат да направят спестителите? Какво могат да направят пенсионерите? И какво можете да направите, за да се подготвите за неизбежното следващо настъпване на неблагоприятни условия?
На първия въпрос може да се отговори най-утешително. Спестителите трябва да признаят, че техните активи вече не съответстват на планираното им разпределение (каквото и да е то). Така че първото нещо е ребалансиране на портфейла. Това има благоприятния ефект от закупуване на всичко, което е паднало най-много, възползвайки се от новите по-ниски цени.
Всъщност спадащите пазари са, може би парадоксално, добри за спестителите. Гледайте на падащите цени като на продажба. Сумите, които сте планирали да инвестирате редовно, сега купуват повече единици от всеки клас активи, отколкото биха направили при предишните по-високи цени.
Разбира се, това предимство се запазва само ако спадовете са временни. Но те обикновено са. Това е добрата новина. Винаги има възможност пазарите никога да не се възстановят. Това е, което авторът Уилиъм Бърнстийн нарича „дълбок риск“ – и честно казано няма задоволителен начин да се справим с него. Не е утешително, че целият свят ще бъде сериозно засегнат, а не само вие, но това е реалността.
Така че нека приемем, че спадовете не са толкова дългосрочни, колкото краткосрочни или средносрочни. Краткосрочните спадове не са проблем, ако не се паникьосвате и продавате. Единствената защита срещу паниката е да мислим рационално, а не емоционално.
Спестителите, които са най-засегнати от средносрочен спад, са тези, които са сравнително близо до необходимостта да започнат постепенно да теглят пари с наближаването на пенсионирането си. Същият проблем е още по-лош за тези, които вече са в пенсия и виждат как стойността на пенсионните им спестявания спада. Така че нека се съсредоточим върху тях и да разгледаме втория въпрос, който споменах по-рано.
Пенсионерите са особено уязвими към това, което на жаргон се нарича „риск от последователната възвръщаемост“. Те нямат лукса да чакат, за да позволят бъдещата висока възвръщаемост да компенсира текущата отрицателна такава, тъй като активите им намаляват, докато правят тегления, за да поддържат нуждите си от харчене, а тези бъдещи високи възвръщаемости действат върху по-малка база от активи. Така че последователност от възвръщаемости, която започва с ниска или отрицателна стойност, не може да бъде балансирана от по-късна висока възвръщаемост.
Това означава, че е от съществено значение част от пенсионния ви фонд да е относително имунизирана срещу спадащите цени на активите. А единствените такива активи са кешоподобните, или във всеки случай краткосрочни активи, които намаляват малко с повишаване на лихвените проценти.
Мисля за това като за „сигурен фонд“, за разлика от останалата част от портфейла, която е вашият „фонд за растеж“. Разбира се, в момента има още един проблем, тъй като активите със стабилна стойност не са защита срещу висока инфлация.
Единствената защита се крие в активи с възвръщаемости, които сами по себе си са свързани с инфлацията. Американците са късметлии, тъй като правителството на САЩ издава така наречените спестовни облигации клас I (накратко I-облигации) с възвръщаемост, която постоянно се индексира с инфлацията.
Най-близкият еквивалент, наличен в Обединеното кралство, са обвързаните с индекси ДЦК, чиито лихва и матуритетни плащания се коригират, за да отразят инфлацията. Но отразяването на инфлацията не означава индексиране с нея. Всъщност в продължение на няколко години доходността на тези ДЦК отразява ефективно отрицателната инфлация и не е много удобно да получавате плащания, които вървят нагоре и надолу с инфлацията, но на ниво постоянно под инфлацията. Но това е реалността. Сигурността, която търсите срещу инфлацията, си има цена.
Именно тези активи, ориентирани към безопасността – или, ако не притежавате такива, най-краткосрочните облигации във вашето портфолио – ви предлагат най-евтината защита срещу риска от последователност на възвръщаемостта.
Това води до последния въпрос. Какви уроци можете да извлечете за следващия път?
Отговорът за тези от вас, на които им остават повече от, да речем, пет години до необходимостта да теглят пари от портфейла си, е никакви, освен че е разумно да имате дългосрочен инвестиционен план, към който можете да се придържате, като например станалия традиционен „плъзгащ се път“, който е в основата на много акумулиращи планове за пенсиониране.
Защо пет години? Няма магия в числото. Това е периодът от време, за който исторически пазарите обикновено се възстановяват до своите коригирани спрямо инфлацията нива след спад. И да, историята не е предсказател на бъдещето, но поне е ориентир.
Какъв е отговорът за пенсионерите и тези, които са близо до пенсия? Изградете този предпазен фонд, който да ви позволи постепенно да изтеглите до пет години разходи, без да набутвате вашия ориентиран към растеж фонд, ако на пазарът му отнеме време да се възстанови от спада. (Писах за тази стратегия в материал за FT Money преди година.) И крайната защита: бъдете готови да коригирате разходите си. Животът непрекъснато се променя. Ако можем да се приспособим без много болка, това е голяма защита срещу панически реакции.
