Изминалата седмица в Италия бе белязана от една трагедия, фокусирала общественото внимание, насочено до този момент върху политическите пазарлъци заради предсрочните парламентарни избори. На 31 юли италианците се събудиха с новината, че малко преди 7 ч. сутринта на гарата в Ричоне, популярен курортен град на брега на Адриатическо море, влак е прегазил двама души. По неизвестна причина те са се намирали на железопътната линия, когато върху тях е връхлетяла транзитно преминаваща високоскоростна композиция „Фреча роса”, идваща от Пескара с 200 километра в час и насочила се към Болоня.
Влакът се опитал да спре, но при тази висока скорост не успял и под ужасените погледи и викове на останалите пътници на гарата двете жертви били пометени от него и влачени в продължение на 700 метра. Жертвите са били в такова състояние, че е било нужно известно време на спасителните екипи, притекли се на място, и на италианската железопътна полиция (Полфер) да установят самоличността им.
На около 100 километра от Ричоне, в градчето Кастеназо, в района на Болоня, Виторио Пизану, собственик на фирма за транспортни и хамалски услуги, нетърпеливо очаква двете си дъщери – 17-годишната Джулия и 15-годишната Алесия. Рано сутринта Алесия му е позвънила от Ричоне и му е казала, че скоро се прибират. Предната вечер – на 30 юли – момичетата настоятелно са го помолили да им позволи да отидат на дискотека в Ричоне. Обикновено Виторио ги карал до курортния град, а после ги чакал там с колата и ги връщал обратно в Кастеназо. Но на 30 юли Виторио не се чувствал добре, бил изтощен и след настоятелните молби на двете момичета, той им разрешил да отидат до Ричоне с влак и да се върнат оттам по същия начин.
Времето напредва, но Джулия и Алесия не се прибират, въпреки че Алесия го е уверила по телефона, че двете са на път към гарата на Ричоне, за да хванат влака за Болоня. Единственото странно нещо от този телефонен разговор за Виторио Пизану към този момент е, че Алесия се е обадила от непознат телефонен номер. Обяснила му, че на нейния телефон батерията е изтощена, а този на сестра й Джулия бил откраднат заедно с чантичката й по време на партито в дискотеката.
Именно благодарение на СИМ картата от телефона на Алесия полицията успява да направи връзката между двете обезобразени от катастрофата тела на гарата в Ричоне и Виторио Пизану, който очаква дъщерите си в Кастеназо.
Трагичната и зловеща новина бързо измести всичко друго в медиите. Партийните преговори за съставяне на предизборни коалиции, или убийството на цветнокож мигрант посред бял ден на улицата в италиански град пред очите на пасивни очевидци, останаха на втори план. И медиите в цяла Италия започнаха да се надпреварват в опити да разгадаят причините за трагедията в Ричоне и да съобщават колкото се може повече подробности за почерненото семейство Пизану.
От медийните информации стана ясно, че Джулия и Алесия са родени от брака на Виторио Пизану с румънката Татяна Попа, която от известно време живеела в родината си. За тях се грижел бащата и по-голямата им сестра, 23-годишната Стефания. Джулия и Алесия са красиви и жизнени, обичали са музиката, спорта, забавленията. Били са добри ученички. Алесия си падала по футбола, а Джулия искала да стане стилистка и дори е посещавала специално училище и е приключила стаж. Двете сестри били популярни в родния си край и околностите, защото били винаги усмихнати и лъчезарни. В социалните мрежи те също редовно качвали снимки и клипчета, от които става ясно, че всяка една от тях смята сестра си за своя най-добра приятелка и би направила всичко за нея.
След трагедията майката на момичетата се прибра от Румъния в Кастеназо заедно с баба им. Пред журналисти, успели да й зададат въпроси, тя описа дъщерите си като отговорни момичета, а бащата Виторио пък каза, че те са били неговият живот.
Всичко това не дава обаче отговор защо във фаталния 31 юли Джулия и Алесия са се озовали на релсите пред връхлитащ ги високоскоростен влак. И потокът от медийни хипотези придоби огромни размери. Самоубийство, инцидент, тийнейджърско предизвикателство в стил опасни предизвикателства в социалните мрежи, безразсъдство, нетрезва мисъл под влияние на дрога или на алкохол. Това са само част от тиражираните хипотези.
Нещата се усложняват от факта, че камерите на гарата в Ричоне така и не са документирали момента, в който влакът удря момичетата. Така че тук полицаите и следователите разчитат изцяло на очевидци. На свидетелски разкази се разчита и за часовете преди трагедията, в които момичетата са били в най-голямата дискотека в Ричоне – клуб с приказното име „Питър Пан”. Той е популярен в тази част на Адриатическата ривиера и в него редовно се събират млади от околните градове и дори и от доста по-далечни места, както става ясно от трагедията с Джулия и Алесия. В клуба звучи най-модерната музика и гостуват световноизвестни диджеи, което прави партита там още по-привлекателни.
На 30 срещу 31 юли според разкази на познат на двете момичета в даден момент Джулия е била извън дискотеката, където е лежала на земята. Тя му споделила, че е много изморена, че предния ден е била на работа и че е отишла на дискотека, защото Алесия настоявала. После същият младеж заедно с приятел са придружили двете момичета в утрото на 31 юли до гарата в Ричоне. На път за гарата Алесия поискала от младежа телефона му, за да се обади на баща си и да му каже, че двете със сестра й се прибират. И тогава разказала за открадната чанта на Джулия и за изтощената батерия на нейния телефон.
Всичко това не успява да обясни на разследващите защо Джулия и Алесия са се озовали на железопътната линия. След разпити на хора на гарата, на злощастния машинист на високоскоростния влак, помел сестрите, и на помощник машиниста, разследващите стигат до следния извод. Джулия по неизвестна причина е слязла на релсите, обърнала се е с лице към приближаващия влак, гледала е към него. Алесия, която е седяла на перона, се е спуснала също при Джулия на релсите. Вероятно е искала да спаси сестра си от приближаващия влак, но като е видяла, че няма да успее, опитала да се върне обратно на перона, но влакът ги е връхлетял. Всичко това се случва за 12 секунди, на които никога няма да бъде намерено обяснение.
Следователи вече обявиха, че са по-склонни да разглеждат версията за непредпазливост от страна на момичетата, отколкото за някакви самоубийствени помисли. Според тях двете сестри са видели влак на съседен коловоз и са искали бързо да стигнат до него, мислейки си, че той ще ги отведе до Болоня и така са се озовали пред приближаващата високоскоростна композиция. Но влакът, който, според следователите те са искали да хванат, не е отивал за Болоня, а за Анкона, докато влакът за Болоня, който те е трябвало да хванат, вече е бил потеглил.
Заради състоянието на телата на сестрите бе преценено, че аутопсия и токсикологични анализи, които да покажат дали момичетата са употребили алкохол или са били под влияние на някакво вещество, не могат да се извършат по технически причини, обявиха разследващите. Взета е само проба за ДНК анализ, защото при последвалото разпознаване от бащата Виторио, придружаван от неговия брат, идентифицирането на труповете не можело да се счита за напълно извършено.
Цялата тази трагедия, всеки един етап от нея, историята на семейство Пизану допреди нея, животът на двете загинали сестри – всичко това изнесено в медийното пространство породи лавина от коментари в социалните мрежи. Основно те бяха в няколко направления. Първо, защо не са били взети проби за токсикологичен тест. Второ, защо влаковете от типа високоскоростни, минават с голяма скорост транзитно из гарите. Вярно там има сигнализационна система, която предупреждава хората, че ще премине такъв влак, но не трябва ли да се помисли за намаляване на скоростта при навлизането в гарите.
И трето направление на коментарите – и тук пороят от коментари, не секва и досега – бе защо две непълнолетни момичета са оставени сами цяла нощ извън дома си, намиращ се на около 100 километра от дискотеката, в която те са прекарали нощта. В социалните мрежи родители от всякакви възрастови групи започнаха да разказват как, когато те са били млади, никои не ги е пускал до късно да се забавляват, или пък ако това се е случвало, винаги е било в града, в който са живеели, а не на километри път с влак оттам. Упреци бяха отправени към бащата на двете момичета, че ги е възпитал прекалено свободни. Намериха се родители, които даваха примери със собствените си деца, на които те не давали подобна свобода.
Други пък написаха, че ако техните деца са били навън за цяла нощ, те нямало да мигнат от притеснение. Трети коментираха, че когато бащата е разбрал, че едната от дъщерите му е била обрана през нощта, той е трябвало да им каже да го чакат на гарата в Ричоне и да отиде да ги прибере лично. Заради някои от коментарите, прехвърлили границите на обидното към близките на жертвите, община Ричоне дори блокира възможността за коментиране в официалната си страница във Фейсбук.
В много коментари в социалните мрежи се отбелязваше, че тази трагедия трябва да накара родителите да преосмислят начина на възпитание на децата си. В италиански медии се появиха също подобни изводи, въпреки че за разлика от коментиращите в социалните мрежи, нито едно наричащо се уважавано италианско издание не отправи в нито един момент някакъв упрек към почерненото семейство на двете момичета.
Потресени от коментарите в социалните мрежи, някои италианци обаче написаха отворени писма до родителите на Джулия и Алесия. В тях се казваше, че родителите не трябва да се самообвиняват за трагедията, защото те са направили всичко, което е било възможно, за да осигурят добро възпитание, щастие, любов и свобода на двете си дъщери. А някои писма се казваше, че когато часът на някого настъпи, никакви предпазни мерки не биха променили тази човешка съдба. В трети се припомняше, че отглеждането на деца е трудна и строго индивидуална задача, осеяна с непредвидими неща и че всеобщи изводи не могат да се правят по тази тема.
Случилото се с Джулия и Алесия извади наяве необходимостта от дебати за това къде се простират червените линии в социалните мрежи, които никога не бива да бъдат прекрачвани в случай на една човешка трагедия. Като илюстрация за нуждата от подобни дебати беше и констатацията, че в популярната сред младите социална мрежа Тик Ток през изминалата седмица имаше френетично търсене на видео, което да показва момента, в който влакът помита двете момичета. Търсенето на такова видео не секна дори и когато стана ясно, че подобно видео не съществува.
Трагедията, породила и дебати за отношението на обществото към тийнейджърите, накара много медии да напишат, че Джулия и Алесия са дъщери на всички италианци и ако трябва да се търси кой е отговорен за тяхната смърт, то това е цялото общество. В много медии се изразиха надежди, че след тази трагедия самите тийнейджъри ще променят светогледа си и за тях прекарването на цяла нощ в дискотека, или в търсенето на зловещо видео в Тик Ток няма да са най-приоритетните неща в живота.
В петък, когато беше траурната церемония за Джулия и Алесия в църквата на Кастеназо, а после двете момичета бяха погребани в бели ковчези, отрупани с бели и розови цветя и слънчогледи, италианското издание „Ресто дел Карлино” публикува видео с експеримент, наречен „По пътя на Джулия и Алесия”. Репортер на изданието проследи младежи, които в периода между прегазването на двете сестри и тяхното погребение продължаваха да посещават дискотека „Питър Пан” в Ричоне. На кадрите от видеото се виждат талази от тийнейджъри, отиващи посред нощ от гарата на Ричоне към дискотеката, намираща се на два километра от гарата.
До дискотеката младежите се движат пеша или с такси. Те в повечето случаи са на между 16 и 18 години. Момичетата са с оскъдни рокли, високи токчета, дълъг маникюр. Някои от тях разказват пред репортер на изданието, че ще си тръгнат от дискотеката в пет и половина на следващия ден, когато тя затваря врати, че на път за гарата ще спрат на плажа да гледат изгрева на слънцето, че в дискотеката ще пийнат по нещо (едва ли става дума за безалкохолни напитки). Някои от интервюираните разказват, че за седмица идват в дискотеката по три пъти. Между Ричоне и друг популярен морски град – Римини, дори има специална метролиния до гарата в Ричоне, което прави пътуването до митичната дискотека с приказно име, още по-привлекателно, защото то трае само 20 минути.
Потокът от младежи започва да приижда в Ричоне обикновено около 22 ч., когато дискотеката отваря врати. Някои от интервюираните разказват, че идват от по-далечни градове, като например Анкона, като пътуват сами с влака посред нощ. Едно от интервюираните момичета от Анкона, казва, че е на 17 години и е пътувало до Ричоне с приятелка, която е на 16 години. В отговор на въпрос това не е ли опасно начинание за две млади и сами момичета, интервюираната девойка казва, че са ги предупредили, че е опасно и че в клуба е рисковано, но допълва, че нещата такива, каквито ги вижда на място, са по-малко опасни от онова, което е чула и си е представяла.
В отговор на въпрос дали смъртта на Джулия и Алесия не поражда у него някакви размисли и безпокойство, интервюираното момиче отговаря утвърдително и допълва, че родителите й били притеснени да я пуснат в Ричоне, но накрая казва, че „Животът продължава”. В репортажа се показват и групи от младежи в малките часове на деня, напускащи дискотеката и връщащи се пеша или с такси към гарата, където чакат първите сутрешни влакове, докато на перона продължават да стоят цветята, поставени в памет на Джулия и Алесия.
Относно поуките, изводите и коментарите, предизвикани от трагедията с двете сестри и относно търсенето на виновни, най-точно бе посланието на архиепископът на Болоня Матео Дзупи, прочетено на погребението им. „Случилото се бе като вик, който породи ехо от реакции. И както изглежда всеки има какво да каже и има много поучители”, коментира духовникът. „Алесия и Джулия получиха доверие, уважение, свобода и автономия. Те живееха със свободата да обичат, да имат желания и големи мечти за живота”, казва още той и припомня, че двете момичета са живеели в едно сплотено семейство, с обичащи ги родители и затова хората не трябва да съдят близките им, а да проявяват уважение към болката им.
Трагедията с Джулия и Алесия, в която завинаги ще останат много неизвестни, съвпадна по време с годишнина от друга подобна трагедия, която през 2020 г. отново заля с коментари, спекулации, поуки и осъдителни реакции медийното пространство и най-вече социалните мрежи.
На 3 август 2020 г. родената през 1977 г. диджейка Вивиана Паризи излиза от дома си в град Венетико, в района на Месина, на остров Сицилия. Тя е взела със себе си и четиригодишния си син Джоеле Мондело. На мъжа си Даниеле Мондело – Вивиана, е обяснила, че двамата с детето отиват с колата до съседния град Милацо, за да му купи тя обувки. Вивиана така и не отива обаче в Милацо, а поема по магистралата от Месина за Палермо. По пътя тя се удря в спряла в тунел кола на пътноремонтно дружество в района на Карония. После, според очевидци, при излизане от тунела, където е бил пътният инцидент, определен от експерти като лек, Вивиана спира колата си, излиза от нея, носейки детето си на ръце, прескача мантинелата и изчезва в гориста местност покрай магистралата. Оттук следите й се губят, тъй като се оказва, че тя не е взела телефона си със себе си. Мъжът й я обявява за издирване.
Районът, в който е видяна за последно Вивиана с Джоеле, е претърсен на няколко пъти от полицията и спасителни екипи. А в медиите и най-вече в мрежите започват да се появява и тезата, че става дума за бягство на младата жена от дома заради семейни проблеми. Появява се и тезата, че майката и детето са отвлечени, или, че детето е пострадало, дори че е умряло по време на катастрофата в тунела, и майката, ужасена, че ще я обвинят за случилото, се укрива.
На 8 август 2020 г. в търсенето се включват доброволци и именно един от тях открива труп в района, в който за последно е видяна Вивиана. Анализи потвърждават, че това е тялото на диджейката. Трупът се намира в близост до висок метален електрически стълб. Продължава издирването на Джоеле и на 19 август тялото, или по-скоро онова, което е останало от него, е намерено недалече от мястото, на което е открито тялото на Вивиана. От този момент до юли на 2021 г. тече разследване, а медиите и социалните мрежи не спират да коментират казуса.
В историята за Вивиана и Джоеле има много неизвестни неща, но разследващите стигат в крайна сметка до извода, че става дума за убийство и самоубийство. Според тях Вивиана вероятно е удушила детето си, а после се е самоубила, като се е покатерила на електрическия стълб и се е хвърлила оттам. Разследващите базират тезата си на това, че Вивиана е била психически неуравновесена в последно време, което е потвърдено в медицински становища, че е имала мистични кризи, била е параноична, страхувала се е, че мъжът й ще я изостави или, че той или някои друг ще й вземе детето, затова го е убила, за да не й го отнемат и се е самоубила, за да остане завинаги заедно с него.
В нито един момент от разследването близките на Вивиана, начело със съпруга й Даниеле Мондело, не приемат тази версия. Те смятат, че Вивиана и Джоеле са били убити от маниак или пък, защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да виждат. А в медиите освен всички тези хипотези се появи и версията, че майката и детето са били нападнати в гората от диви животни или от озверели домашни кучета, които са завлекли детето навътре в гористата местност, а майката отчаяна се е хвърлила от стълба. По тялото на Джоеле, или по-точно по останките от него, е имало и следи, навеждащи на мисълта, че е нахапано от животни.
Прокуратурата поиска архивиране на случая през юли 2021 г., нещо, на което съдия се съгласи през късната есен на 2021 г., когато двата трупа бяха предадени на близките им за погребението. Роднините на Вивиана и Джоеле до последно се бориха да не бъде архивиран случаят. А на втората годишнина от трагедията, преди броени дни, на 3 август, Даниеле Мондело обеща да се бори докрай за възтържествуване на истината. В заключенията си, изложени на 500 страници на съдията Еудженио Аликуо от съда в Пати в провинция Месина, заел се със случая, поясни миналата есен защо се е съгласил с искането на прокурора по случая Анджело Виторио Кавало да се архивира казусът.
Но докато в аргументите на прокурора се говореше за убийство и самоубийство, в аргументите на съдията се говореше за комплексен случай, показал, че става дума за една крехка в психически план жена, която на няколко пъти е проявила опасни признаци на влошено състояние, които са били подценени от близките й. В заключенията на съдията се споменаваше и, че най-достоверната хипотеза за смъртта на майката е хвърляне от електрически стълб, а за тази на детето причината, въз основа на анализи и изследвания на останките, е травматично събитие, като не се изключваше и майката да е отнела живота му.
През това време се развихриха осъдителните коментари в мрежите. Близките на Вивиана бяха упрекнати, че не са видели колко е зле психически. Появиха се въпроси защо малко дете е било оставено на грижите на жена в такова състояние, защо близките не са се намесили, защо лекарите не са обяснили на близките колко неотложна е тяхната намеса. Появиха се и критики към властите, че не са водили издирването като хората и тленните останки на Джоеле са били открити след толкова време в състояние не позволяващо да се правят категорични изводи за смъртта му. Прокурорът и съдията по случая бяха критикувани и че са архивирали казуса преждевременно, въпреки много въпроси, останали без отговор, като например за къде е пътувала Вивиана с детето си на 3 август.
Трагедиите сега с Джулия и Алесия и преди това и с Вивиана и Джоеле няма как да не станат обществено достояние в ерата на свободните медии и интернет. Но те пораждат и въпроса дали когато става дума за човешки трагедии с толкова неизвестни тази свобода на словото автоматично дава и свободата да си онлайн съдник на близките на жертвите или това е тънката червена линия, която не трябва да се прекрачва.
