Най-тежката суша в Европа от десетилетия удря домове, фабрики, фермери и товарни превози по целия континент, като експертите предупреждават, че по-сухите зими и лютите лета, подхранвани от глобалното затопляне, означават, че недостигът на вода ще се превърне в „новото нормално".
Европейската обсерватория на сушите на ЕС е изчислила, че 45% от територията на блока е била под предупреждение за суша до средата на юли, като 15% вече са с червена тревога, което накара Европейската комисия да предупреди за „критична" ситуация в множество региони.
Условията се влошиха, тъй като повтарящи се горещи вълни се движат през континента. Във Франция министър-председателят Елизабет Борн миналата седмица активира кризисен отдел за справяне със сушата, описана от Météo-France като най-лошата в страната от началото на отчетите през 1958 г. Повече от 100 френски общини нямат течаща питейна вода и се снабдяват от камиони, каза министърът на зеления преход Кристоф Бешу и добави: „Ще трябва да свикнем с епизоди от този тип. Адаптирането вече не е опция, то е задължение."
На фона на покачващите се цени на храните след инвазията на Русия в Украйна, френският министър на земеделието предупреди, че реколтата от царевица вероятно ще бъде с над 18% по-ниска от миналата година, а недостигът на фураж за едър рогат добитък в резултат на сушата може да доведе до значителни недостиг на мляко през есента и зимата.
Електрическата компания EDF беше принудена да намали производството на един от своите ядрени реактори в югозападна Франция поради високите температури на водата в река Гарона и издаде множество подобни предупреждения за реакторите по поречието на Рона.
Водните резерви на Испания са най-ниските за всички времена и намаляват с темп от 1,5% на седмица поради комбинация от увеличено потребление и изпарение, според правителството, в това, което вероятно ще бъде най-сухото от последните 60 години. Страната е получила по-малко от половината от очакваните си валежи за времето на годината през последните три месеца, в сила са ограничения от Каталуния на североизток до Галисия на северозапад, както и в Естремадура и Андалусия на юг.
Възраждането на туризма след пандемията също доведе до ръст на потреблението с цели 10% в градове като Барселона, където – ако скоро няма валежи, а такива не се прогнозират – вероятно следващия месец ще бъдат наложени ограничения.
„Проучванията за изменението на климата предупреждават, че сушите ще бъдат по-интензивни, по-чести и по-продължителни. Това ще бъде новото нормално и въпреки това продължаваме да одобряваме увеличеното използване на ресурс, който нямаме и който става все по-оскъден", каза Нурия Ернандес-Мора, съосновател на New Water Culture.
Тази година също се очаква да стане най-горещата и най-сухата, регистрирана някога в Италия. „Вече не знам какво трябва да направим, за да превърнем климатичната криза в политическа тема. Няма данни през последните 230 години, които да са сравняват със сушата и жегата, които преживяваме тази година. След това имахме бури. Тези епизоди нарастват по честота и интензивност, точно според прогнозите в докладите за климата през последните 30 години. Защо продължаваме да чакаме това да стане приоритет?" каза Лука Меркали, президент на Италианското метеорологично дружество.
Едно от най-ярките проявления на кризата е пресъхналата река По. Дебитът на най-дългия воден път на Италия е спаднал до една десета от обичайния, като нивото на водата е 2 метра под нормалното. В началото на юли правителството обяви извънредна ситуация поради суша в пет северни региона, ограничавайки питейната вода. Селата около езерото Маджоре се снабдяват от камиони. Производството на ориз за ризото в долината на По, което представлява около 40% от селскостопанската продукция на Италия, е застрашено, а оризовите полета изсъхват и се осоляват, тъй като рекордно ниските нива на водата позволяват повече морска вода да навлезе в делтата.
Нивата на водата са паднали до опасни ниски нива също на Рейн, жизненоважен северозападен европейски воден път, използван за транспортиране на петрол, въглища и други суровини, който свързва индустриалния център на Германия с големите пристанища Ротердам и Антверпен. Някои кораби работят с 25% капацитет, за да избегнат засядането, увеличавайки разходите за превоз. Сушата засегна германските водни пътища точно когато товарните кораби трябва да превозват увеличени количества въглища, за да обслужват електроцентралите, които канцлерът Олаф Шолц активира отново заради недостига на газ.
В Швейцария млечната промишленост беше най-силно засегната: властите във Фрибург, Юра и Ньошател трябваше да отворят ливадите в долините, които обикновено не се използват за паша, до септември, тъй като пасищата по-високо в планините вече бяха твърде сухи.
Миналата седмица Холандия официално обяви недостиг на вода. Правителството все още не е въвело ограничения върху потреблението на домакинствата, но помоли хората да помислят внимателно дали трябва да измият колата си или да напълнят изцяло детски басейн.
Междувременно в съседна Белгия синоптиците съобщиха за най-сухия юли от 1885 г. насам. Въпреки забраната на фермерите да изпомпват вода за посевите, нивата на подпочвените води във Фландрия са изключително ниски, което води до изсъхване на торфищата, което поражда загриженост за дивата природа, включително бекаса.
Учените казаха, че влошаването на климата може скоро да доведе до зачестяване на летните засушавания в Западна Европа, като екстремни горещини, които се случват веднъж на десетилетие, се случват на всеки две или три години, освен ако правителствата по света радикално не намалят въглеродните емисии.