"Търговец на смърт", "Царя на войната", "Макдоналдс на трафика на оръжие". Така е наричан един руснак, който прекарва последното десетилетие в американски затвор. Сега той може да бъде разменен за баскетболистка, осъдена в Русия. Това е накратко историята на Виктор Бут. Но има още много.
Преди 17 години историята му е екранизирана в Холивуд, а последните десет години от живота си той прекарва във федерален затвор в американския щат Илинойс. Въпреки че през 2011 г. е осъден на 25 години зад решетките по обвинения, включващи и заговор за убийство, днес пред руския търговец на оръжие Виктор Бут може би се отваря шанс.
Той получи неочаквана възможност да стане част от размяна на затворници с Русия, след като миналата седмица американската баскетболистка Бритни Грайнърбеше осъдена на девет години затворза притежание на пълнители с масло от канабис за електронна цигара.
Освен баскетболистката, сред по-известните имена на американци, които се намират в руски затвори в момента, са тези на служителя по корпоративна сигурност Пол Уилън и гимназиалния учител Марк Фогел.
От руснаците, изтърпяващи присъди в САЩ, най-известен е именно 55-годишният Виктор Бут. Той е наричан "Търговеца на смърт" и беше осъден през 2011 г. на 25 години затвор по обвинения, включващи заговор за убийство на американци.
Преди седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и руският външен министър Сергей Лавров обсъдиха предложение за размяна, което по думите на Блинкен включва Грайнър и Уилън. Въпреки че имена на руски затворници не бяха посочени, Бут е в центъра на спекулациите за потенциалните участници в сделката.
От Душанбе до Луанда
Смята се, че Бут е роден през 1967 г. в Душанбе, столицата на тогавашната Таджикска съветска социалистическа република.
За баща му Анатолий не се знае много. Майка му Раиса пък за последно опита да защити сина си през 2021 г., като изпрати отворени писма до президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин.
Според информации в различни медии Бут е учил в специализирано средно училище за чужди езици. Доклад на ООН от 2001 г. пък сочи, че в средата на 80-те години е завършил московския Съветски военен институт за чужди езици. Това е известно висше училище за обучение на офицери, дипломати и дори шпиони.
Бут е учил португалски, въпреки че в някои доклади се твърди, че говори и други езици. Служил е в съветските въоръжени сили.
След като се дипломира като младши лейтенант, в началото на 90-те служи в руски военен контингент по време на подкрепени от ООН мироопазващи операции в Ангола. Служил е и в Мозамбик. Твърди се, че е бил и преводач, като не е ясно дали е бил нает от руското разузнаване.
Разследванията Антонов
През 90-те години на миналия век Бут създава частна авиокомпания за превоз на товари и хора около зони на конфликт, използвайки товарни съветски самолети Антонов за дълги разстояния. Според доклада на ООН Бут е управлявал най-голямата в света база от частни самолети Антонов, разположена в Обединените арабски емирства.
"Никога не съм имал инвеститори", казва Бут пред Ню Йорк Таймс в през 2003 г. "Никога не е било трудно да се намерят пари."
Според книгата от 2007 г. Merchant Of Death ("Търговец на смърт"), Бут е изградил бизнеса си главно чрез придобиване на военни самолети, оставени на летища из бившия Съветски съюз.
Експерти от западното разузнаване и репортери, проследили кариерата на Бут, казват, че достъпът му до самолети Антонов е сред най-убедителните доказателства, че е поддържал връзка с руската организирана престъпност, с руското разузнаване или и с двете. Самият той отрича да е свързан със съветската КГБ или съвременната Федерална служба за сигурност.
Самолетите му са превозвали различни неща, сред които цветя от южноафрикански гладиол, мебели от ИКЕА, моливи, замразени пилета, а понякога и миротворци.
Бут е прочут и с транспортирането на оръжия и боеприпаси в конфликтни зони, понякога в нарушение на ембарго или на международното право.
Въпреки това опитът му, авиокомпанията му и готовността му да превозва товари до опасни зони като Ангола, Либерия, Руанда, Афганистан и Колумбия го превръщат в желан доставчик дори от ООН, САЩ, Русия и други.
През 90-те години на миналия век Бут помага за снабдяването на известния афганистански партизански лидер Ахмад Шах Масуд и Северния алианс в битката им срещу талибаните. Той транспортира и миротворци на ООН до Сомалия и Източен Тимор. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. правителството на САЩ пък сключи договор с него за превоз на материали в Ирак.
"Имаше много малко други хора, които можеха да доставят това, което той можеше да достави особено на африканския континент или в Афганистан, където няма пътища, влакове, нито друг метод за транспорт", казва в интервю за Радио Свободна Европа/Радио Свобода през 2010 г. Дъглас Фара, съавтор на "Търговец на смърт".
"Главният нарушител на санкции"
Дейността на Бут в Либерия, където е бил свързан с Чарлз Тейлър, осъждан военноначалник и политик, предизвика силно недоволство и натиск върху международните институции да ограничат дейността му.
През 2002 г. Белгия, където живее по това време, издава заповед за ареста на Бут, но той успява да избяга в Русия, която отказва да изпълни заповедта на Интерпол. През 2004 г. Министерството на финансите на САЩ му налага санкции и замразява част от активите му.
"Виктор Бут наистина е главният нарушител на санкции и е търговец на смърт, притежаващ авиокомпании, които превозват оръжие и друга логистична подкрепа за бунтовниците в Ангола и Сиера Леоне и изнасят диамантите, с които се плаща за тези оръжия", казва през 2000 г. на парламентарно изслушване британският политик Питър Хейн.
"Макдоналдс на трафика на оръжие" e друго прозвище, дадено му от експерти по оръжие. Неговата история стигна и до Холивуд. През 2005 г. излезе филмът с участието на Никълъс КейджLord of War ("Цар на войната"), базиран именно на живота на Бут.
По данни на Министерството на правосъдието на САЩ между ноември 2007 г. и март 2008 г. Бут е пренесъл оръжия за милиони долари в Южна Америка, снабдявайки Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК), партизанска група, определена като терористична организация от Вашингтон.
Арестът в чужбина
През март 2008 г. Бут пътува до Банкок, където се среща с агенти под прикритие на американските правоприлагащи органи, представили се за потенциални посредници за доставка на оръжия за ФАРК.
Тогава е арестуван от тайландската полиция и две години по-късно, на фона на протести от страна на Русия, е екстрадиран в Съединените щати, за да бъде изправен пред съда по обвинения, включващи заговор за убийство.
През ноември 2011 г. Бут е осъден от федерално жури по всички обвинения. Разследването е подпомогнато от сътрудник, който свидетелства срещу него, както и от тайни записи на разговори на руснака. Пет месеца по-късно той получава присъда от 25 години затвор. Бут твърди, че делото срещу него е политически мотивирано.
В интервю от затвора през 2017 г. Бут за пореден път твърди, че е невинен.
"Нямаше престъпление! Тук става дума за мисловно престъпление! За престъпление, което може да бъде извършено в бъдеще. Това е като научнофантастичен филм - съдят ви за някакво бъдещо престъпление. На делото ме обвиниха главно за това, което имах в главата си", казва той пред руската държавна медия Russia Today.
Москва споделя тезата му и предупреждава, че американските власти "ловуват" руски граждани по целия свят. Затова руски официални представители предупредиха съгражданите си да бъдат внимателни, когато пътуват в чужбина.
Съпругата на Бут - Алла, многократно е търсела руските информационни агенции с твърдения, че той е бил малтретиран във федералния затвор в Илинойс.
Мъжът ѝ е смятан от Русия за възможен участник в размяна на затворници със САЩ още от осъждането му. Сред руснаците, които са били освободени при подобна размяна досега, е Константин Ярошенко, руски пилот, осъден в САЩ за контрабанда на наркотици. Той беше върнат на Русия в замяна на освобождаването на Тревър Рийд, бивш морски пехотинец на САЩ, осъден на девет години затвор по обвинение в нападение над руски полицай.
