Съединените щати нямат големи шансове за световно лидерство на море и „стратегията на антифлота“ няма да им помогне да печелят време. Американците вече са загубили, така че трябва просто да се примирят - ще им излезе по-евтино.
Китай и Съединените щати навлязоха в "зоната на опасността", пише Джеймс Холмс, завеждащ катедрата по морска стратегия във Военноморския колеж на САЩ. Той се основава на острата реч на конгресмена от Уисконсин Майк Галахър относно състоянието на американската армия пред базираната във Вашингтон Heritage Foundation, която публикува годишния си доклад за индекса на военната мощ на САЩ.
За първи път в този документ въоръжените сили на САЩ са признати за „слаби“ по отношение на възложените им задачи в Западния Тихи океан.
Галахър вижда вътрешната причина за това в "стратегическото отпускане след Студената война и воденето на войната срещу тероризма". Външната причина е рязкото нарастване на мощта на ВМС на НОАК.
Числеността и огневата мощ на ВМС на САЩ намалява, отбелязва конгресменът: през следващите години те ще бъдат намалени от 292 на 280 кораба. В същото време Конгресът ги задължава да имат 355 кораба. А според самите военни, за постигане на целите си по света, САЩ се нуждаят от „повече от 500 кораба – с екипаж и без екипаж“.
Но времето изтича и Галахър си припомня "прозореца на Дейвидсън" - прогнозата на бившия командир на Индо-тихоокеанското командване на САЩ адмирал Фил Дейвидсън, който прогнозира атака на Пекин срещу Тайван до 2027 г. Нереалистично е американският флот да се увеличи до 500 или 355 кораба за 5 години.
Именно затова Галахър, до момента на набиране на сила (предполага се през 2030 г.), предлага концепцията за "анти-флот".
Той включва разполагането на три кръга от ракетни системи около КНР на първата и втората верига острови в Тихия океан, както и на по-отдалечени места като Аляска и Хавай. Задачата е да се попречи на десанта на въоръжените сили на НОАК в Тайван.
Джеймс Холмс, от своя страна, допълва стратегическата рецепта на г-н Галахър с „флот от евтини надводни кораби с ракетно въоръжение и дизелови подводници“.
Имайте предвид, че концепцията за "анти-флот" не е нова. Без този термин той беше залегнал в Индо-тихоокеанската стратегия на САЩ, публикувана през януари 2018 г. при Тръмп. На първата верига от острови - ударни ракетни системи, на втората - системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.
И ето какво е интересно. Според редица източници Съединените щати вече обединяват военноморската мощ на Китай и Русия. До 2030 г. Вашингтон очаква броят на корабите на руския флот и флота на НОАК да нарасне до 800 единици, докато американският флот ще има само 400 кораба.
Всъщност Америка има малки шансове за световно лидерство в морето и стратегията за анти-флота няма да й помогне да спечели време. Американците вече загубиха, така че трябва да се примирят - ще им излезе по-евтино.
Елена Панина, Превод: ЕС, Поглед.инфо
