Най-положителният аспект от разговорите в понеделник между американския президент Джо Байдън и неговия китайски колега Си Дзинпин е, че те изобщо се състояха.

Отношенията между двете най-големи икономики в света вървяха надолу с тревожна скорост; според някои доклади, китайски официални лица наскоро са се противопоставили на подготовката за среща между двамата мъже в кулоарите на срещата на високо равнище на Г-20 в Бали. Но светът вече видя как напрежението около Украйна се превърна в пълномащабна инвазия на руския президент Владимир Путин. Една китайска атака срещу Тайван би била още по-катастрофална, пише Financial Times в редакционен коментар.

Промяната в отношенията между САЩ и Китай се наложи от националистическия и авторитарен завой на Пекин при управлението на Си през последното десетилетие, нарушенията на човешките права в провинция Синдзян и все по-гласните призиви за „обединение“ със самоуправляващия се остров Тайван. Но Пекин беше разгневен от посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август – което предизвика демонстрация на военна сила от страна на Китай – като Байдън отиде по-далеч от предишни президенти, като обеща да защитава острова. През октомври Белия дом наложи строг контрол върху износа, насочен към полупроводниковата индустрия на Китай.

Решимостта на САЩ да ограничат амбициите на Пекин да ги измести като водеща военна и икономическа сила в света означава, че по-нататъшното икономическо отделяне от Китай е неизбежно. Но в същото време Вашингтон трябва внимателно да управлява отношенията си с Пекин. Те трябва да се ръководят от три принципа: че отделянето не трябва да срива глобалната икономика; че войната трябва да се избягва; и че сътрудничеството на Китай все още е необходимо по редица световни въпроси.

Има някои прилики с американско-съветското разведряване, което се оформи няколко години след кубинската ракетна криза от 1962 г. - въпреки че САЩ и Съветският съюз вече бяха на ръба на ядрена война и икономическите връзки бяха нищожни. Разведряването се коренеше отчасти в изграждането на контакти между функционери на различни нива. По подобен начин САЩ и Китай трябва да разберат как мисли другата страна. Следователно е положително, че Байдън и Си се съгласиха да определят служители, които да продължат да си говорят. Отворен е потенциален път към по-конструктивни отношения.

Китай би могъл да започне с възстановяване на съдебното сътрудничество по въпроси като екстрадирането и борбата с наркотиците, както и с двустранните разговори за изменението на климата, които Пекин спря след посещението на Пелоси в Тайван. Възобновяването на комуникацията между военните също е от съществено значение за взаимното доверие и сигурност.

От своя страна САЩ имат известно пространство за маневриране по отношение на това колко стриктно прилагат своя контрол върху полупроводниците. Освен това, имат поле за сдържаност в езика си по отношение на Тайван. Байдън се погрижи в понеделник да подчертае, че няма да има промяна в политиката на „Единен Китай“, според която Вашингтон признава, но не одобрява възгледа на Пекин, че Тайван е част от Китай. Байдън има капацитет да участва в някои задкулисни маневри, ако следващият председател на Камарата на представителите (вероятно републиканецът Кевин Маккарти – бел. прев.) се опита да повтори пътуването на Пелоси до Тайван, въпреки че президентът поддържа, че подобни инициативи са прерогатив на Конгреса.

В по-дългосрочен план стремежът на Вашингтон да забави придобиването на водещи военни технологии от Пекин трябва да се комбинира със сътрудничество в области от взаимен интерес. Те обхващат не само зеления преход, но и разпространението на ядрени оръжия, предотвратяването на пандемии и преструктурирането на дълговете на развиващите се икономики.

Байдън настоя в Индонезия, че САЩ ще „продължат да се конкурират енергично“ с Пекин. Но както отбелязва бившият австралийски премиер и експерт по Китай Кевин Ръд, конкуренцията между двете сили е опасно „неконтролирана“. За да се избегне катастрофално влошаване на отношенията, е дошло времето за внимателно управление.