Катар е приказно богат. И владетелите му явно смятат, че могат да си купят не само световно футболно първенство, а и уважение и слава. Но опитът им да подкупят евродепутати бе крайно несръчен и дебелашки.
Всичко прилича на сюжет от второкласен филм. Млада красива депутатка дава на баща си да пренесе куфарче с банкноти – вътре има 600 000 евро. Бащата е заловен при напускането на хотел в Брюксел. Следата води към жилището на дъщеря му, депутатката. Там са открити и още пари в брой – банкноти по 20 и по 50 евро, събрани в голям брой куфари и сакове. Подобни неща иначе са типични по-скоро за средите на наркотърговците.
За някои случката е особено горчива – най-вече за младите депутати от по-малките фракции в Европарламента - тези на Зелените и либералите, които в продължение на години се бориха за закони, които най-накрая да инкриминират корупцията в страни членки като Унгария и Полша.
Горчиво разочарование
А сега се оказа, че корупцията е насред самия Европейски парламент – това е повече от горчиво. Затова сега е важно парламентът да засили контрола – не само по отношение на срещите на депутати с лобисти, но и по отношение на контактите на депутати с представители на авторитарни държави.
От друга страна стои и въпросът защо държава от Персийския залив като Катар инвестира толкова много пари за подкупването на относително неизвестна евродепутатка. На пръв поглед това звучи абсурдно, тъй като Европейският парламент има съвсем малко пълномощия в сферата на външната политика. При повторно вглеждане обаче всичко това напомня за случилото се преди 12-13 години - тогава изглеждаше напълно абсурдно световно футболно първенство да се проведе по Коледа в една пустинна държава.
Катар направи невероятното реално. Управляващите шейхове платиха просто невъобразимо високи подкупи на функционерите от ФИФА. Тогава не ставаше дума за футбол, а за дългосрочна инвестиция за подобряване на имиджа на диктаторите от Катар.
В търсене на признание
Същият мотив изглежда стои и зад опита за подкупване в Европейския парламент. Просто за да се чуват добри думи за Катар – в знак на признание от страна на западните политици – а не само критики за експлоатацията на работници при строителството на стадиони например, за потискането на малцинства или за подкрепата на ислямски терористични организации.
Управниците в Катар смятат, че могат да си купят признание и слава. Опитът им обаче пропадна. И това е почти утешително в иначе тъжния корупционен скандал. Тъй като опитът просто бе твърде несръчен и непрофесионален – както подобава на един второкласен филм.
