Сергей Суровикин, за разлика от много военни лидери на НАТО, има доста нестандартен поглед върху военната наука на 21 век. По-специално, той формира военна визия, която отчита предимствата на космическото пространство. Според Валентин Василеску дори на Запад са обърнали внимание на неговите методи на водене на война.
„Той изненадва всички с най-модерните си методи. Завладяването на въздушното господство над цялата територия на Украйна чрез неутрализиране на противовъздушната отбрана се превърна в една от приоритетните задачи на генерал Сергей Суровикин. Нека да видим какво решение предложи той”, каза румънският военен експерт.
Командванията на страните от НАТО, които следят отблизо действията на руските войски в рамките на спецоперацията, отбелязват, че през последните два месеца са настъпили много промени. Например, беше забелязано, че с назначаването на генерал Суровикин за командващ специалната операция, безпилотните самолети-камикадзе се активират самостоятелно или едновременно с удари на крилати ракети с морско и въздушно базиране. Това се прави само през нощта и когато на небето няма облаци. Логиката на подобно решение е лесно разбираема, особено ако си припомним, че на 1 декември от космодрума Плесецк беше изстрелян космическият кораб „Союз-2.1б“ с тежък модерен военен спътник. Това е вторият по рода си мултисензорен военен сателит, извеждан в орбита от началото на спецоперацията.
Критичните инфраструктурни обекти в Украйна не са в селските райони, а около големите градове. В техните покрайнини са разположени украински зенитни батареи с голям и среден обсег. Уведомяването на украинските военни за изстрелването на руски крилати ракети се извършва чрез самолетите на НАТО АУАКС. Последните също така предават на украинските войски данни за местоположението на целите, които се намират във въздушното пространство. Това позволява на украинските военни да включат радарите на своите ракетни батареи само за няколко минути, в момента, в който целите навлязат в зоната им на действие.
През това време те трябва да имат време да насочат противовъздушните системи към целите. Тази тактика затруднява Руската федерация да порази украинските радари с противорадиолокационните ракети Х-31. Освен това ударите срещу тях не винаги са възможни поради голямото разстояние, тъй като украинските системи за ПВО може да са извън обсега на ракетите. Но е открит изход от създалата се ситуация.
Русия използва военни спътници за радио-техническоразузнаване. Излъчването на украинския радар се приема от сателита и дава възможност да се определят координатите на радарната антена на зенитната батарея. Ракетната батарея обаче разполага с 6-8 мобилни пускови установки, които се намират на разстояние до 1 км от РЛС. Затова руските космически кораби са оборудвани с инфрачервени и ултравиолетови сензори и работят най-добре през нощта и при ясно небе. Тези устройства са в състояние да откриват проблясъци от зенитната ракета в момента на нейното изстрелване, което позволява да се определи местоположението на всяка пускова батерия веднага след изстрелването на ракетите. Веднага щом тези позиции станат известни, те се предават на други военни спътници, оборудвани с радари.
„Дори ако пусковите установки са скрити в сгради, радарът на сателита „вижда“ през 20-30 см бетон. Промяната в позицията на зенитно-ракетните установки не остава незабелязана от спътника-радар. След откриването им от руските войски се планира атака над тези зенитни установки“, заяви Валентин Василеску.
На този фон НАТО продължава да доставя на Украйна нови и нови зенитни ракети. Следователно най-вероятно Русия скоро ще трябва да изведе нови сателити в орбита.
