Представете си конструктор Meccano, но направен за богове. Остриета, дълги колкото "Биг Бен", ротори с размерите на училищни сгради, шахти и генератори, които са толкова тежки, че трябва да се въртят на всеки 20 минути, за да не бъдат смачкани от собственото си тегло: обединените конструкции са разпръснати в една област с размерите на 150 футболни игрища.
Става въпрос за вятърните турбини, които се очаква да бъдат изградени в Северно море, пише The Economist.
В центъра на вниманието е град Есберг, центърът за офшорна вятърна енергия в Европа. Две трети от турбините, които в момента работят по крайбрежието на Северно море - достатъчни да се захранят с енергия 40 милиона европейски домакинства - са събрани в датския пристанищен град с население от 72 000 души. А боговете на Есберг едва са започнали да строят. Градският пристанищен оператор планира да утрои капацитета на инсталираните турбини до 2026 г. Местни инженерни фирми, които преди са се занимавали предимно с изкопаеми горива, сега доставят елементи за вятърна енергия.
Американският технологичен пионер Meta купи 212 хектара земеделска площ близо до Есберг, за да построи захранван с възобновяеми източници център за данни за своите социални платформи. В морето се полагат кабели, които ще пренасят 30% от международния трафик на данни в Норвегия. Кметът на Есберг посети Виетнам и Вашингтон, за да сподели историята на успеха.
С малка доза стратегическо мислене и късмет, Есберг може да се превърне в икономическа сила в района на Северно море. Това би помогнало на Европа да постигне своите амбициозни цели в областта на климата и да диверсифицира енергийните си източници далеч от страни, като Русия. Новоизсечените регионални „корпоративни шампиони“ биха могли да предложат най-добрия и може би последен шанс на Европа да си осигури глобално влияние в това отношение. Всичко това може да промени политическия и икономическия баланс на континента, като създаде алтернатива на недобре балансирания френско-германски двигател.
Северно море винаги е било важно от икономическа гледна точка за региона. То граничи с шест европейски държави - Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Нидерландия и Норвегия - това е мястото, където се пресичат много важни морски маршрути. Неговите силни приливи и отливи, които отнасят хранителни вещества към крайбрежията, са благодат за рибарите. През XX век са открити големи находища на петрол и газ. В своя пик през 90-те години Великобритания и Норвегия, най-големите производители на изкопаеми горива в Северно море, произвеждат общо 6 млн. барела на ден. Едно шотландско поле, „Брент“, дава името си на глобалния петролен бенчмарк. Сега, когато търсенето на изкопаеми горива намалява поради нарастващите опасения относно изменението на климата – Северно море намира нови доходоносни приложения.
Най-големият залог е свързан с ресурс, който се среща в изобилие в морето – лошото време. Със средна скорост на вятъра от десет метра в секунда, басейнът предлага едни от най-силните ветрове в света.
Дъното на Северно море е съставено от предимно меки скали, което улеснява закрепването на турбини. Освен това обикновено морето е дълбоко не повече от 90 метра, което позволява вятърните паркове да бъдат разположени по-далеч от брега, където ветровете са по-постоянни. Ед Нортам от Macquarie Group, инвестиционна фирма с дялове в 40% от всички действащи британски офшорни вятърни паркове, казва, че неговите офшорни турбини работят с до 60% от капацитета си, в сравнение с 30-40%, които са типични за оншорните съоръжения.
През 2022 г. страните от Северно море продадоха на търг 25 гигавата (ГВт) капацитет. Вече са планирани търгове на стойност близо 30 ГВт за следващите три години. Годишните нови връзки се очаква да нараснат от под 4 ГВт към днешна дата до повече от 10 ГВт до края на 2020 г. На среща в Есберг през май Европейската комисия (ЕК) и четири държави, граничещи със Северно море, се споразумяха да инсталират 150 ГВт капацитет за вятърна енергия до 2050 г.
Тази амбиция е възможна благодарение на вятърната версия на закона на Мур, който описва експоненциалното нарастване на изчислителната мощност. Преди три десетилетия първият офшорен вятърен парк в света – Vindeby в Дания, съставен от 11 турбини – имаше общ капацитет от пет мегавата (МВт). Днес една турбина може да генерира 14 МВт, а един вятърен парк може да съдържа повече от 100 турбини. По-здравите кабели и трансформатори в морето за преобразуване на вятърната енергия от променлив в постоянен ток, който може да се пренася на дълги разстояния без големи загуби, позволяват генерирането на повече електричество и пренасянето му на далечни разстояния.
Поради тази причина вече съществуват вятърни паркове, чийто капацитет може да се сравни с мощността на ядрена електроцентрала.
Вятърният парк Dogger Bank, разположен между 130 км и 200 км от британското крайбрежие, който трябва да започне работа през лятото на 2023 г., ще достигне рекордните 3,6 ГВт при пълен капацитет през 2026 г. Икономиите от мащаба намаляват разходите, превръщайки офшорният вятърът в конкурентен на другите източници на енергия. През юли Великобритания възложи договори за пет проекта, включително за Dogger Bank, на цена от 37 паунда (44 долара) за мегаватчас - по-малко от една шеста от цената на електроенергията на едро в страната през декември.
Лошото време не винаги е благодат: неговите капризи също могат да стресират мрежата. Все пак технологиите и намаляващите разходи позволяват на операторите на вятърните паркове да се борят със стихиите. Един от начините да направят това е с повече връзки, първо между парковете и земята - днес повечето вятърни паркове имат една връзка с брега, което е неефективно - след това между самите съоръжения. Половината от 3-те гигавата, които ще отидат на търг в Норвегия, ще имат опция за създаване на връзки към повече държави. Фил Санди от National Grid, който управлява електроенергийната инфраструктура на Великобритания, прогнозира бъдеще със сложни подводни мрежи, подобни на тези на сушата.
Друг начин за управление на променливостта на вятърната енергия е тя да се използва за разделяне на водни молекули за производство на „зелени“ горива, като водород и амоняк. През май ЕК и ръководителите на тежката промишленост обещаха десетократно увеличаване на производствения капацитет на ЕС за електролизатори, които извършват разделянето, до 2025 г. Това би позволило да се произвеждат 10 милиона тона зелени горива до 2030 г. Комисията също така предложи „водородна банка“, капитализирана с 3 млрд. евро, за подпомагане на финансирането на проектите.
Инвеститорите са във възторг. През август Copenhagen Infrastructure Partners (CIP), частна инвестиционна компания, заяви, че е набрала 3 млрд. евро за фонд, който ще инвестира единствено във водородни активи. В Европа са обявени дузина проекти; трите най-големи заедно биха осигурили 20 ГВт зелена енергия. Topsoe, датска фирма, която предоставя технология за подобни начинания, казва, че нейните поръчки възлизат на 86 ГВт.
В крайна сметка енергийната система на Северно море може да приеме формата на архипелаг от „енергийни острови“, където ще работи персонал за ремонт на вятърни паркове и където ще се произвеждат електричество и водород.
Обмислят се десет такива схеми, изтъква SINTEF, консултантска фирма. Енергийният остров в Северно море, изкуствен атол на 100 км от датското крайбрежие, трябва да бъде обявен на търг през 2023 г. Той ще служи като център за десет близки вятърни парка, с връзки към съседните страни.
Новата икономика на Северно море е нещо повече от енергиен сектор. Защото електричеството и водородът няма да са единствените неща, които ще се движат по дъното на Северно море. Тук идва и въглеродният диоксид. Някои индустрии, като производството на цимент и химикали, трудно подлежат на декарбонизация. Но отделяните от тях въглеродни емисии може да се събират и изпомпват в изчерпаните газови находища в Северно море. Подобно улавяне и съхранение на въглерод (CCS) изглеждаше непривлекателен начин за борба с изменението на климата поради високата цена и непопулярността му сред еколозите, които се притесняват, че ще технологията удължи живота на изкопаемите горива. Сега, както при вятъра, разходите спадат и политическата съпротива отслабва, докато броят на проектите расте.
Последният ценен продукт, за който се предлага поле в Северно море, е информацията. Ако следвате един от по-новите трансатлантически подводни кабели за данни, които достигат Есберг, наречен Havfrue, и след това завиете надясно по разклонение в средата на Северно море, ще стигнете до Кристиансанд, град в Южна Норвегия. Това е домът на N01 Campus, „най-големият център за данни в света, захранван 100% със зелена енергия“, според неговия собственик, Bulk Infrastructure. „Искаме да изградим платформа за устойчиви цифрови услуги“, споделя Педер Наербо, основател на фирмата.
Страните от Северно море са отлично място за съхранение и обработка на данни. Ниските цени на електроенергията осигуряват по-ниски разходи, а студеният климат означава, че центровете за данни могат да се охлаждат само чрез циркулация на външен въздух, вместо да се използват скъпи системи за тази цел. Регионът се гордее с висококвалифицираната си работна сила, стабилните институции и някои от най-благоприятните закони за данните в света.
Според TeleGeography, доставчик на данни, 13 нови кабела са инсталирани в Северно море от 2020 г. насам, в сравнение с 5 през всичките години от 2001 до 2010 г. Броят на центровете за данни продължава да расте. Amazon Web Services (AWS) и Microsoft Azure, двата най-големи доставчици на облачни услуги, изградиха сървърни хъбове в скандинавските страни. Meta разполага със своя парцел близо до Есберг.
По-старите индустрии също преместват повече от сървърите си на север. Mercedes-Benz и Volkswagen оперират с такива центрове в бивши мини в Норвегия.
Това не е всичко
Повече икономическа активност в Европа може да бъде насочена на север. „Изобилието от енергия обикновено привлича индустрията“, смята Николаус Волф, икономически историк от Хумболтовия университет в Берлин. Подобно нещо се случва в началото на XIX век, когато изобилието от хидроенергия помага за привличането на памучната индустрия в Ланкашър.
Сега е по-лесно да се транспортира енергията чрез мрежи и тръбопроводи в сравнение с времето от индустриалната революция, като съществуващите индустриални центрове в цяла Европа упражняват собствена сила. Преместването на пещите за производство на цимент на бреговете на Северно море обаче би означавало увеличаване на емисиите, тъй като чистият тежкотоварен транспорт все още остава слаборазвит. Гигантските парни крекери, които разделят въглеводородите на по-малки молекули в химически фабрики, също няма да се преместят на север скоро: инвестициите тук са твърде големи, твърде интегрирани в съществуващите вериги на доставки и вече са в процес на електрифициране.
Но има и индустрии, които могат да намерят място в този регион. В Нарвик, по-далеч на север на Норвежко море, Aker Horizons, фирма, която инвестира във възобновяема енергия, иска да създаде зелен промишлен център, захранван от офшорна вятърна енергия. В Боден, шведски град близо до източното крайбрежие на Скандинавския полуостров, H2 Green Steel издига нова стоманодобивна фабрика. Съоръжението няма да работи с въглища или природен газ, а със зелен водород, създаден в един от най-големите заводи за електролиза в света, използващ вятърна и водноелектрическа енергия.
Освен стомана H2 Green Steel се надява да изнася водород други суровини, свързани със стоманата. Това би означавало разделяне на стоманодобивната индустрия на две, обяснява Хенрик Хенриксон, главен изпълнителен директор на фирмата. Енергоемките части от процеса ще мигрират там, където могат да се обработват най-ефективно: точно до източниците на възобновяема енергия. Частите, които изискват повече труд и знания, могат да останат в сърцевината на производството на стомана в Европа, като долината на река Рур.
Във Вилхелмсхафен, германски град на Северно море, Uniper, държавната енергийна компания, току-що завърши първия терминал в страната за внос на втечнен природен газ (LNG), за да замени т руския газ, чиито доставки бяха прекъснати миналата година.
По всичко личи, че въздействието на новата икономика на Северно море върху континента ще бъде огромно. Тъй като икономическият център на Европа се измества на север, вероятно ще се премести и политическият, прогнозира Франк Петер от германския мозъчен тръст Agora Energiewende. Това може да промени баланса на силите в региона.
