Джонатан Фридланд
Тримата тенори на шоумен популизма, Доналд Тръмп, Борис Джонсън и Силвио Берлускони, достигнаха върха чрез комбинация от телегенична клоунада, самохвалство („Аз сам мога да го оправя") и споделен щам на нарцистичен национализъм. Сега един се изправя пред присъдата на съдилищата, друг е избягал от присъдата на колегите си, докато третият обмисля присъдата на небесата.
В седмицата, когато Берлускони срещна своя създател – несъмнено с широка, вечна усмивка и запитване къде могат да се намерят най-привлекателните ангели, които да бъдат насочени към низходящия ескалатор – Тръмп и Джонсън съответно обмисляха обвинителен лист и присъда. И двата са зашеметяващи документи.
В 106 изобличителни страници Джонсън беше признат за недвусмислено виновен от комисията по привилегиите на Камарата на общините, че е излъгал серийно и сериозно парламента. В доклада на комисията има много шокиращи неща, включително потвърждение, че нарушаването на разпоредбите на Covid на Даунинг стрийт №10 от Джонсън не е случайно отклонение от правилата, наложени на останалата част от страната от същата тази сграда, а по-скоро начин на живот . Научаваме, че „петъците за вино продължавали през цялото време, партитата за рождени дни, партитата за напускане и събиранията в края на седмицата продължавали както обикновено, а докато останалата част от страната бе заключена, а болните и умиращите деца ги държаха отделно от родителите им в последните си дни – № 10 беше островен оазис на нормалността".
Колкото и презряно да бе такова нарушаване на правилата, най-важното е лъжата пред парламента. Не напразно това се смята за едно от най- тежките политически престъпления и нарушения: парламентът не може да търси отговорност от министри, ако същите тези министри могат да лъжат безнаказано. Само знанието, че ще платят тежко наказание, което ще доведе до край на кариерата им заради нечестност, ги принуждава да признаят неудобни истини и факти, които, ако останат скрити, биха направили невъзможен всеки вид вземане на решения. Така че, разбира се, Джонсън трябваше да бъде отстранен от Камарата на общините и то за достатъчно дълго, за да предизвика частични избори за отзоваване – въпреки че този предполагаем „безстрашен защитник на великия британски народ" избяга, вместо да се изправи пред тях в урните. Обвинителният акт срещу Тръмп от 44 страници е не по-малко шокиращ. Отново не става въпрос толкова за първоначалното престъпление – задържане след напускане на Белия дом на изключително чувствителни класифицирани документи, много от които съдържат военни тайни – а по-скоро за последвалата нечестност. Министерството на правосъдието на САЩ излага как, вместо да върне документите, както се изисква, Тръмп е накарал помощници да ги скрият от следователите и дори от собствените си адвокати, като ги пъхнат в различни стаи в своя курорт във Флорида, в бална зала, баня и душ кабина, съхранявайки ги толкова небрежно, че са разсипани на пода, а после призовал адвокат да скрие най-уличаващите.
Междувременно сянката на Берлускони ще се надява на небесна милост за миналото на обвинен в подкупи, пране на пари, укриване на данъци, връзки с мафията, множество обвинения в корупция и плащане за секс с непълнолетна.
Естествено, между триото има различия – Джонсън е единственият, който е извън фенклуба на Владимир Путин и нито е направил, нито е пропилял състояние в бизнеса – но приликите са по-фрапиращи. Независимо дали става дума за промискуитет, фото-операторски буфонади, лично безсрамие или подклаждане на токсичен национален шовинизъм, тези трима мъже обикновено пееха вариации на една и съща ария.
Ключов рефрен тази седмица предложиха двамата все още живи. Той е в отговорите на Джонсън и Тръмп на изобилните доказателства, изложени срещу тях, като те прибягват до едни и същи познати твърдения, дори до същия речник. Естествено, нито един от двамата не пое и следа от лична отговорност. Въпреки фактите, датите, дори снимките, които всеки можеше да види със собствените си очи – препълнени кашони с документи за единия, вдигната чаша шампанско за другия – и двамата просто твърдяха, че не са направили нищо лошо, че тези, които са ги разследвали трябва да бъдат на подсъдимата скамейка: „главорези, негодници и марксисти", според Тръмп, „съд на кенгуру" според Джонсън. Те претендираха за фалшива жертва, представяйки себе си за „мишена на жесток, политически мотивиран лов на вещици".
Можете да разберете защо и двамата посягат към този аргумент толкова бързо, точно както Берлускони правеше често. Той неутрализира онова, което би трябвало да е крайно политическо събитие, а именно присъда от съд или неин парламентарен еквивалент. Ако това убеждение може да бъде преработено като партизанска атака, тогава виновният политик се трансформира от лъжлив мошеник в мъченически трибун на своя народ. „Те не идват за мен, те идват за вас. Просто случайно стоях на пътя им", каза Тръмп пред поддръжниците си след явяването си в съда във вторник. По същия начин Джонсън настоява, че комисията по привилегиите – която включва двама твърдоглави привърженици на Брекзит – го е наказала не защото е излъгал, а „за да си отмъсти за Брекзит и в крайна сметка да промени резултата от референдума от 2016 г. Премахването ми е необходимата първа стъпка".
И двамата се надяват, че хитростта ще направи за тях това, което направи за Берлускони, преформулирайки минали престъпления като напълно простими действия, нечестиво експлоатирани от левия/елитен враг, като по този начин им проправи пътя за славно завръщане.
Но щетите все пак са големи. Защото и Тръмп, и Джонсън, като Берлускони в неговата помпозност, откъсват нещо ценно. Може да звучи хиперболично, но не само демокрацията, но и самата цивилизация се основава на нашето приемане на върховенството на закона. По някакъв начин, подпомагани от ритуалите, костюмите и церемониите в съдебната зала, ние конструираме закона като стоящ над обикновената прищявка или пристрастие на този или онзи индивид. Приемаме го като система, която ни надхвърля и на която всички сме подчинени. Това е единственият начин да се разбираме, единственият начин да живеем подреден живот. Алтернативата е бруталното насилие и законът на джунглата.
Когато Тръмп заклеймява всеки федерален следовател като личен агент на Джо Байдън, всеки съдия като партизанин хакер, изпълняващ заповедите на политиците, които са ги назначили, той орязва тази концепция на закона, която е необходима, за да функционира обществото. Джонсън по подобен начин подряза общественото доверие в парламента – същият Джонсън, който преди седем години призова британците да извършат акт на национално самонараняване в името на свещения парламентарен суверенитет, който според него беше фалшиво застрашен от Брюксел .
Те го правят толкова небрежно, унищожавайки институциите, от които всички ние зависим, унищожавайки доверието, без което обществото не може да съществува. Правят го, за да преминат през новинарския цикъл, за да поддържат жива надеждата, че отново могат да носят короната, която опетниха толкова зле. За тях това е просто тактика. Но за нас последствията са трайни. Дори и извън офиса, тези мъже са взели колективния резервоар на доверие, изграждан в продължение на много векове – и са го напълнили с отрова.