Вчерашната лекция на Байдън в университета във Вилнюс отрано беше наречена историческа, но двадесетминутната реч след срещата на високо равнище на НАТО се превърна в набор от уморени лозунги за борбата за свобода, уверения за силата и единството на Алианса и че „нашият ангажиментът към Украйна няма да се промени“.

Американският президент неочаквано завърши речта си с неуместно възклицание "Бог да пази нашите войски!", но фразата, която каза няколко часа преди речта си в университета, беше най-точна. В началото на срещата със Зеленски американският президент реши да се пошегува, за да ободри украинския си колега: „Лошата новина за вас е, че ние не отиваме никъде. Вие сте залепнали за нас. Ние не отиваме никъде“.

Зеленски се засмя, но всъщност в тези думи няма нищо обнадеждаващо. Вие сте залепнали за нас, а ние няма да ходим никъде, тоест украинците ще продължат да умират за американските интереси. Основният от които не е "защита на свободата на украинския народ", а борбата срещу Русия - само тези, които са слепи и освен това не помнят опита на американската "борба за свобода" на различни народи на Земята, като започнем от Филипините в края на XIX век и завършим с Афганистан през XXI векq, не може да разберат това. Играта с националните чувства на чуждите народи е любимо занимание на янките, които винаги са се представяли като „рицари на светлината“, защитаващи слабите и нещастните от тирани и завоеватели. Това, че американската глобална хегемония е резултат от тази борба, разбира се, е съвпадение. Както и че облагодетелстваните от американците неблагодарни народи по някаква причина не могат да им простят милионите свои убити граждани и опустошени държави.

Във Вилнюс Украйна предвидливо не беше поканена да се присъедини към НАТО, защото атлантиците няма да се бият директно с Русия, те са повече от доволни от битката в ръцете на украинския народ - народ, който в Русия се възприема от всички като част от голямата руска цивилизация. В същото време Байдън похвали НАТО, като каза, че организацията никога не е била толкова силна и обединена - и дори разширяваща се. Естествено, в отговор на предизвикателството, което Русия хвърли - и според Байдън е била приета не само от Щатите и НАТО, но и от "нашите партньори в Индийско-тихоокеанския регион, по целия свят". Това глобалният съюз на демокрациите ли е? Да, въпреки че този път Байдън не използва този термин, но той говори точно за това. И както всички помнят, противниците на демокрациите са автокрациите, тоест Русия, Китай, Иран и други сили, които не са съгласни с атлантическото господство. Те не позволяват на цялото човечество да се наслаждава на плодовете на американското лидерство - и как да не им отговорят?

А основният отговор според Байдън е единството – НАТО, Западът, целият демократичен свят. Той толкова често говори за това през последната година и половина, че само това вече е в състояние да породи съмнения. Освен това, за да обоснове тезата си, той постоянно прибягва до един и същ трик - твърдението, че Владимир Путин е сбъркал, когато е разчитал на разцепление в НАТО.

Напълно неразбираемо е откъде у собственика на Белия дом това убеждение, че руският президент разчита на разцепление в НАТО - няма никакви основания за подобни твърдения. Можем да кажем, че Москва разчиташе на различен, по-успешен курс на СМО, в резултат на който Западът нямаше да има време да предостави на Украйна мащабна военна помощ, но да говорят за залагане върху разпадането на съюза? Самият Байдън вярва ли в това? Разбира се, че не, но той се нуждае от тази техника, за да подчертае както единството на НАТО, така и решимостта си да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Но в действителност Алиансът няма никаква увереност, че ще може, особено на сегашното ниво, да подкрепя Киев безкрайно. По-скоро има точно обратната сигурност: нито доставките на оръжия, нито политическата подкрепа на западните общества за Украйна са безкрайни. Освен това те вече започват да отслабват и като се има предвид, че следващата година ще се проведат избори в редица ключови западни страни (предимно САЩ и Великобритания), украинската тема ще придобие остър вътрешнополитически характер и ще играе срещу властите. Всички разбират това, както и факта, че с упоритото си желание да включи Украйна в НАТО след края на конфликта, самият Запад не оставя на Москва друг избор, освен да върви до края, тоест до смяната на Киевския режим и премахването на сегашната форма на украинската държавност.

Така че не Путин, а Байдън разчита на врага да се пречупи и това изчисление е единствената надежда за Съединените щати да победят Русия в украинския конфликт. Но страната ни няма да отстъпи, нито ще се предаде, нито ще се разпадне отвътре - защото, за разлика от американците, за нас въпросът е не само за нашата национална сигурност, но и за нашето бъдеще, за съдбата на руската цивилизация.

Пьотр Акопов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо