Търговското напрежение между Вашингтон и ЕС ескалира. Франция ще анулира сделката за продажбата на американците на предприятие, което произвежда части за ядрени реактори.

Очевидно това е отговор на "дискриминационните" мерки в САЩ за Европа.

Повод за спор

През август миналата година Джо Байдън подписа Закона за намаляване на инфлацията (ЗНИ), който включва, наред с други неща, мащабни субсидии за местна зелена енергия. По-специално се предвиждат предимства за производителите и купувачите на американски електрически превозни средства и компоненти.

Страните от ЕС приеха закона враждебно. Субсидиите за американски компании подкопават конкурентоспособността на европейските доставчици, като на практика не им оставят място на отвъдморския пазар. Говореше се, че Вашингтон с протекционисткия си акт като цяло нарушава нормите на Световната търговска организация (СТО). Темата увисна във въздуха: уреждането на нещата в СТО е дълга процедура.

Френският президент Еманюел Макрон, който посети Съединените щати през декември, разкритикува ЗНИ, като нарече документа "прекалено агресивен" и "дискриминационен". Джо Байдън увери своя колега, че нищо не заплашва икономиката на ЕС. Френският лидер на свой ред обяви необходимостта от отстъпки пред Европа. “Файненшъл Таймс” съобщи след посещението, че Белият дом изглежда готов да направи някои отстъпки. Но тази информация не е потвърдена. През януари ЗНИ започна да действа без никакви изключения за Европейския съюз.

Маските са свалени

Осъзнавайки, че компромисът с Вашингтон е малко вероятен, европейците започнаха да обмислят ответни мерки. Германският финансов министър Кристиан Линднер открито предупреди за опасността от търговска война със САЩ. Той заяви, че Берлин предпочита дипломацията за разрешаване на спора. Въпреки това, отбеляза министърът, ФРГ не може да пренебрегне американските действия.

„САЩ са наш партньор, споделящ общи ценности, но в същото време те следват изключително протекционистична икономическа политика“, каза Линднер. Според него германската икономика, за разлика например от френската, е тясно свързана със САЩ. Северна Америка е огромен пазар за немски автомобили, докато Франция почти не изнася такива продукти там: „Ето защо Германия не може да се интересува от търговска война, а трябва да разчита на икономическата дипломация“. Германският министър на икономиката Роберт Хабек обаче призова Брюксел за "твърд отговор".

ЕС не е единственият съюзник на Вашингтон, разочарован от новите американски субсидии. Южна Корея също е загрижена, че нейните автомобилни производители няма да имат право на данъчни облекчения в САЩ. Сеул все още не е обявил никакви ответни мерки.

В Брюксел обсъдиха възможността за въвеждане на аналог на ЗНИ на европейско ниво. Проблемът е, че ЕС няма възможност да разпредели суми, подобни на САЩ (почти 400 милиарда долара) за зелени субсидии. Това ще изисква консенсус на участващите държави. Все още обаче няма единна позиция за противодействието на ЗНИ в Европейския съюз. Белгия например подкрепя отпускането на внушителни суми за субсидии. По-малко богатите страни се съмняват в разумността на подобен ход.

Френският отговор

Без да чака общ отговор, Париж веднага се зае да възстанови баланса в отношенията с Вашингтон и да защити европейската икономика. През май Макрон обяви планове за създаване на „екологичен данъчен кредит“ в подкрепа на зелените технологии на страната, превръщайки Франция в първата държава от ЕС, която официално отговори на ЗНИ.

Батерии, термопомпи, вятърни паркове и слънчеви панели ще имат право на отстъпки, каза президентът. Той добави, че анализът, извършен от Министерството на икономиката и финансите, е показал, че до 2030 г. има възможност за отключване на 20 милиарда евро за тези цели във Франция. "Хубавото на американския ЗНИ е, че САЩ го приложиха бързо. Същото ще го направим и ние”, заяви призна Макрон.

Други сигнали идват от Париж. В началото на август “Блумбърг” съобщи, че Франция иска да предотврати продажбата на “Велан САС”, доставчик на части за ядрени реактори, на САЩ. Компанията е френското подразделение на базираната в Квебек (френскоговоряща провинция на Канада) “Велан”. Дадена е на американската “Флоусърв” в сделка за 247 милиона долара. Очакваше се продажбата да приключи до юли. Но засега процесът буксува.

Доставчикът на части за ядрени подводници “Сего САС” вече беше изключен от сделката, когато попадна под контрола на френското правителство. Сега същото нещо може да се случи с “Велан САС”. САЩ все още не са коментирали слуховете за демарша на Париж. Но това ще удари ядрената енергийна индустрия, която е критична за Съединените щати, с почти сто ядрени реактора в експлоатация, които се нуждаят от части и поддръжка. Общо те генерират около 20 процента от електроенергията в страната.

Какво следва?

Експертите от МВФ предупреждават, че ако движението на американци и европейци към протекционизъм продължи, САЩ и ЕС ще се превърнат в затворени пазари. "Възможно е тези напрежения да са само първият залп от десетилетие, белязано от напрежение в зелената търговия. Би било наивно да очакваме, че в бъдеще зоната на пресичане на търговията и климатичната политика ще се стесни, вместо се разширява все по-бързо“, отбелязва МВФ.

Прогнозата изглежда оправдана и от политическа гледна точка. Байдън, за когото ЗНИ беше една от най-успешните мерки - законът беше подкрепен от двете партии в Конгреса, населението и местните производители - не може да отстъпи. Но Макрон, който след оттеглянето на Ангела Меркел мълчаливо оглави Европейския съюз, няма да си позволи да се изложи. Много ще зависи от това какви лостове за натиск ще изберат страните.

Например китайският фактор не може да бъде отхвърлен. ЕС е най-големият търговски партньор на Китай. Европейците, за разлика от американците, през изминалата година успяха ако не да повишат нивото на отношенията с Пекин, то поне да не ги развалят, както Вашингтон. И ако САЩ са сериозно загрижени, че съюзниците им се преместват в сферата на влияние на Китай, отстъпките на ЗНИ могат да станат реалност.

Ренат Абдулин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо