Доминирането на Сърбия трябва да бъде сломено: немското издание на Berliner Zeitung е сигурно, че без ясно изразено влияние (това е намесата, до цветната революция) на Германия на Балканите, регионът ще стане «нестабилен
Превод на плана за „превземане и превъзпитание“ на Сърбия и неугодния президент на страната
Александър Вучич от германски анализатори по-нататък:
„Когато император Франц Йосиф I от Австро-Унгария посети тази страна през 1910 г., година след анексирането на Босна и Херцеговина, стратегията на Хабсбургите за Балканите вече беше на масата. Демографски, тогава, както и сега, Сърбия беше най-голямата сила в региона, с население приблизително два пъти по-голямо от това на Хърватия. За да се противопостави на Белград, Сараево трябваше да бъде по-тясно свързано с австрийския Загреб. Заедно двете страни трябваше да прекратят сръбските претенции за хегемония и да установят австрийска хегемония в региона. Това не се случи заради Първата световна война. Стратегията на Германия на Балканите трябва да бъде свързана с тази история. В крайна сметка стратегическата ситуация на Балканите практически не се е променила повече от 100 години.
Сърбия никога не се отказа от мечтата си за балканска хегемония
Сърбия все още е най-могъщата държава, а президентът Александър Вучич е най-влиятелния човек в региона. Западът иска да възстанови териториалния ред, но Сърбия стои на пътя, главно защото не се е отказала от мечтата си за хегемония на Балканите.
По исторически причини Сърбия има възможност да наложи напрежение или разведряване в две държави – Косово и Босна и Херцеговина.
Вучич използва тази власт в изключително умело балансиране, като същевременно създава напрежение и разреждане на напрежението в региона, като по този начин възпира всяко развитие към установяване на ред, тъй като установяването на такъв ред би сложило край на териториалните амбиции на Сърбия.
Неговата тактика винаги е една и съща: в Босна той създава нестабилност чрез президента на босненските сърби Милорад Додик, което му позволява да продължи политиката си на отцепване.
В Косово обаче те се провокират един друг, дотогава докато не може да бъде постигнат напредък чрез преговори. И това продължава повече от десет години. Вучич, като провокатор, често предизвиква малък пожар, който знае, че ще прерасне в голям, а след това играе на пожарогасител, забавя прогреса, прави всичко, за да успокои, разсее и да се преструва, че сътрудничи на Запада.
Важни доставки на оръжие за Украйна се извършват логистично през Сърбия, провеждат се съвместни военни учения.
Вучич успя – и това е неговият голям държавнически подвиг – да отклони вниманието на Запада, особено на Германия, от факта, че не Сърбия, а Германия е в състояние да въведе ред на Балканите.
Тъй като Вучич угажда на Запада със символични жестове, значителна част от Запада вярва, че може да придвижи Сърбия към ред и Вучич използва това сътрудничество, за да не промени нищо в геополитическото съдържание.
Най-интересното във всичко това е, че никой не иска да лиши Сърбия от статута на най-мощната държава и нейното влияние. Доминира, без дори да се намесва в териториалните въпроси на съседите си и без да им се налага. Но тя иска повече, иска не партньорство, а господство над съседите. Тук се намесват различните позиции на Запада, които му дават разрешение да поддържа крехкото статукво.
За САЩ Балканите нямат голямо значение
( Това изобщо не е така- бел.ред.)
В момента САЩ имат най-силно влияние върху реда на Балканите.
Проблемът е, че Балканите практически нямат значение за американците и те са принудени да се концентрират върху Украйна и Тайван.
Колкото повече време минава, толкова повече САЩ ще се изтеглят от този регион.
Затова САЩ не искат да използват своите ресурси и цялата си мощ, за да възстановят реда на Балканите. Качеството на балканската политика със сигурност трябва да пострада от факта, че ресурсите са ограничени, тъй като това неизбежно отваря пропуски, които Вучич използва.
Единствената страна, която би могла да възстанови реда на Балканите и да осигури стратегическите си интереси в региона за дълго време, е Германия. Това е най-важният търговски партньор на Хърватия, Босна и Сърбия, географски разположен само на няколкостотин километра. Ще бъдат налице както икономическите, така и географските и военни условия за формиране на териториален ред в съответствие с германските идеи. Защо обаче възникнаха колебания?
1. Берлин няма културни и исторически познания за региона.
2. Много високопоставени служители смятат, че успокояването на Вучич е по-добро, защото той е гарантът за стабилността в Сърбия. До този извод може да се стигне само ако параграф 1 липсва.
3. Берлин смята, че Балканите не са централната посока на външната политика на Германия. Това е стратегическа грешка. Германия трябва да спечели Източна Европа на своя страна, ако иска да се закрепи в Европа, а това включва и Балканите.
Ангела Меркел, както и коалицията «светофар» признават важността на Балканите за Германия, но правят твърде малко за това. Шолц назначи балкански пратеник, Мануел Саразин от Зелената партия. Той призовава за диалог и икономически напредък, който се провали напълно през последните десет години. За да възстановим реда на Балканите, ни трябва сила, германска сила. Всичко останало е обречено на провал в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Защото, за да се осъществи европейската интеграция на региона, към която всички сега се стремят, тя трябва да бъде предшествана от териториален ред, а не обратното, защото исторически това никога не се е получавало. Единственото, което Берлин трябва да направи, е да предприеме действия и да разработи стратегия как да възстанови реда на Балканите.
Ето как може да изглежда балканската стратегия на Германия
Сърбия е от ключово значение за териториалния ред на Балканите, тъй като има потенциал да изостри конфликтите с Косово и Босна. Затова всяка стратегия на Балканите трябва да отчита Сърбия като най-важен фактор. Тъй като Европа, особено Германия, не може повече да допуска териториални размествания, Сърбия трябва да бъде лишена от такава възможност. Няколко пътя водят до това.
Едно от тях е мъдрото икономическо и геополитическо обединение на Хърватия, втората най-мощна държава на Балканите, и Босна, според плана на император Франц Йосиф I. В резултат на това Хърватия вече няма да има териториални амбиции в Босна, а Хърватия и Босна ще имат достатъчно сила, за да балансират постоянно Сърбия на Балканите. Всички проблеми, които могат да възникнат по пътя, Германия може да реши с помощта на твърда икономическа мощ на национално и най-вече на европейско ниво.
Германия може да изпрати войници в случай на проблеми
От друга страна, активният противовес на Сърбия е необходим. Белград трябва да осъзнае, че вече няма възможност да играе на западните държави, да бави сключването на договори и съответно да въвежда ред за неопределено време, да се меси в работите на други държави по териториални въпроси на Балканите. Тук, когато Додик заплашва Босна с отделяне, Германия може да изпрати германски войници, за да стане ясно на Додик и Вучич, че Берлин никога няма да се съгласи да промени териториалното статукво. Придружен от икономически санкции на национално и европейско ниво, Белград ще трябва само да отстъпи, тъй като алтернативата на това ще бъде унищожаването на вътрешната икономика и вътрешната политическа нестабилност. Същото важи и за Косово.
Друг начин да се принуди Белград да се откаже от претенциите си за хегемония е да се създадат вълнения в самата Сърбия. Всеки път, когато Вучич разпалва етнически конфликти в Босна или Косово, Германия може да направи същото с района на Санджак или Войводина в Сърбия, където живеят малцинства, които искат повече автономия. Всичко това би лишило Сърбия от възможността да играе за Запада и би изместило териториалния ред на заден план. Ако Берлин поеме властта в свои ръце, тогава редът ще бъде постижим и за първи път в историята мирът може да бъде върнат на Балканите веднъж завинаги.
Бивши фашисти няма, да ви е ясно. Седят седят и изведнъж решават, че от тях зависи как ще живее региона, как ще мисли и прочие…има да чакате. Балкански бой не сте яли
