Това не са изолирани събития. Говори се, че украинските дронове нанасят големи щети на руските самолети, базирани по-близо до фронта, а руските дронове „Ланцет“ се целят в ценното западно въоръжение на Украйна.

Дроновете са едно от най-ефективните оръжия, с които разполага Русия. Тези безпилотни самолети обаче действат по-близо до фронтовата линия, а „Ланцет“ се управляват от оператор, което не може да стане без сателитна връзка на разстояние повече от 90 мили.

Какво се откроява при ударите по Псков, Курск и Черно море? Използването на много евтино оръжие – в единия случай буквално изработено от картон – за нанасяне на щети на големи, скъпи, незаменими цели.

Нека разгледаме дроновете, които нанесоха удара по Псков. Тези дронове трябва да летят надалеч, да са евтини и да са невидими. Те не трябва да са издръжливи. Това означава, че те са сглобени основно от различни дървени елементи: шперплат или картон. Те не могат да носят голям полезен товар, което би увеличило както цената, така и видимостта. По същия начин не могат да бъдат управлявани от човек, тъй като човек без сателитна връзка е безполезен след 90 мили, а сателитната връзка изисква фазирана решетка, която е твърде скъпа.

Така че какво остава? ИИ. DroneGPT. Дронът използва GPS; има инерционен измервателен модул от индустриален или тактически клас, който може да се ориентира в среда, където GPS не работи; обработва различни сигнали (например от близките клетъчни кули); но преди всичко е оборудван с камера и процесор. Той прави моментна снимка на целта и е в състояние да я сравни с базата данни от чертежи, съхранени в паметта му.

Той решава тест captcha. По същество това е самонасочваща се Tesla – с експлозив на борда.

Той е в състояние да предизвика хаос, като порази самолет на уязвимо място. Самолетът не е брониран. Обвивката му е дебела само 2 мм, а вътре има много скъпи елементи, някои от които – особено в случая с руските военни самолети, произведени през съветската епоха – незаменими. Малък шрапнелен заряд, който избухва точно върху уязвимото място, може да причини непоправими щети. Самолетът ще изглежда непокътнат на снимка, но ще има дупки на жизненоважни места.

Същото се отнася и за морския дрон. Вярно е, че той е по-голям. Носи триста килограма полезен товар. Бронираният корпус на кораба не е самолетна обшивка и може да поеме много щети. Но дронът е подводница. По същество това е торпедо с голям обсег, което не се нуждае от военен кораб, за да бъде изстреляно. Още през Втората световна война самолетоносачите извадиха от строя дреднаутите, тъй като незаменимият дреднаут можеше да бъде повреден от евтин самолет масово производство. Морският дрон посрамва самолета. Вярно е, че той едва ли ще потопи кораб. Но един военен кораб, който е поставен в списъка на корабите и се придвижва към сух док, е повече от достатъчен.

Това променя ли правилата на играта?

Позволете ми да ви цитирам една чудесна книга на Лорънс Х. Кили, „Войната преди цивилизацията“: „Най-разпространената форма на борба, използвана в примитивните войни, но малко използвана в официалните цивилизовани войни, са били малките набези или засадите.“ Това е същността на войната – да убиваш, без да бъдеш убит, което става почти невъзможно след появата на цивилизациите и армиите.

DroneGPT преобръща този най-фундаментален фактор. Отново можете да убивате, без да бъдете убивани. Можете да използвате Скайнет, за да изпълнява заповедите ви. Да, преди можехте да го направите с ракета „Hellfire“. Но „Hellfire“ струва 150 000 долара за бройка. А това нещо може да се сглоби за жълти стотинки в някоя барака. Последиците идват бавно, но са зашеметяващи.

Ще има ли контрамерки? Разбира се. Няма меч без щит. Можете да поставите мрежа върху оръдието; това правят украинските войници, за да защитят гаубиците си от дроновете „Ланцет“. Можеш да скриеш самолета под навес. Можеш да поставиш буйове, за да защитиш мост. Най-сигурно е, когато можете да промените местоположението си. Така руските хеликоптери Ка-52 избягват украинските дронове – постоянно сменят площадките за кацане, като никога не прекарват повече от 12 часа на едно място. Но всичко това струва време и пари. Винаги ще се намери някой, който се улисва или пренебрегва. А и трябва да знаете къде е целта. Успехът на DroneGPT е 90 процента предварителна информация и само 10 процента изкуствен интелект.

Коя страна ще се облагодетелства повече от новата форма на водене на война: Украйна или Русия?

Не е лесно да се предвиди. Украйна самостоятелно е разработила буквално стотици модели дронове, предимно FPV измишльотини, сглобени от аматьори в гараж. Но едно е да построиш дрон, а друго – да получиш официални документи. Изглежда, че усилията на гражданите на Украйна са силно затруднени от обичайните проблеми на страната.

Путин не разполага с изумителното украинско многообразие, но пък има много пари. Той увеличава производството на „Ланцет“ и изгражда мегазавод за производство на хиляди ирански безпилотни самолети „Шахед“.

„Шахед-136“ не е видът дрон, за който говорим. Той е дебел и глупав и разполага само с GPS, за да се ориентира. Опитва се да компенсира липсата си на интелект, като носи голям полезен товар, което го прави уязвим за откриване чрез звук: бръмчи като моторен трион. Накратко, това е летящ шахидски пояс, подходящ за масов терор, а не за хирургически удари.

Може би най-големият фактор, който трябва да се вземе предвид, е, че в руския тил има голям запас от беззащитни военни обекти с висока стойност. Украйна просто не притежава толкова много цели, а и няма военноморски флот. Така че Украйна е естествен фаворит за този вид асиметрична война.

Все пак котката е излязла от чувала, защото има още една изключително ценна и незаменима цел, която може да бъде поразена от DroneGPT: човек. Можете да защитите гаубица с мрежа. Не можете обаче да защитите обикновения човек, който слиза от колата си и излиза на разходка, от DroneGPT, програмиран да разпознава лицето му.

Войната никога няма да бъде същата.

*Юлия Латинина е руска писателка и журналистка, работила в „Новая газета“ и „Ехото на Москва“ – две големи руски независими медии, които вече са закрити. Тя е възпитаник на университета „Кенан“ и носител на наградата „Защитник на свободата“ на Държавния департамент на САЩ.