Руският лидер нахлу в Украйна миналата година с поразително погрешното убеждение, че това ще бъде кратка и победоносна война. Сега неговата теория за победата се върти около това да оцелее в продължителната война по-дълго от Киев и неговите съюзници

„Списъкът с причините, които карат Путин да мисли, че това може да се получи, от успеха на неговата зърнена блокада до способността му да продължи да произвежда крилати ракети въпреки санкциите, напоследък се увеличава“, пише коментаторът на агенция „Блумбърг“ Марк Чемпиън в своя статия.

Но още по-голяма надежда за Кремъл дават поредицата от предизборни кампании. Украинската отбрана все повече се оказва въвлечена в културните войни на Запада, които т.нар. крайна десница представя като дело на либералния естаблишмънт, обременяващо обикновените граждани. Словакия и Полша се готвят за избори, а крайно десните партии в двете страни се възползваха от цената на подкрепата за Киев, за да спечелят гласове.

„Техният успех е предупредителен сигнал, който показва на европейските лидери, че се нуждаят от добре разбираем план за победа над руското нахлуване в Украйна, който се прави за години и отива далеч отвъд реториката „толкова, колкото е необходимо“, пише авторът.

Той добавя, че украинската контраофанзива няма да донесе бърза победа и това вече е съвсем очевидно. Затова съюзниците на Киев трябва по-добре да обяснят интереса си да попречат на Русия да реализира експанзионистичните си планове и да направят сериозни промени за постигането на тази цел.

Междувременно симпатизантите на Кремъл на Запад ще имат с какво да работят. Те могат да посочат тежестта на издръжката на 6,2 млн. украински бежанци или 250-те милиарда евро военна, хуманитарна и финансова помощ, които според Института за международни отношения в Кил са били предоставени или обещани на Киев между януари 2022 г. и юли тази година. Те биха могли също така да наблегнат на ръста на цените на енергията в Европа, който се ускори заради намаления внос на руски нефт и газ.

„Добавете тези разходи към внушенията за предполагаемото неизбежно поражение на Украйна и отговорността на Запада за руската инвазия и ще получите силен популистки коктейл“, пише Чемпиън.

Роберт Фицо е двукратният министър-председател на Словакия, който през 2018 г. беше принуден да подаде оставка заради убийството на разследващ журналист. Той отрича да е замесен. Сега той води в проучванията на общественото мнение преди изборите в събота. Централно място в кампанията му заема протестът срещу помощта за Украйна.

В Полша крайнодясната партия „Конфедерация на свободата и независимостта“ набира около 12% преди изборите на 15 октомври, въпреки че в началото на годината можеше да разчита само на 7%. В условията на силна конкуренция това беше достатъчно, за да тласне дълбоко консервативната управляваща партия „Право и справедливост“ към театрален спор с Киев относно износа на украинско зърно. Тя дори за кратко заплаши да остави Украйна без помощ за войната.

Към момента обаче най-обнадеждаващата възможност за Путин остава възможността изборите в САЩ през ноември следващата година да доведат до второ президентство на Доналд Тръмп. Проучване на ABC News/Washington Post, публикувано в неделя, показва, че той изпреварва действащия президент Джо Байдън с 51% срещу 42%. В същото проучване 41% от анкетираните заявяват, че САЩ правят твърде много за Украйна, в сравнение с 33% през февруари и 14% в началото на войната. Тръмп заяви, че може да сложи край на войната на Русия в Украйна "за един ден".

Като се има предвид колко много Русия подцени волята на Украйна за борба и способността на Европа и САЩ да се обединят в подкрепа на Киев, всичко това може да изглежда прекалено песимистично. Преднината на Тръмп в проучването на ABC е изключение. Европа премина от изоставане от САЩ в мащаба на обещанията си за финансова и военна помощ към изпреварващо действие.

"Всичко това е вярно, но умората от войната е неизбежна. Без убедителен отговор на стратегията на Путин за надхитряне на Запада, рисковете за Украйна ще нарастват, тъй като Русия мобилизира допълнителни войски и прехвърля икономиката си на военни релси. Руските "ястреби" смятат, че установяването на контрол над Украйна е предпоставка за възраждането на Москва като велика държава, способна да наложи интересите си в Централна Европа, на Балканите и отвъд тях, а това е рецепта за нестабилност. Войната едва ли ще приключи, докато за Кремъл не стане ясно, че не може да постигне успех, само тогава ще може да се постигне дългосрочно решение за Украйна", пише авторът.

Отговорът не е в повече санкции. Засилването на съществуващите може да помогне, но Русия вече е обект на един от най-обхватните режими на санкции в историята. При отговора не може да се разчита в голяма степен и на САЩ, предвид несигурността около изборите догодина.

В крайна сметка именно Европа трябва да се активизира по начин, по който никога досега не се е случвало. Това означава да се произвеждат повече оръжия за Украйна и да се намерят повече пари, защото защитата срещу руската военна машина е скъпа.

"Но Европа трябва също така последователно да дава ясно да се разбере, че разглежда отбраната на Украйна като дългосрочен стратегически приоритет. А задължителното условие за това е да се гарантира, че Украйна ще получи зелена светлина за преговорите за присъединяване към ЕС през декември", се казва в статията.

Реалното членство все още е далеч, но целенасоченото му преследване затвърди реформите, които Киев трябва да проведе, за да се бори с корупцията и да укрепи икономиката си. Това включва преструктуриране на блока, за да може Украйна, голяма селскостопанска държава с толкова бедна икономика, да бъде приета. Германия и Франция предложиха потенциален първи проект за промени. В същия процес трябва да се включи и Обединеното кралство, което е критично важен партньор на ЕС в областта на сигурността въпреки Брекзит.

В краткосрочен план Европа трябва да поеме водеща роля в подпомагането на Украйна да заобиколи зърнената блокада на Путин. В края на краищата, без възможността да изнася продукцията си, Киев ще става все по-зависим от чуждестранна помощ. Селското стопанство представлява около 10 % от украинската икономика. Това налага Брюксел да води умела дипломация с негативно засегнатите съседи, включително Полша и Словакия, да укрепи противовъздушната защита на украинските пристанища и да помогне за разработването на алтернативен черноморски коридор за зърно, чийто успех би могъл да обезвреди зърненото оръжие на Путин.

Русия вярва, че решимостта ѝ в опитите да контролира Украйна е по-голяма от решимостта на съюзниците на Киев да защитят украинската независимост. За да се сложи край на войната, Путин трябва да бъде убеден, че това не е така и че вследствие на това дългосрочната му военна стратегия няма да проработи.