През юли 2021 г. китайските пазари се подготвиха за бум - Syngenta, швейцарският агротехнологичен гигант, подаде молба за листване на стойност 10 милиарда долара на шанхайския STAR Market, фондова борса, фокусирана върху технологиите. Syngenta заяви, че ще инвестира в селскостопански технологии, обещавайки инжектиране на пари във важен сектор. Но повече от две години по-късно Syngenta все още не е листвана.
Пекин настоява, че Китай е отворен за бизнес и че се е ангажирал да подкрепя частния сектор. Но подновеният фокус върху националната сигурност, съчетан с нарастващото геополитическо напрежение, вреди на доверието. Говорейки в Пекин миналата седмица, комисарят по търговията на ЕС Валдис Домбровскис, каза „Европейският бизнес се съмнява за позицията си във втората по големина икономика в света".
През септември търговските камари на Европейския съюз и Америка публикуваха мрачни доклади за състоянието на бизнеса в Китай. От компаниите, анкетирани от Американската камара, 52% заявяват, че са оптимисти за следващите пет години, което е рекордно ниско ниво. Докладът на Европейската камара разкритикува „смесените послания излъчвани от Пекин, които подкопават доверието".
Случаят на Syngenta е учебникарски пример за нарастващите трудности, пред които са изправени както китайските, така и чуждестранните фирми в Китай. След като се раздели със STAR Market по причини, които остават неясни, компанията получи одобрение през юни от Шанхайската фондова борса. И въпреки че международните банки, включително UBS, HSBC и JP Morgan, са се борили да работят по многомилионната сделка, геополитическият натиск заплашва да провали листването.
Но има бариери и от китайска страна. В началото на тази година Китайската комисия за регулиране на ценните книжа (CSRC) въведе система „светофар за листвания", за да насочи финансирането към стратегически области, като местните компании в определени индустрии - като тестване за Covid-19 и алкохол - са забранени на основните фондови пазари в Китай .
Китайските компании, които искат да се листват в чужбина, се сблъскват с още повече препятствия. През март CSRC издаде нов набор от правила, уреждащи международните IPO. Сред 25-те регламента беше заровен член, който гласи „Фирмите не могат да изкривяват или дерогират националните закони и политики, бизнес средата и съдебната ситуация". Това поставя компаниите в ситуация на „параграф 22", според Хенри Гао, професор по право в Сингапурския университет по мениджмънт. „Ако компаниите не спазват китайските правила, те няма да могат да получат одобрение за листване в чужбина; но ако следват китайските правила, могат да бъдат съдени от чуждестранните борси и акционерите за невярно представяне."
Миналата година например Ming Yang Smart Energy Group, базирана в Гуангдонг компания за възобновяема енергия, се листна на Лондонската фондова борса, набирайки 657 милиона долара. В нейния проспект за листването се отбелязва, че „китайската правна система се основава на правителствени политики и вътрешни правила (някои от които не са публикувани навреме или изобщо), които могат да имат обратна сила". Сега подобни разкривания, които се изискват по закон от международните фондови борси, може да нарушат китайските правила.
Подобни мерки означават, че Китай се е отдалечил още повече от пазарните норми в редица ключови области според мозъчния тръст Rhodium Group.
Този месец Пекин заяви, че ще създаде нов орган за подкрепа на частния сектор в опит да повиши доверието. Бизнесът е ударен от двугодишна регулаторна репресия срещу някои от най-големите китайски технологични, имотни и образователни компании.
През юни Пекин въведе закон за контрашпионажа, според който „неразрешеното получаване на документи, данни, материали може да представлява шпионско престъпление". Неясната формулировка на закона изплаши много бизнесмени.
„Как можете да сте сигурни, че не предавате по невнимание държавна тайна, ако не сте наясно какво е държавна тайна?", попита експерт. Законът дойде месеци след като полицията посети офисите на няколко западни консултантски фирми и фирми за надлежна проверка и, в един случай (Минц), задържа петима служители и глоби компанията с 1,5 милиона долара. Смята се, че някои от тези посещения са свързани с изследвания, извършени в области, считани за чувствителни, като например веригите за доставки и полупроводниците.
„Разочарованието от китайската бизнес среда се натрупваше от дълго време", каза американски консултант и инвеститор, който напусна Китай през 2020 г. Той отбеляза, че много от политиките, особено по отношение на обработката на данни, са в сила от преди Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г. Но управлението на Си се характеризира с подновен фокус върху националната сигурност, като местните и чуждестранните фирми се очаква да подкрепят приоритетите на Пекин, а не крайния резултат. И докато никой не очаква международните фирми да се оттеглят напълно от Китай, блясъкът на китайския пазар може да започне да губи своя блясък.