Поли Тойнби
В потъмняващ свят, един лъч блести от Полша. Вижте, възможно е да се отблъсне авторитарната популистка вълна. Крайно десните, които уволняват съдии, опитват се да накарат опозиционните журналисти да млъкнат, налагат почти пълна забрана на абортите и създават това, което активистите заклеймяват като „зони без гейове", може да бъдат преодоляни. Безпрецедентен брой могат да бъдат убедени да гласуват, включително обикновено неохотните млади хора.
Великобритания, където една дясна партия почти винаги печели, с пресата, доминирана от плутократи и избирателна система, изкривена в полза на торите, може да се поучи от това как полската партия "Право и справедливост" (PiS) беше победена. Лейбъристите ще са наблюдавали кампанията на партията Гражданска платформа на Доналд Туск и другите анти-PiS партии, които са на път да сформират коалиция.
Вярно е, че торите не са PiS – лейбъристите не могат да твърдят, че победата на Риши Сунак рискува екзистенциална криза за демокрацията – но има важни прилики. Полша страда от много от същите дълбоки културни, социални и класови разриви, където нейните градски жители контрастират с избирателите от малките градове и селските райони; между работеща и средна класа; стари и млади; висшисти и по-нискоквалифицирани; между онези, които силно се идентифицират с местността и нацията, и тези, споделящи по-широка интернационалистка идентичност. Тези пропасти са подобни на онези, брутално разширени от голямата ни схизма Брекзит.
Но първо лейбъристите трябва да обмислят своя анализ на избирателната система: според британската система за първи избори, Форд казва, че PiS щеше да спечели тези избори със своите 35,4% от гласовете. Вместо това пропорционалната система позволи на три партии, които се противопоставят на PiS, да изтеглят места според силата си на гласуване. Партията на Туск Гражданска платформа получи 30,7%; дясноцентристкият Трети път събра 14,4%, привличайки някои бивши гласоподаватели на PiS, които не биха гласували за Туск; докато Lewica с 8,6% също привлече леви и по-млади избиратели. При системата „първото след поста" местата за по-малките партии щяха да изчезнат и PiS щеше да спечели, точно както направи Дейвид Камерън през 2015 г., когато торите получиха 37% от гласовете.
Може би си мислите, че формално обединена опозиция би се справила по-добре, но в Унгария и Турция опитаха това: обединените опозиции против Орбан и Ердоган загубиха, като не успяха да привлекат хората, които не искаха да гласуват за блок, включващ елементи, които те мразят.
Следващият окуражаващ урок от Полша, според Форд, е, че харизмата не е всичко: скучен, сериозен лидер на средна възраст може да привлече ята от млади избиратели, тъй като от тях са гласували повече, отколкото над 60-те. За всички, които се присмиваха на конференцията на лейбъристите, увити от глава до пети в синдикални знамена, митингите на Туск натрупаха червено-бели полски знамена: за да спасите страната си от разрушителните лапи на десните, не им позволявайте да се преструват, че са някак по-патриотични.
Друга прилика: образование. Колкото по-образован си, толкова по-наляво отиваш и всяка кохорта млади хора става по-образована. „Следипломните са извън мащаба", казва Форд. Завършилите вече са най-голямата група в Обединеното кралство във всяка кохорта под 50 години, казва той, така че бъдещето на лейбъристите изглежда светло. Но все още няма достатъчно от тях и други притежатели на дипломи за допълнително образование, за да спечелят.
Възрастните хора са най-малко образовани, най-десни и най-авторитарни в отношението си към престъпността, имиграцията и патриотизма. Лейбъристите – подобно на Туск – с право се притесняват от имиджа си на висшисти, спомняйки си ужасяващото презрение на Хилари Клинтън към тръмпистите като „достойни за съжаление". Но когато става въпрос за разходите за живот и разбитите обществени услуги на Великобритания, има много повече общо, отколкото това, което разделя.
Но има проблеми: висшистите се струпват заедно, живеят на едни и същи места, докато незавършилите са географски разпръснати. Ето още една опасност. Ако едно лейбъристко правителство ги разочарова, то рискува да загуби тези непостоянни, по-млади избиратели в полза на Зелените или Либералдемократите. Задачата е да не ги приемаме за даденост във властта, а да ги обвържем със силни политики, особено по отношение на климатичната криза.
Образование, образование, образование трябва да бъде основната инвестиция на всяка лява партия, тъй като училищата в Англия, лишени от учители, се разпадат. Но може би сте забелязали, че Сунак отново изхвърля университетски „заграбени дипломи" в речта си на конференцията: това е чист електорален цинизъм. Списъкът с желания за речта на краля на влиятелния от торите мозъчен тръст Policy Exchange не включва нищо относно разходите за живот или обществените услуги, а цинична молба: „Ограничаване на броя на студентите в университет всяка година" (за децата на други хора, не за техните предполагам). И това: „Всеки опит за промяна на системата за гласуване или намаляване на възрастта за гласуване трябва да бъде одобрен от британския народ на референдум."
Торите винаги безсрамно изкривяват нещата по своя път, така че нека лейбъристите да не бъдат скръбни. Намаляването на възрастта за гласуване е официална политика на лейбъристите: дори и да не влезе в манифеста, няма нужда от референдум, тъй като Шотландия и Уелс вече го направиха без такъв. Това няма да добави много хора към регистъра, но като символ на доверието в младежите, загрижени за климата, ще помогне да се съберат същите тълпи от млади хора, които чакаха часове на опашка, за да гласуват за по-добро бъдеще в Полша.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед