Ремона Али
Без значение колко пъти пренаписвам тези думи, нищо не ми се струва правилно. Има болка, има ярост, има скръб. Чувствам се невъзможно да отдадем справедливост на ужаса, който се разгръща. Емисиите ми в социалните медии стенат от ужасни изображения и натоварени, раздразнени публикации. А мрачните новини от Близкия изток взеха още една жертва: вече променливото състояние на отношенията между мюсюлманските и еврейските общности в Обединеното кралство и по целия свят.
Всеки ден носи повече ярост и напрежение. Опасявам се, че волята за защита на вярата и отношенията в общността ерозира, което рискува да тласне още повече и без това острия прилив на антисемитизъм и ислямофобия. Отхвърлянето на това трудно постигнато равновесие може да остави вакуум, в който да се промъкнат екстремистите и да породи омраза. Нарастващото напрежение е смъртоносно. В САЩ Wadea Al-Fayoume, шестгодишен палестински американец, беше намушкан 26 пъти и убит от собствения си хазяин, който извика „Вие, мюсюлманите, трябва да умрете" по време на атаката. През уикенда тълпа в Русия щурмува летището в Дагестан, търсейки еврейски пътници, пристигащи от Израел. В Лондон антисемитските атаки са се увеличили с 1350%, а ислямофобските със 140% през първата половина на октомври.
Но тъй като годините на изграждане на взаимоотношения са застрашени, аз съм една от групата жени, които се опитват да спасят отношенията между общностите, от които сме част. Миналата седмица бях поканена на безопасно място: частно събиране, организирано съвместно от еврейка и мюсюлманка. Срещнахме се в пределите на Уестминстърското абатство в подходящо наречената Йерусалимска зала.
Като мнозина там, бях разтърсен от вълни на болка и безпомощност; но и като много от жените, които срещнах, съм търсила начини да се противопоставя на фатализма. „Необходима е смелост и уязвимост, за да влезеш в подобно пространство", каза Джули Сидики, мюсюлмански съорганизатор и консултант по религиозни връзки.
Джули, заедно с д-р Линдзи Симъндс, еврейски учен, която изследва жените на вярата и изграждането на мира, почувства необходимостта от създаване на трето пространство извън религиозните институции и политическите организации. Тези форуми бяха избегнати, защото са склонни да издигат повече бариери пред комуникацията и водят до повече опасност според Джули, особено след като много хора се страхуват, че официалното изказване или показване на съчувствие към другата страна ще предизвика реакция от собствените им общности. Безопасното пространство, създадено в абатството, е изградено върху любов и доверие. „По време на катастрофални времена отношенията са подложени на изпитание. Но точно сега трябва да покажем приятелство, солидарност и доверие", каза Линдзи, която познава Джули повече от десетилетие.
Дори от място на дълбока болка, жените, които срещнах, имаха способността да протегнат ръка и да почувстват болката на другите. Емпатията, която видях, е предпоставка за мъдрото, прагматично лидерство, което всички отчаяно търсим – но гласовете на жените за съжаление почти винаги отсъстват при вземането на решения. Един участник, Елизабет, ветеран мирен активист и експерт по религиозни отношения, ми казва, че между 1992 г. и 2019 г. жените са съставлявали само 13% от преговарящите, 6% от посредниците и 6% от подписалите в мирните процеси по света. Въпреки това Елизабет вижда властта, която жените имат като „агенти за социална промяна и разрешаване на конфликти по целия свят".
„Има множество примери за жени, идващи от място на истинска емпатия и демонстриращи автентично лидерство. Помислете за Споразумението за Разпети петък или „Women Wage Peace", масова инициатива в Израел и Палестина, включваща хиляди палестински и израелски жени, които дори сега продължават да работят за мир на място. В Обединеното кралство има и Nisa-Nashim, мрежа на мюсюлмански/еврейски жени, които са работили за изграждането на трайни приятелства" каза тя.
Но колкото и съпричастни да са жените, които срещнах, това не ги предпазва от критиките на някои в собствените им общности. Айеша, активистка за правата на жените и бежанците, получи заплахи, когато осъди атаките на Хамас срещу израелски цивилни от 7 октомври. Един човек й каза: „Заслужаваш да изгориш."
Айеша каза, че тези заплахи се основават на схващането, че симпатията към „другата страна" е предателство, и те пренебрегват факта, че тя се е борила за свободата и правата на палестинците от десетилетия. Но тя посочи, как близък приятел евреин й казал, че е помолила синагогата си да се моли за хората в Газа и е призовала за прекратяване на огъня. „Тези, които казват, че междурелигиозните отношения са само фасада или загуба на време, никога не са го изпитали. Единственото послание, на което учат всички наши свещени текстове, е „обичай ближния си". Ако жените бяха на масата, нямаше да сме в ситуацията, в която сме сега". каза Айеша.
Джули ми каза, че е избухнала в сълзи, когато е била интервюирана по радиото, докато водещият е чел големия брой на жертвите в Газа и Израел. „Не знам как някой може да не бъде ужасен от всеки цивилен живот, който е бил насилствено отнет. По същия начин приятел евреин страстно умоляваше лидерите в своята общност да изразят състрадание към хилядите убити в Газа. Скръбта ни не трябва да бъде запазена нито за единия, нито за другия. Когато я споделяме, продължаваме напред." каза тя.
Трудно се намира надежда в момента, но моята беше нежно повдигната от жените, с които говорих, плаках и се молих заедно. Тръгвайки си от събирането, се осмелих да пожелая нещата да се подобрят и намерих решение във вълните на добрата воля, идващи от женската солидарност, която изпитах.
В този разпален политически климат, с насилие, разкъсващо целия свят, със сигурност трябва да положим всички усилия, за да въплътим и да се борим за обратното: безопасност и разбирателство. Ако изгорим всеки мост, грозотата никога няма да свърши; но ако изградим мостове с надеждата за по-добро бъдеще, човечеството може просто да има шанс.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед