Проф. Салемул Хук и Фархана Султана
След неотдавнашните исторически наводнения и горски пожари, зашеметяващите жертви от изменението на климата стават все по-очевидни. И все пак въпреки тези засилващи се бедствия, има малка надежда за отговорни действия за справяне с климатичната криза с наближаването на Конференцията на ООН за изменението на климата или Cop28. Лидерите на страни с високи емисии, включително САЩ, Канада, Обединеното кралство и сега Китай, са особено отговорни за изменението на климата и трябва да променят курса, ако искаме да избегнем най-лошото и да се справим с несъответствието и неравномерността, очевидни в настоящата политика за климата.
За щастие, чрез Парижкото споразумение много държави са обещали и са отпуснали средства за подпомагане на смекчаване на климата (предотвратяване и намаляване на емисиите на парникови газове и преминаване към възобновяема енергия) и адаптиране към климата (действия, необходими за адаптиране към настоящите и очаквани въздействия върху климата и намаляване на щетите от тях ). Вече има редовен мониторинг на напредъка на тези плащания, проверки за това как се спазват ангажиментите и проследяване на постигнатите резултати – и това са положителни стъпки. Страните с високи емисии обаче не успяха да постигнат обещаната цел от 2020 г. да дават по 100 милиарда долара годишно на развиващите се страни.
За съжаление в много случаи щетите вече са нанесени. На нарастващ брой места адаптацията вече не е възможна – например там, където вече е настъпило разселване, увреждане на екосистемите и загуба на родина поради покачване на морското равнище. Това е „загуба и щета" в реално време. В продължение на три десетилетия малките островни държави и уязвимите страни водят кампании за признаване на загубите и щетите в международните преговори, но без резултат. Бъдещето на милиони хора зависи от инициативи като Преходния комитет на ООН за загубите и щетите, целящи да насочат финансирането за климата към най-засегнатите региони. Въпреки това комитетът не успя да постигне споразумение преди Cop28.
Бившият първи министър на Шотландия Никола Стърджън беше ранен защитник на мерките за загуби и щети от богатите страни на Cop26 и Cop27. Като обеща първоначално 2 милиона паунда, а след това още 5 милиона паунда, тя призова мощните индустриализирани страни да се ангажират да покрият недостига във финансирането за значима климатична справедливост. Шотландия също беше една от първите страни, които заговориха за климатични репарации, като признаха, че историческата отчетност е важна.
За съжаление САЩ и Обединеното кралство, наред с други, категорично изключиха компенсациите за климата. Остава неясно дали това е от загриженост относно формулирането на тяхната отговорност и възможността те да бъдат уязвими от съдебни спорове. По-специално несъгласието на САЩ да плащат обезщетения за климата, въпреки че е най-големият замърсител с парникови газове кумулативно и следователно най-големият виновник за изменението на климата в исторически план, е крещящ отказ от отговорност. Същото може да се каже и за други колониални и имперски сили в Европа. Все по-често се обръща внимание на Китай и нарастващите му емисии през последните години – но не трябва да забравяме и нашата история.
Без съмнение, извън всички ангажименти, поети на Cop28, необходимостта от по-голяма корпоративна отчетност и местни действия остават критични. Индустрията за изкопаеми горива продължава да произвежда, поддържа и да се възползва от емисиите на парникови газове и трябва фундаментално да промени своя бизнес модел. Междувременно по-големите усилия от страна на местните власти, гражданските групи и организациите с нестопанска цел остават от решаващо значение за справяне с продължаващите и увеличаващи се климатични несправедливости на място.
Отчетността за климата е споделено задължение. Това е сложна мрежа от действия, решения и ангажименти. Не е само модна дума, това е основата на нашата борба срещу климатичната криза.
Докато светът се подготвя за Cop28, отговорността пада върху глобалните лидери, корпорации и отделни хора да се изправят на висотата и да подкрепят каузата за климатична справедливост. Богатите нации трябва да започнат да отделят реално финансиране за загуби и щети, като същевременно увеличат усилията си за смекчаване и адаптиране и ограничават влиянието на индустрията за изкопаеми горива в политиките за климата.
Бъдещето на нашата планета зависи от това.
(Проф. Салемул Хук и аз написахме и изпратихме тази статия преди преждевременната му смърт на 28 октомври. Хук беше далновиден и непоколебим лидер в областта на климатичната справедливост, защитник на развиващите се страни в преговорите за климата, защитник на бедните в световен мащаб и източник на вдъхновение за хиляди по света.)
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед