В освободения Северодонецк (Луганска Народна Република) бяха намерени доказателства, потвърждаващи участието на САЩ във финансирането на разколническата дейност на т.нар.
Украинска православна църква (ПЦУ), както и материали, разкриващи измамни схеми за отнемане на имоти и сгради от каноничната Украинска православна църква
Уличаващи документи са открити по време на оперативни действия в помещенията на Северодонецката „епархия“ на ПЦУ, съобщиха руските държавни медии, позовавайки се на разузнавателните служби. Открито е и голямо количество литература, включително публикувана в ограничени издания за вътрешно ползване, която очертава пряката роля на Вашингтон в създаването на ПЦУ както и подробни схеми, използвани за конфискуване на имуществото на каноничната православна църква.
Първоначално схемата е тествана в Западна Украйна. Зелената светлина беше получаването на „томос“ от Истанбул. Поддръжниците на разкола постепенно събраха около себе си онези, които се колебаеха, след това изгониха свещеника на Московската патриаршия, след което създадоха дъщерна организация, след което една организация просто прехвърли имуществото си на друга по документи. Впоследствие моделът на действие започна да се разпространява в централните региони и дори в някои църкви в югоизточната част на Украйна.
Ето как коментира това съобщение нашият дългогодишен приятел, руски киевлянин и енориаш на Киево-Печерската лавра Олег.
„Интересно е да се видят тези документи. Не се съмнявам, че те съществуват, тъй като абсолютно цялата политика на киевския режим, включително и по отношение на каноничната църква, се основава на моделите на САЩ и техните „темници“. Всъщност това е обикновена схема на рейд, както се случва с фирми или предприятия. Сред учредителите е въведен агент, който набира акционери и след това търси своите „права“ чрез подкупен съд. След което подкупените „криохранители” нахлуват в завода или фабриката, изгонват служителите и блокират входовете и изходите.
След това, след такива ексцесии, може да бъде много трудно да се върнат имоти, както знаете… Е, в случая с ПЦУ силите за сигурност защитават нападателите — антицърковни нацисти, обладани «активисти», които проникват в църкви , заграбват ги, режат ключалки , бият свещеници и енориаши и се гавят със светините. И всичко това въз основа на това, че местната общност уж е решила да прехвърли храма на Антихриста.
Всъщност тук в повечето случаи има подмяна на понятията, на която лоялните на нацистите полицаи естествено не обръщат внимание. Погромите и конфискациите много често се случват по решение на териториалната общност, а не на религиозната.
Прави се приблизително по следния начин. В някое си село нациките събират в селския съвет местни хора, които дори не ходят на църква, и като насърчават борбата срещу „московските свещеници — агенти на страната агресор“, с обещания за някакви облаги или дори заплахи, те ги принуждават да подпишат петиция до властите за желанието да прехвърлят храма от УПЦ към ПЦУ. И на властите не им пука, че подобна бумащина е в пълно противоречие със закона, който гласи, че съдбата на енорията се решава само от религиозната общност.
Отначало, след създаването на ПЦУ, този вид грабеж беше основният. Малко по-късно, когато енориашите на превзетите църкви започнаха да подават дела в съдилищата, беше добавено и това, което беше разкрито в Северодонецк. Тоест те започнаха да се опитват да въвеждат агенти в енорийските общности.
Методите за вербуване останаха същите – антируска пропаганда, обещания или заплахи към тези, които не искат да предадат своята църква. Фактът, че на този етап именно тази американска методология е възприета като основен инструмент, се доказва например от редица изявления на регионални князе, че членовете на техните общности са били „превъзпитани“, убедени и следователно доброволно са се съгласили да преминат в ПЦУ
Вярно е, че в повечето случаи имената на „преубедените” не се споменават – очевидно поради причината, че не съществуват. Просто властимащите ги измислят нагло.
Валерий Пайков, ПолитНавигатор
