Андрю Рот
Много преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Москва беше обвинена в започване на икономическа война срещу своите съседи. С тормоз, уговорки и откровени заплахи, кампанията на Кремъл да предупреди своите бивши съветски поданици да се отдалечат от ЕС включваше да им се каже, че ще бъдат блокирани от руския пазар и митнически съюз и ще бъдат изправени пред прекъсване на жизненоважни доставки на природен газ.
Препоръката от сряда на Европейската комисия за започване на преговори за присъединяване към ЕС с Украйна и Молдова бележи последната жертва на инвазията на Кремъл в Украйна: собствената му война за икономическо господство или поне за конкурентоспособност в Източна Европа.
В Молдова, където в продължение на десетилетия проевропейски и проруски политици се бореха за контрол на фона на високи нива на бедност и корупция, действията на Русия през февруари 2022 г. дадоха на правителството на президента Мая Санду ясен път към ускорено влизане в ЕС . „Искаме да живеем в мир, просперитет, да бъдем част от свободния свят. Докато някои решения отнемат време, други трябва да се вземат бързо и решително и да се възползват от възможностите, които идват с променящия се свят", каза Санду по-малко от две седмици след инвазията, обявявайки официалната кандидатура на Молдова за влизане в ЕС.
Украйна и Грузия, която сега е препоръчана от Европейския съюз за официален статут на кандидатка за членство в блока, също използваха войната като трамплин, за да кандидатстват за бързо членство в ЕС, като подадоха оферти дни след началото на руската инвазия.
Официални лица от ЕС изглежда особено заинтересовани да ускорят влизането на Украйна в блока, разкривайки, че се надяват да намалят обичайния двугодишен процес на оценка на мащаба на работата, свързана с включването на законодателството на ЕС в украинските законодателни книги до само шест месеца.
Скоростта, с която Украйна и Молдова изглежда са се реформирали и са изкоренили олигарси и корумпирани системи, сега се възнаграждава в Брюксел с ускорен график.
Тези времена на поврат биха били немислими, преди Русия да започне най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Докато Турция чакаше десетилетия, за да влезе в блока, войната в Украйна показа ясно на служителите на ЕС необходимостта от сигурен източен фронт с Русия.
И докато Русия разгласи разширяването на НАТО като основна заплаха за нейната сигурност, преговорите за присъединяване към ЕС се оказаха също толкова подпалващи и заплашителни за Кремъл, който доминира в собствения си икономически блок, Евразийския икономически съюз.
Решението на бившия украински президент Виктор Янукович да провали търговския пакт и споразумението за политическо асоцииране с ЕС, бе което първо разпали протестите на Евромайдан през 2013-14 г., а по-късно доведе до свалянето на Янукович и до прокси инвазията на Русия в Източна Украйна през 2014 г.
Сега, на фона на заплахата от разширяваща се война в Европа, бившите бариери за влизане в ЕС паднаха. Дори в Грузия, където решението на ЕС изглежда до голяма степен символично в краткосрочен план, то беше приветствано като последното потвърждение, че Москва е загубила влияние над своите съседи.
След съобщението грузинският премиер Саломе Зурабишвили обяви проевропейски митинг до президентския дворец в сряда вечерта, „за да кажем още веднъж, че нашето бъдеще не е с Русия".
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед