Лари Елиът
Германия измина дълъг път за 100 години. През ноември 1923 г. хората вървяха по улиците й с колички, натрупани догоре с пари, за да си купят един хляб. Сега нейната репутация е на икономическа сила.
Този епизод на хиперинфлация остави дълбоки белези върху психиката на нацията. Правителствените печатници работеха неспирно, за да произвеждат планини от безполезни банкноти и сривът на валутата беше толкова тежък, че един щатски долар струваше 1 трилион марки Мантрата оттогава е „Никога повече!"
Възстановяването на Германия от тройните сътресения през първата половина на 20-ти век – сривът на валутата през 1923 г., Голямата депресия и поражението във Втората световна война – беше забележително. Толкова впечатляващо беше възстановяването през 50-те и 60-те години на миналия век, че беше измислена дума, за да го опише: Wirtschaftswunder – или икономическо чудо.
Това икономическо чудо сега е в беда. Не е такава, като преди 100 години, но войната в Украйна, по-бавният растеж на Китай и отстъплението от глобализацията взеха жертви. Германия има и по-дълбоки проблеми: застаряващо население и индустриален модел, показващ неговата възраст.
Доказателство, че Германия може просто да е аналогова икономика, която се бори да направи прехода към цифровата ера, идва от най-новите данни за производството. Индустриалното производство спада за пет поредни месеца и е с повече от 7% под нивата си отпреди пандемията. Международният валутен фонд очаква Германия да бъде най-слабата икономика в групата на водещи богати нации Г-7 тази година и единствената, която ще види спад на производството.
Карстен Бжески, глобален ръководител на макросектора в банка ING, казва, „Проблемите на Германия са смесица от циклични и структурни".
След свиването през тази година между юли и септември имаше добри шансове, според Бжески, за подобно слабо представяне през последните три месеца на 2023 г. Тези две последователни тримесечия на свиване биха оставили икономиката в техническа рецесия.
Германия успя да намери алтернативни източници на енергия, за да компенсира загубата на руски газ от войната в Украйна, но това беше по-скъпо. Енергоемките сектори като химикалите бяха особено силно засегнати. Имаше и други неблагоприятни сътресения. Мощното експортно представяне на Германия в годините преди пандемията се дължи отчасти на силното търсене от Китай, което сега е умерено. Междувременно нейната автомобилна индустрия е атакувана на два фронта – от евтините китайски електрически автомобили и от стимулите, осигурени от Закона за намаляване на инфлацията на Джо Байдън -нисковъглеродното производство да мигрира към САЩ. „Най-големият проблем беше, че компаниите не виждаха необходимостта от промяна, когато времената бяха добри. Това показа липса на далновидност. Добрите времена щяха да свършат и компаниите трябваше да действат превантивно." казва Бжески.
Дейвид Марш, председател на мозъчния тръст OMFIF, е съгласен, че проблемите на Германия са повече от временни: „Там се случва нещо структурно. Много пъти в миналото хората са чакали времето на германската икономика и германската икономика винаги се е възстановявала. Този път може да е малко по-различно."
Марш казва, че след като Ангела Меркел се ангажира да затвори всички атомни електроцентрали в Германия през 2011 г., месеци след катастрофата във Фукушима в Япония, страната е станала прекалено зависима от евтиния руски газ, за да посрещне енергийните си нужди. „Те сложиха всичките си яйца в руската кошница", казва той.
Нещо повече, борбите на Германия идват в момент, когато други страни от еврозоната стават по-ефективни. Марш предполага, че ако Германия все още имаше своя собствена валута, тя щеше да спада поради необходимостта да си възвърне конкурентоспособността. "Изненадан съм. Имаше провал в дигитализиране на икономиката по много начини."
Бундесбанк, централната банка на Германия, се превърна в символ на следвоенния успех на страната. Яростно независима, тя виждаше ролята си в това да гарантира, че няма да има връщане към мрачните дни на 1923 г., когато една пощенска марка струваше колкото една вила няколко години по-рано. Парите в обращение, които възлизат на 120 милиарда марки през 1921 г., достигат 2 500 000 000 000 000 000 марки през октомври 1923 г. и 400 000 000 000 000 000 000 марки през ноември.
От създаването на Европейската централна банка преди четвърт век, Бундесбанк вече не определя германските лихвени проценти и не отговаря за ценова стабилност, но нейният президент Йоахим Нагел остава влиятелна фигура у дома и в чужбина. В Лондон тази седмица, Нагел призна, че е било грешка Германия да бъде толкова зависима от руския газ, но изрази оптимизъм относно способността на икономиката да се възстанови. Той каза: „Някои хора казват, че Германия е болният човек на Европа. Не вярвам, че това е така. Като голяма отворена икономика, изложена на проблеми в глобалните вериги за доставки и забавянето в Китай, сегашната слабост не е била изненада за Бундесбанк. Но ние не очакваме твърдо приземяване. Има силен потенциал за обрат. Предприятията ще се справят с предизвикателството, както в миналото", каза Нагел.
А Бжески твърди „Германия може да излезе от трудни ситуации, но няма да е лесно. Това не е само за енергията. Променят се глобалните вериги за доставки. Това е и за ролята на Китай. Това е и демография и застаряващо население. Не бих подценил желанието на германските компании да се адаптират и да оцелеят, но това ще бъде дълъг и труден процес."
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед