Саймън Тисдал
Умен, борбен, красив, Цин Ганг бързо успя да стане звезда. Като протеже на Си Дзинпин, дипломатът „воин-вълк" се издигна до шеметните висоти на външен министър на 56 години. След това, миналото лято, той изчезна. Сякаш беше изтрит, физически и цифрово, сякаш никога не е съществувал и все още не се е ре-материализирал.
Мистериозното изчезване на Цин предизвика диви медийни спекулации. Пекин все още не е предложил официално обяснение. Но китайските онлайн доклади, които до голяма степен останаха нецензурирани, намекнаха, че той е бил опозорен, след като тайно е станал баща на дете в афера с известна телевизионна репортерка. „Висш политик в секс скандал!" Едва ли е оригинална идея.
И все пак има алтернативна, също толкова необоснована, по-малко прозаична теория за изпадането на Цин в немилост. Говори се, че Цин е бил шпионин в стила на Джеймс Бонд, който е предавал ядрени тайни на ЦРУ или МИ-6 и е бил разкрит от Русия, която е предупредила своя китайски съюзник.
Това истина ли е? Кой знае. Западните разузнавателни агенции никога не биха го изпуснали, нито един унизен Пекин. И все пак фактът, че шпионската теория продължава да живее шепнешком зад затворени врати, говори за една мрачна истина за Китай на Си: всичко е правдоподобно – и всичко е непознато – в едно заглушено, затворено, тоталитарно общество, доминирано от страх от един човек.
Откакто пое властта през 2012 г., Си предприе строги мерки срещу несъгласието, различията и дебатите като част от стремежа за затягане на контрола на комунистическата партия върху всички аспекти на китайския живот. Това можеше да проработи, ако в замяна беше осигурил просперитет. Вместо това икономиката се бори, безработицата и дългът са високи, бизнес доверието е ниско и Китай е в противоречие със Запада. Подземното недоволство сред обществеността и елитите понякога излиза на повърхността.
Имаше ли заговор за свалянето на Си? Цин не беше единственото известно изчезване миналото лято. Друго протеже на Си, министърът на отбраната Ли Шанфу, също изчезна внезапно. „Други жертви включват генералите, отговарящи за програмата за ядрени оръжия на Китай, и някои от най-високопоставените служители, контролиращи китайския финансов сектор. Няколко от тези бивши помощници на Си очевидно са починали в ареста", каза анонимен кореспондент на Politico.
„Това, което е различно днес, е, че служителите, които са неутрализирани, не са членове на враждебни политически фракции, а лоялисти от вътрешния кръг на собствената клика на Си, което води до сериозни въпроси относно стабилността на режима", се казва в доклада. Последвалата смърт през октомври в плувен басейн в Шанхай на Ли Къцян, популярен бивш премиер и съперник на Си, засили подозренията за по-широка интрига.
Цялата цел на строгото, почти пуританско лидерство на Си, увековечено за неопределено време чрез премахването на ограниченията на президентските мандати, беше насърчаването на дисциплина, съответствие, хомогенност и политическо единство в преследване на неговата визия за глобална хегемония на Китай от 21-ви век. Всяко предположение, че неговият монолитен режим се пропуква под вътрешни напрежения, само по себе си е дълбоко дестабилизиращо и съответно - табу.
Друг неотдавнашен инцидент, този път в международни води, повдигна нови съмнения относно не толкова доброто управление на Си. Обикновено хладнокръвната Финландия миналата седмица направи изключително обвинение: че китайски контейнеровоз умишлено е саботирал газопровод в Балтийско море, свързващ я с Естония. „Мисля, че всичко показва, че е било умишлено", каза Андерс Адлеркройц, министър по европейските въпроси.
Финландия и Естония са членки на НАТО, в конфликт с Русия за Украйна. Инцидентът припомни взривяването на тръбопровода "Северен поток" между Русия и Германия миналата година. Това също съвпада с това, което Хелзинки казва, че е руска операция за хибридна война по границата, където Москва всъщност използва търсещите убежище като оръжие.
Си казва, че "няма ограничения" за партньорството му с руския президент Владимир Путин. САЩ и ЕС се оплакват, че той вече подпомага военните усилия на Москва, като купува петрол и доставя микрочипове с двойна употреба и дронове. Пекин често се сблъсква с кораби и самолети на американския флот в Тайванския пролив. Дали Си е решил да покаже мускули и в Балтийско море като услуга на приятел?
Лидерите на ЕС имаха рядката възможност да преценят състоянието на ума на Си миналата седмица на среща лице в лице в Пекин. Урсула фон дер Лайен, председател на комисията, поиска той да помогне за възпирането на „руската агресия" и да коригира рекордния търговски дисбаланс от 400 милиарда евро с ЕС. Тя беше учтиво отблъсната.
Може би мислите на великия човек са се отклонявали другаде. С многобройните му вътрешни проблеми, изострени от нарастващата реакция в Япония, Южна Корея, Индия, Югоизточна Азия и на запад към агресивната геополитическа и търговска политика на Китай, Си възприе напоследък малко по-примирителна линия. Той беше широко усмихнат миналия месец, когато се срещна с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско и се съгласи да се опита да намали двустранното напрежение.
Но основната му решимост Китай в крайна сметка да измести САЩ като номер едно в света не се е променила. Ако Си наистина е изправен пред вътрешни предизвикателства, застрашаващи личната му хватка на властта и стабилността на режима му, реакцията му на президентските и парламентарните избори в Тайван следващия месец може да бъде поучителна – и потенциално тревожна.
Пекин гледа на самоуправляващ се, подкрепян от САЩ Тайван като на своя собственост. Си заплаши да завземе острова със сила. Китай организира почти ежедневни военни провокации. В него се казва, че избирателите са изправени пред избор между война и мир, когато решават дали да запазят на власт подкрепящата независимостта Демократична прогресивна партия, която води в социологическите проучвания.
Това блъф ли е, обикновена реторика? Или един отслабен, несигурен Си, нуждаещ се от голяма победа, за да прогони враговете си и да стабилизира режима си, и имайки предвид разсейването в годината на изборите в САЩ и войните в Европа и Палестина, ще рискува всичко през 2024 г. за историческо, триумфално "обединение"?
Повечето западни анализатори казват „не". Но това е същото, което казаха за нахлуването в Украйна.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед