Хамилтън Нолан
Богатите не могат да си купят изход от смъртта, но със сигурност могат да я отложат за известно време. Цялата чиста храна, скъпите здравни грижи и лични треньори, които могат да се купят с пари, наистина карат богатите да дишат средно по-дълго, отколкото останалите от нас. И все пак не самата смърт е великият изравнител, а страхът от смъртта. Това е нещото, срещу което най-големите купчини пари не могат да те предпазят.
Безполезността на всички тези щателни опити за максимизиране на продължителността на живота се разкрива от подхода към смъртта. Голяма част от поведението на най-богатите хора в света може да се разбира като жалък опит да се предотврати нещо, което е неудържимо, като човек, който вдига ръце, за да спре идващ товарен влак.
През 2015 г. основателят на Facebook Марк Зукърбърг, един от най-богатите хора на Земята, обяви, че ще раздаде по-голямата част от богатството си през целия си живот. Една от основните цели на благотворителната му организация, пише той в публично писмо до дъщеря си, е „насърчаване на равенството. Днес сме ограбени от потенциала, който толкова много хора могат да предложат. Единственият начин да постигнем пълния си потенциал е да насочим талантите, идеите и приноса на всеки човек по света", заяви той.
Сега, в знак на почит към този възхитителен идеал, Зукърбърг предлага на жителите в неравностойно положение на хавайския остров Кауай шанса да изживеят пълния си потенциал, а именно, „изграждайки пищен ултралуксозен комплекс, където Марк Зукърбърг може да се скрие и да оцелее в апокалипсиса, докато ордите нормални хора загиват".
Както журналистът Гътри Скримджър описва в потресаваща разследваща история за списание Wired, Зукърбърг е прекарал почти десетилетие в изкупуване на земя на острова за строителството – което вече е в ход – на разпростиращ 1400 акра комплекс имения, къщи на дървета и тунели . Перлата в короната на проекта на стойност 270 милиона долара е подземен подслон от 5000 квадратни фута със собствени запаси от енергия и храна и взривозащитна врата.
Не е ли странно, че човек, чиято основна грижа е глобалното равенство, ще се нуждае от подземен апокалипсис подслон, предназначен да го изолира от всички (равни) хора навън, които вероятно ще горят или ще гладуват или ще бъдат изядени от зомбитата? Няма ли силната страст на Зукърбърг да подобри бъдещето на цялото човечество да го принуди да отвори блиндираните врати на своя комплекс и да приветства всичките си съграждани от Хавайските острови, към които изпитва най-дълбока загриженост и уважение? Или просто го е принудило да похарчи стотиците милиони долари в тази строго защитена елитарна фантастична страна, за нещо малко по-обществено ориентирано? Сигурен съм, че неговият извисяващ се, живописен парцел земя би бил отличен обществен парк.
Милиметър под благотворителния дух на всеки милиардер се крие безкраен кладенец на самосъхранение. Този вид отчаяно планиране за последните времена лъже всичко, което Зукърбърг и неговите богати колеги казват за надигащия се прилив, който повдига всички лодки. Когато приливите и отливите се повишат достатъчно, нашите разклатени лодки ще потънат, докато те ще отплуват на своите яхти. Всеки благотворителен чек може да се разглежда като успокоителна стрела, предназначена да успокои обществото достатъчно, за да не започне да се чуди защо милият плутократ, който дойде на техния остров и купи цялата земя, построи толкова голяма стена около всичко това.
Най-горещата квазирелигиозна надежда на всеки милиардер е, че може да има всичко; че той може едновременно да се наслаждава на богатство и да бъде добър човек, обичан от всички и всички. За съжаление на богатите, тази надежда винаги ще се разкрива като невъзможна мечта.
Моралните философи отдавна са посочили, че самият акт на раздаване на малко пари не ви освобождава от отговорността да направите нещо етично с всички останали пари. Да нахраниш едно гладно дете и след това да оставиш хиляда други да гладуват, докато строиш имението си, не е акт, който балансира везните между правилното и грешното.
В свят с ограничени ресурси не може да се избяга от моралния императив богатите да използват огромните си ресурси, за да помогнат на нуждаещите се колкото е възможно повече. Няма начин да се измъкнете от тази ситуация. „Индулгенциите", които католическата църква продаваше, за да избяга от ефектите на греха, бяха, както вече всички признаваме, измама. По същия начин могат да се разбират и благотворителните фондации на съвременните милиардери.
От всички проблеми, които създава съществуването на милиардерите, най-големият е просто фактът, че притежаването на толкова много пари дава на хората твърде много власт. Разбира се, вие, обикновеният човек, може да се напиете и да мечтаете да купите земя на стойност цял град, за да построите вашето ексклузивно кралство за оцеляване на дървени къщи, но нямате средствата да го направите. И това е хубаво нещо. Когато обществото позволи на хората да получат 10-цифрени нетни стойности, всички най-идиотски трескави мечти на човешкия ум започват да се превръщат в реалност.
Това не е прогрес. Тенденцията на капитализма да дава богоподобни сили на хора, които са достатъчно социопатични и безвкусни, за да натрупат милиарди долари, е един от най-неудобните му недостатъци.
Но подобно на Озимандиас, Марк Зукърбърг може един ден да научи по трудния начин, че всичките му планове да се издигне над рисковете на света на смъртните са били напразни. Ако апокалипсисът наистина дойде, първото нещо, което ще загуби цялата си стойност, са парите.
Охранителите, които сте наели да ви пазят, ще помислят повече за себе си. Строителните работници, които са построили вашия комплекс, ще знаят къде е скрита цялата храна. Могъщият милиардерски бос неизбежно ще открие, че никоя купчина злато не е достатъчно висока, за да държи съдбата настрана.
Трябваше да си социалист, Марк. Ако се случи най-лошото, тогава поне щеше да имаш другари, на които не би трябвало да плащаш, за да ти пазят гърба.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед