Основите на режима са подкопани и ще бъдат подложени на натиск през 2024 г.

Новата година е важен празник в Русия и част от традицията – независимо дали на шега или сериозно – е да се слуша обръщението на Владимир Путин точно преди полунощ.
Обикновено това обръщение е бащински призив към семейството, приятелството и националното единство. Но миналата година, на фона на военни с камуфлажни униформи, Путин говори за „трудни, но необходими решения“, които според него са принудили Русия да действа. Като се има предвид, че това беше неговият опит да овладее войната, която вече беше излязла от релси, трудно е да се види как той може да предложи нещо повече в началото на 2024 г.

На пръв поглед през 2023 г. Русия имаше смесени шансове. Тя претърпя тежки загуби, провали се в усилията си да замрази Украйна и да я накара да се подчини, като нанася удари по електропреносната ѝ мрежа, и видя как постоянно нарастващият инвентар от модерни натовски оръжия се прехвърля към нейния враг. От друга страна, украинската контраофанзива се оказа много по-неуспешна от очакваното, националната икономика премина доста ефективно към военно производство, а руснаците все още изглеждат готови да се запишат за участие във войната.

Въпреки това основите на режима несъмнено са подкопани и всички те ще бъдат подложени на натиск през 2024 г: авторитетът на Путин, възможностите му да налива пари в неразрешими проблеми и неоспоримият му контрол върху силите за сигурност.

През март Путин ще се кандидатира за преизбиране и, разбира се, ще спечели. Политическите му технолози очевидно са решени да спечелят 75-80 процента от гласовете при над 70-процентна избирателна активност, за да създадат впечатление за национално единство. Макар че няма да бъде допуснат нито един реален съперник на Путин, дори и така, това ще изисква подсладители за различни слоеве на обществото (вече беше обявено, че минималната заплата ще се повиши със солидните 18,5 % през януари), пропаганда и в крайна сметка системно фалшифициране.

Проблемът е, че колкото повече се фалшифицират изборите, толкова по-голям е рискът това да предизвика протести или най-малкото да подкопае легитимността на Путин.

След 23 години пряко или непряко управление руснаците все повече се изтощават от президента, когото все по-често наричат „стареца“. Той не изглежда и особено свързан с народа си: след Ковида той пътува много по-рядко из страната и дори повечето му официални срещи се провеждат чрез видеовръзка.

Въпреки че се предвижда икономиката да нарасне с до три процента през 2023 г., това се дължи на неустойчивите военни разходи, които представляват поне една трета от общия държавен бюджет.

Макар че санкциите като цяло оказаха много по-слабо въздействие, отколкото Западът се надяваше, според Руската централна банка най-важните приходи от петрол и природен газ са намалели с 41% през първите девет месеца на годината.

За да си позволи войната, Министерството на финансите залага на това, че разходите за нея ще намалеят през 2025 г. Като се има предвид, че няма много причини да се очаква украинска капитулация през следващата година, това е опасен залог. Нищо чудно, че 43% от руснаците очакват влошаване на икономиката.

Двете големи притеснения на шефовете по сигурността на Путин са именно мобилизацията и икономическата криза. Той явно не желае да повтори масово непопулярната мобилизация на резервисти, която се проведе през септември-октомври 2022 г., когато на всеки един реално приведен под оръжие се падаха по двама-трима руснаци, избягали от страната.

Няма да видим повторение преди изборите, но ако притокът на доброволци или парите за предлагане на тлъсти бонуси пресъхнат, той може да няма избор до лятото. Тогава, както се изрази един руски служител по сигурността, „ще разберем дали най-голямата заплаха за [правителството] идва от украинците или от руснаците“.

Икономическият натиск също може да предизвика протести. Безработицата е на рекордно ниско ниво от 3 %, тъй като заводите за отбрана работят на пълни обороти във военно време. Гражданската икономика обаче изпитва натиск и има опасения, че ако Москва не може да си позволи да продължи да я субсидира, може да се стигне до вълна от затваряне или намаляване на заплатите, което да предизвика стачки и протести, каквито Русия не е виждала от 1980-те години.

Последната опора на властта на Путин при такива обстоятелства винаги е бил апаратът за сигурност. Въпреки това по време на бунта на наемническата група „Вагнер“ през юни много от тях стояха настрана, без желание да се присъединят към бунта, но не и с голямо желание да го спрат. Ако гневът срещу фалшифицирането на изборите или друга криза изкара хората на улицата, може ли все още да се разчита на паравоенната Национална гвардия да ги потисне?

Всъщност гневът на някога подкрепящите националисти може да бъде фокусиран от процеса през следващата година срещу откровения критик Игор „Стрелков“ Гиркин по обвинения в екстремизъм. Те може и да са сравнително малко, но са непропорционално представени в службите за сигурност и полицията, поради което Кремъл толкова дълго отлагаше съдебното преследване срещу Гиркин.

След бунта на „Вагнер“ изнервеното правителство почувства, че трябва да действа, но сега се оказва, че има още един високопоставен политически затворник, чиито поддръжници този път не са западноориентирани либерали, а яростни десни. Гиркин дори вече води кампания за участие в изборите; трудно е да си представим, че Кремъл ще му позволи да се кандидатира, но това само ще засили репутацията му на човек, от когото Путин се страхува.

Следващата година неминуемо ще донесе още руски успехи и несъмнено ще има триумфална реторика. До края на 2024 г. обаче в хазната ще има по-малко пари, по-малко доброволци за битките и повече западни заводи за боеприпаси, които най-накрая ще влязат в експлоатация.

По-добре е Путин да отпразнува тази Нова година, тъй като през следващата вероятно ще има много по-малко поводи за тостове – освен ако, разбира се, преизбирането на Доналд Тръмп не се окаже неочакван подарък от американския народ.

*Марк Галеоти (р. 1965 г.) е британски историк, лектор, писател и специалист по международна престъпност, Русия и руската сигурност. Той е почетен професор в Лондонски университетски колеж, старши сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute и директор на консултантската фирма „Маяк интелиджънс“. В края на 2023 г. у нас излезе книгата му „Войните на Путин. От Чечения до Украйна“ (Кръг, превод Гриша Атанасов).