В институциите на Европейския съюз работят над 60 000 чиновници. Конкурсите за кандидатстване (освен ако не са политически), са тежки и привидно имат за цел да определят най-добрите кандидати. Все пак в техни ръце е съдбата на 448-те милиона европейски граждани. В последните години и по-точно периода от 2019-2024 г., Европа бе залята от редица кризи – дългова, индустриална, здравна, миграционна, демографска, финансова.

В нито една от гореизброените, европейските бюрократи не успяха да дадат адекватно решение, което да засили вярата на европейците в Съюза. Пример за това е скандалното изказване отпреди няколко дни на изпълнителния директор на европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс – Ханс Лейтенс, че „нищо не може да спре притока на мигранти към ЕС“. В интервю за германския Welt am Sonntag декорираният холандски генерал-лейтенант заявява изненадващо, че „нито стена, нито ограда, нито море, нито река“ биха могли да спрат мигрантите да пресекат общата граница на ЕС. Заради това, стратегията, която Лейтенс ще предприеме, е да усили политиките на предоставяне на убежище, вместо да усили мерките за сигурност по границите. Изказването звучи като пораженческо за военен от неговия ранг и за човек, който е на ръководен пост във Фронтекс повече от година.

Нека припомним, че от Арабската пролет насам, ЕС всяка година е заливан от стотици хиляди мигранти голяма част от които не са нито бежанци, нито хора, които желаят да се интегрират и реализират в европейската общност. По официални статистики на Фронтекс и Испанското вътрешно министерство само през 2023, броят на нелегални имигранти към Европа е 274 404. Спрямо 2022 г., това е увеличение с 93 718 или с 34% повече само за година. Разбира се, служба като Фронтекс с годишен бюджет от 845 милиона евро има достатъчно анализатори и е наясно, че проблемите с нелегалната миграция започнаха от Арабската пролет през 2010 г. и призивът на Ангела Меркел към мигрантите през лятото на 2015 г. “Wir schaffen das“ или “Ние ще се справим“, който стана печално известен впоследствие.

Както за Германия, така и за Европа последва невиждан бум на зверства над обикновени европейски граждани. Бруталното изнасилване и убийство на Мария Ладенбургер през 2016 г. от афганистанския бежанец, 1200-те жени, над които беше извършен сексуален тормоз в градовете Кьолн, Хамбург, Дюселдорф, Франкфурт, Щутгарт, Дортмунд, Билефелд, Падерборн, Боркен, Детмолд и Есен вечерта на 31 декември 2015 г. срещу 1 януари 2016 г. от мъже от “северноафрикански и арабски произход“, изнасилването на полски студент от афганистански мигрант в метрото на Мюнхен през август 2023 г. или октомври 2020-а, когато нелегален мигрант тунизиец уби 3-ма французи в църквата Нотр Дам в Ница, Франция.

Поради политическа коректност, разбира се, няма статистика на броя европейци убити или тези, над които е извършено престъпление от страна на нелегални мигранти, но това не е и нужно, тъй като стотиците случаи, отразени в различни медии на Стария континент свидетелстват за това и тенденцията е ясна на обикновения европеец. В този контекст думите на Ханс Лейтенс „че нищо не може да се направи“ са директна обида към жертвите и техните семейства, както и към обикновения европейски данъкоплатец, който всеки месец плаща 15 000 € заплата на холандеца.

Само „стени, огради, море и реки“, не могат да спрат напълно миграцията, но в текущия контекст, когато навсякъде около Европа бушуват конфликти, са силно необходими и политиката на укрепване на външните граници на ЕС не бива в никакъв случай да се пренебрегва. Напротив, нужни са общи усилия, в това число допълнителна финансова помощ на страните от първа линия, между които е и България, за укрепване на граничната ограда и допълнителна техника. Всеки, който е ходил на границата ни с Турция, е видял, че тя е в плачевно състояние и само „нарязана тел“ няма да послужи. Нужни са също така и политики за забрана на влизане на нелегални мигранти и тяхното експулсиране от територията на ЕС, засилено миграционно правоприлагане, както и отмяна на статуса на временна защита.

Редно е да се помисли и за адекватни миграционни политики като например точковата система на имиграция, каквато е използвана успешно в редица държави като Австралия и Нова Зеландия. Крайно време е европейските бюрократи да осъзнаят, че Европа не е обетованата земя, тя губи конкурентоспособността си, изпаднала е в рецесия и не може да приеме цялото нещастие на останалия свят в рамките на своята територия.

Абдикацията на висшия европейски чиновник е еманация на състоянието на Съюза, чието ръководство не може да осигури нито сигурността, нито благосъстоянието на своите граждани. В този ред на мисли, посланието към тези, които искат да превърнат Европейският съюз в държава федерация, е ясно: това няма как да се случи, тъй като една държава може да съществува, само ако народът в рамките на нейните граници изпитва принадлежност към нея, а народите на Европа все повече осъзнават, че сегашните елити ги водят към бедност и несигурност. Това ще си проличи и на предстоящите европейски избори, където все повече патриотични формации ще намерят място в Европейския парламент. 

Източник: "Труд" ; Автор: Веселин Киров