Зелената вълна приключи.
Партиите, които постигнаха най-силните си резултати на изборите за Европейски парламент през 2019 г. на фона на масовите протести за климата, водени от Грета Тунберг, сега са изправени пред подхранвана от фермерите реакция, която застрашава ценното им климатично споразумение, пише Politico.
Европа е разтърсена от протестите на фермери, които искат изключения от екологичните разпоредби. Националистическите партии междувременно разпалват пламъците. А крайнодесните партии на места като Германия и Франция продължават да набират популярност.
Сега Зелените са изправени пред сериозен избор, докато изготвят стратегия за следващия си голям тест на изборите за Европарламент през юни: да направят компромис, за да запазят най-доброто от Зелената сделка, или да се придържат към идеалите си и да рискуват призивите им за по-зелена програма да бъдат отхвърлени.
„Готов съм на компромис – ако искам да получа нещо, ще трябва да направя компромис“, изтъква Бас Ейкхаут, холандски член на Европейския парламент, който се очаква да бъде избран за лидер на предизборната кампания на Зелените по време на партиен конгрес в Лион този уикенд.
Перспективите за нова зелена вълна изглеждат слаби, ако не и невъзможни.
На предстоящите избори Зелените – които се издигнаха, за да станат четвъртата по големина група в Европарламента на изборите през 2019 г. – се очаква да загубят около една трета от своите 72 места, става ясно от анкетата на Politico. Някои от техните най-опитни представители, които оформиха европейските политики на фракцията през последните години, също напускат.
Положението се влошава
Еврокомисарят по околната среда Виргиниюс Синкявичюс – единственият комисар, номиниран от партията на Зелените – няма да има втори шанс да бъде избран за тази позиция. Междувременно бившият му шеф - и дългогодишен „климатичен рицар“ на ЕС - Франс Тимерманс, реши да се завърне в холандската политика. Преговорите за убеждаване на италианското движение „5 звезди“ да се присъедини – което може да увеличи числената сила на Зелените в следващия Европарламент – също стигнаха до задънена улица.
Последствията са потенциално катастрофални: Зелените могат да бъдат изтласкани встрани от вземането на решения относно политиката в областта на климата в следващия парламент, да имат малко влияние върху законодателния дневен ред на Европа в следващата Комисия и да бъдат принудени да гледат като едно по-дясно ориентирано мнозинство в ЕС забавя или дори отменя големи части от Зелената сделка.
„Рискът е реален“, изтъква белгийският евродепутат Филип Ламбертс, който е съпредседател на фракцията на Зелените в Европарламента. „Всички са зелени, стига да е безплатно. След като започне да струва на някого едно пени, тогава всички се разпръсват“, оплака се той.
Ламбертс обаче няма да бъде наоколо, за да предотврати реакцията. Той се оттегля в края на този мандат.
Бас Ейкхаут. Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg
По-добре вътре или вън?
Ключовият въпрос пред Зелените е как могат да продължат да упражняват влияние, дори ако редиците им оредеят след предстоящите избори.
Дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) - очаква се да бъде най-голямата група с известно пространство за маневриране на гласовете - вероятно ще може да избира дали да сключва сделки с политиците отдясно или отляво, както намери за добре.
„Това, което е важно“, казва служител на Зелените/Европейски свободен алианс, който говори при условие за анонимност, „е да приближим ЕНП повече до проевропейския лагер, отколкото до Европейските консерватори и реформисти“.
ЕНП вече флиртува с десницата през последните месеци, тъй като лидерът на ЕНП Манфред Вебер организира агресивна кампания срещу няколко нови закона около Зелената сделка, координирайки се с много по-консервативни евродепутати. Проект на манифеста на ЕНП за изборите в Европарламента също така предлага да се премахнат плановете за прекратяване на всички нови продажби на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. - ключов стълб на Зелената сделка.
Все пак знаменосецът на ЕНП е председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, архитект и защитник на Зелената сделка на ЕС. Широко се очаква тя да се бори за втори мандат на върха на изпълнителната власт на ЕС и Зелените ще искат да извлекат отстъпки в замяна на тяхната подкрепа. (Депутатите трябва да одобрят кандидатите за председател на Комисията при тайно гласуване.)
През 2019 г. Зелените не подкрепиха Фон дер Лайен, въпреки че тя постави политиките за климата на централно място. Но пет години по-късно залозите за официално сътрудничество с други центристки и прогресивни политически сили са по-високи, коментира Анна Кавацини, германски евродепутат от Зелените.
„По-важно е, но не само за нас като политическа сила, но мисля, че и за обща проевропейска кауза е важно да не се формира мнозинство с крайната десница“, изтъква тя.
Но може ли да се вярва на Зелените? Членове на Европейския парламент от други политически насоки обвиниха групата, че е непостоянен и ненадежден партньор в преговорите, посочвайки техния избор да издигнат кандидат срещу Роберта Мецола за председател на Парламента през 2022 г., докато други групи приеха отстъпки в замяна на подкрепа.
„От гледна точка на надеждността, когато получим нашите искания в [законодателни] текстове, тогава – и аз съм напълно готов за това – ние изпълняваме“, казва Ламбертс, упреквайки ЕНП, че се отказа публично от сделките, направени в разговори при закрити врата.
Ключов тест за неотдавнашната дилема на Зелените между прагматизма и идеализма идва по време на емоционалните вътрешни преговори дали да бъде одобрен консервативният кандидат Уокпе Хоекстра за нов еврокомисар по въпросите за климата през октомври миналата година.
В критичния момент в Страсбург, Ейкхаут проля сълзи, след като събра достатъчно членове, които да подкрепят Хоекстра, въпреки огромните резерви. „Той е радикален реалист като мен“, изтъква Ламбертс за своя колега от Зелените.
„Трябва да поставим летвата високо, но не толкова високо, че да не могат да я надскочат“, добавя той, припомняйки стратегията си с Комисията относно това решение.
„Пределно ясно е, че ние, Зелените, никога няма да бъдем част от нищо, ако няма много ясни последващи действия по Зелената сделка“, посочва от своя страна Ейкхаут.
В Европарламент с повече крайнолеви и много повече крайнодесни евродепутати, Фон дер Лайен ще трябва да погледне отвъд трите традиционни централни партии – консерватори, социалисти и либерали – за да си осигури втори мандат.
„Тогава изборът е много ясен: Или Европейските консерватори и реформисти, или ние“, изтъква Ламбертс, имайки предвид групата, която включва хора като крайнодесния лидер на Италия Джорджа Мелони и полската националистическа партия „Право и справедливост“.
„Урсула фон дер Лайен ще трябва да реши в определен момент: Какво представлява тя?“, коментира Томас Вайц, австрийски зелен депутат. „Застъпва ли се за прогресивен или поне за проевропейски разумен, ценностен курс? Или тя всъщност подкрепя сътрудничеството с крайната десница и всъщност поставя под въпрос нашето европейско единство?“ пита той.
Бъди позитивен
И така, как Зелените оцеляват в свят на зелена реакция?
Техният отговор: Запазете курса и съхранете вярата. Зелените политики са печелили преди и ще спечелят отново, настояват висши политици, понякога с почти религиозен плам.
„Всъщност съм доста голям оптимист, че ще се върнем към сравнима сила, каквато имаме сега“, изтъква Вайц, добавяйки, че фактът, че Зелените са в правителството в шест страни от ЕС, ги представя като по-разумни в целия континент. Зелените също се надяват да увеличат броя си с някои евродепутати от испанската лява платформа Sumar след изборите през юни.
Проектоизборният манифест на партията, който предстои да бъде обсъден на конгреса на партията в Лион този уикенд, остава амбициозен, призовавайки ЕС да постигне климатична неутралност до 2040 г. - десетилетие по-рано от планираното в момента. Подобен ход би изисквал по-бързи промени и още по-мащабни инвестиции.
За разлика от това, ЕНП се бунтува вътрешно срещу плановете на Комисията да публикува много по-ниска и необвързваща цел до 2040 г.
Стратегията на кампанията на Зелените за ЕС е за „преопаковане“ на съществуващи благоприятни за климата предложения и приспособяването им към настоящ контекст, белязан от криза на разходите за живот, обяснява Мелани Фогел, съпредседател на Европейската зелена партия.
„Зелените са много прагматични. Не мисля, че е нещо ново, че трябва да бъдем прагматични“, аргументира се Фогел.
