Може ли Европа сама да отблъсне руска атака? Това е въпрос, който поне доскоро звучеше като научна фантастика.

 

 

 

Заради войната в Украйна обаче и увеличаващите се шансове Доналд Тръмп да се върне в Овалния кабинет на Белия дом европейските политици много бързо трябва да намерят отговор на точно този въпрос, пише Politico.

Съобщава се, че бившият - и вероятно бъдещ - президент на САЩ е казал на висши служители на Европейския съюз (ЕС), че няма да се притече на помощ на Европа при евентуално нападение.

На Европа ще ѝ отнеме от пет до десет години, за да навакса недостатъчното финансиране за военния сектор и оръжейната индустрия. Това е време, което Старият континент просто няма.

Медията разглежда какви способности има Европа сега, плановете за укрепването им и последиците от потенциалния край на европейския Pax Americana - включително дискусията в някои страни за необходимостта от техни собствени, независими ядрени възпиращи средства.

Politico разглежда следния сценарий: Годината е 2027-ма. Тръмп е в третата година от второто си президентство. Украйна все още се бие, но западната помощ намалява и фронтовите линии са замразени от месеци. От другата страна на света битката за Тайван между Пекин и Вашингтон се влошава. Тогава руският президент Владимир Путин решава да нанесе удар. Ракети поразяват естонската военновъздушна база „Емари“. Стотици хиляди войници в Ленинградския военен окръг на Русия — закалени от годините на война в Украйна и оборудвани със стелт изтребители Су-57, танкове Т-14 Армата, дронове, ракетни и мобилни артилерийски системи, способни да взривяват хиляди снаряди на ден благодарение на военновременната икономика, нанасят удар в източните части на Естония.

Първите войски, които ще бъдат ударени, са тези на НАТО, съставени от 2200 войници от различни държави, водени от Великобритания и подкрепени от около 10 хил. естонски войници и още хиляди местни доброволци. Международните войски са поставени там не толкова като бойна сила, колкото да демонстрират решителност.

При този сценарий обаче Тръмп ще пренасочи повечето американски войски и военна екипировка, разположени на континента, към Индийския и Тихия океан. Така или иначе той вече даде сигнал на Путин, че няма да бъде толкова притеснен от акт на агресия в Балтика.

„Тръмп може потенциално да подкопае възпирането на НАТО с туит“, казва Бенджамин Талис, старши сътрудник в германския мозъчен тръст DGAP.

Така в рамките на дни Русия може да овладее източните части на Естония, където е съсредоточено етническото руско малцинство в страната. „Ако руснаците смятат, че може да им се размине, те ще окупират части от Източна Естония“, казва Даниел Фрид, бивш посланик на САЩ в Полша.

 

 

 

Едно такова нападение ще постави Европа пред дилема. Путин няма да е атакувал целия алианс, затова трябва ли да се организира ядрено отмъщение за части от Източна Естония, или по-добре да не се прави нищо? Така Москва получава лесна победа, а гаранциите за сигурност на НАТО по Член 5 стават безполезен документ и дават на руския президент точно това, което иска.

„Путин и Русия разбират, че не могат да победят НАТО военно, те могат да победят НАТО само политически, като на практика направят член 5 излишен“, коментира Ед Арнолд, научен сътрудник по европейската сигурност в Кралския институт на обединените служби (RUSI), британски мозъчен тръст.

Колко вероятно е да се реализира подобен сценарий?

Путин настоява, че идеята е абсурдна: „Русия няма причина, няма интерес – няма геополитически интерес, нито икономически, политически, нито военен – да се бие със страните от НАТО“, каза руският президент през декември. Същото обаче той и други висши политици от Русия коментираха за Украйна.

Във всеки случай барабанният ритъм на тревога става все по-силен. Украинският президент Володимир Зеленски предупреди през октомври, че ако Русия не бъде победена в Украйна, тя може да атакува балтийските страни в рамките на 5 години.

Колегите му в Европа изглежда слушат. Германската армия чертае „сценарий за учения“, който предвижда руска атака в региона между Полша и Литва в периода между тазгодишните президентски избори в САЩ и началото на 2025 г. Подобно нападение би отрязало балтийските страни от останалата част от континентална Европа.

„Трябва да вземем предвид, че Владимир Путин може дори да атакува страна от НАТО един ден“, коментира германският министър на отбраната Борис Писториус по-рано този месец, като добави: „Нашите експерти очакват период от пет до осем години, в който това е възможно”.

Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, смята, че ситуация, „в която този вид американски гаранции не са оттеглени, а смекчени или направени по-несигурни“, може да изкуши Кремъл да предприеме действия срещу уязвима страна като Естония чрез хибридни методи или реална военна атака.

Нарастващият риск доведе до призиви Европа да се подготви, преди да е станало твърде късно. „Сега има прозорец, който може да продължи една, две, може би три години, през които трябва да инвестираме още повече в сигурна отбрана“, предупреди наскоро началникът на отбраната на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен.

През декември Яцек Сивиера, ръководител на полското Бюро за национална сигурност, каза, че източният фланг на НАТО има само три години, за да се подготви за конфронтация. „Това е моментът, когато трябва да се създаде способност, която е ясно възпиращо средство за агресия“, казва той.

Едно нещо, с което всички са съгласни: точно сега Европа е уязвима. „Европа не само не е подготвена за война, но и не се готви за война“, посочва Талис от германския мозъчен тръст DGAP. Без САЩ ЕС няма нито военно оборудване, нито жива сила, за да се изправи срещу Москва в конфликт с висока интензивност.

„Европейците нямат капацитет да се защитават“, казва Фрид, бившият посланик на САЩ. „Отбраната на Балтийските страни ще изисква сериозни американски военни средства“, допълва той.

 

 

 

Ако Кремъл нахлуе утре, европейските въоръжени сили ще се изправят срещу руска армия, опустошена и окървавена от войната в Украйна, но все още мощна бойна сила. Миналата година Путин увеличи размера на руската армия (включително резервисти) до 3,3 млн. души, като повече от 600 хил. в момента се бият в Украйна.

Въпреки загубите си на бойното поле Русия все още изпреварва европейските страни от НАТО по отношение на броя (макар и не по качество) на танковете, артилерийските системи и реактивните самолети. Освен това Русия официално ще похарчи 4,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана тази година, въпреки че реалното число вероятно е много по-високо.

 

 

 

Без Вашингтон Европа се оказва недостатъчно оборудвана за война и абсолютно неподготвена. През декември бившият генерал-лейтенант Марк Тис каза, че белгийската армия например изпитва такъв недостиг на боеприпаси и финансиране, че войниците ще „трябва да хвърлят камъни“, ако започне конфликт.

САЩ разполагат с около 100 хил. войници в Европа, като около една трета от тях са разположени в Германия. Присъствието в Полша е по-малко, но се засилва. В продължение на десетилетия те действат като гаранция за ангажираността на Вашингтон и възпиращо средство срещу агресия.

„Цената на американския изолационизъм за Европа и света е световна война. Това е урок по история“, коментира Александър Мережко, украински депутат и ръководител на комисията по външни отношения на парламента.

НАТО създаде сили за разполагане в държавите на първа линия. Най-големият отряд е воденият от Германия в Литва, където Бундесверът планира да изпрати 4800 войници до 2027 г. Европейските страни обаче вероятно дори не биха могли да преместят подкрепления в балтийските страни достатъчно бързо, за да подкрепят силите там, предупреждават висши служители на НАТО.

След края на Студената война европейските въоръжени сили се свиха. Много европейски държави премахнаха непопулярните закони за наборната военна служба и преминаха към професионални военни. Между 1989 г. и 2022 г. броят на военния персонал на ЕС е спаднал от 3,4 млн. души на 1,3 млн. души.

Непосредственият приоритет са сухопътните армии, коментира шведският министър на отбраната Пол Йонсон пред Politico. „Когато става въпрос за нашите въоръжени сили, очевидно е, че трябва да увеличим готовността и наличността, особено на сухопътните сили“, казва той.

Недостигът на хора е сериозно предизвикателство за армията. „Ако не успеем да запълним нашите въоръжени служби, тогава целият допълнителен бюджет и доставки наистина няма да имат очаквания ефект“, посочва генерал Роберт Бригер, председател на Военния комитет на Европейския съюз, орган на ЕС, който обединява началниците на отбраната на блока.

За някои страни незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. послужи като сигнал за събуждане. Балтийските и скандинавските страни се връщат към набора на войски. Литва възобнови набора през 2015 г., Швеция през 2017 г. и Латвия през 2023 г. В Лигата за отбрана на Естония цивилните редовно тренират за евентуална руска инвазия. Полската армия отдавна се колебае около 100 хил. души, но през последните години числеността се увеличава, макар че новият премиер Доналд Туск не иска да се обвързва с бомбастични числа.

 

 

 

Докато числеността на войските се увеличава обаче, те все още не са достигнали ниво, което би позволило разполагане на големи групи от хора в случай на руска атака. Германия има 183 150 души на активна служба. Във Франция броят им е 303 750 души, а във Великобритания - 150 350 души.

Финландия, където напрежението с Русия е ключов въпрос преди президентските избори в края на януари, е сред европейските страни, които са най-подготвени за конфронтация с Москва. Населението на страната е от 5,5 млн. души, като 900 хил. от тях са преминали основно военно обучение.

„Имаме много силни военновъздушни сили, армия и флот, включително, разбира се, оръжия, включително най-голямата артилерия в Европа заедно с Полша, така че хората разбират, че сме свършили своята работа тук“, каза бившият премиер и настоящ кандидат за президент Александър Стуб пред Politico.

Въпреки че европейските лидери започнаха да говорят за повишаване на готовността, те все още не са започнали да „продават“ на обществеността до какви жертви ще доведе това. Преминаването към военен режим ще изисква огромни суми, много повече войски на източния фланг на Европа, засилена координация между столиците и промяна на общественото мнение. За да се подготвят за най-лошото, европейските страни трябва да „харчат, харчат, харчат“, според Гезине Вебер, научен сътрудник в Германския фонд „Маршал“.

Не че европейските страни не са били под натиск и в миналото да увеличат военните разходи. Още през 2006 г. министрите на отбраната на НАТО се споразумяха за цел да изразходват 2 процента от БВП за отбрана. Към миналата година само 11 от 31 членки на алианса изпълняват тази цел. Осем от тях са държави на първа линия, граничещи с Русия или Украйна.

Наливането на повече пари в отбраната обаче не е лесна сделка за политиците, особено в Западна Европа, където войната все още изглежда твърде далеч. Военните разходи означават по-малко средства за социални грижи и зеления преход. Държавите от ЕС освен това са силно задлъжнели поради кризата с Covid и перспективите пред растежа са мрачни.

Историята на XX век показва, че демокрациите бавно реагират на войната. Въпросът за Европа е колко бързо ще реагира. „Демокрациите са много тромави и бавни в решенията си, за съжаление. И поради това те са постоянно заплашени от тоталитарните режими“, според Сергей Гнездилов, украински войник, който в момента се бие срещу Русия.

За разлика от Русия, Европа не е във военновременна икономика въпреки инвазията в Украйна. Обещанието на ЕС да достави на Украйна един милион снаряда до март, дадено преди година, изглежда почти сигурно, че ще се провали. „В Европа имаме отбранителен промишлен капацитет, който до голяма степен е предназначен за мирно време“, казва Йонсен, Йонсън, шведският министър на отбраната.

Според генерал Бригер, председател на Военния комитет на ЕС, Европа „спешно се нуждае“ от повече стратегически транспорт, космически способности за ранно предупреждение и наземни способности като противотанково, противовъздушно и антидрон оборудване.

Това не означава, че нищо не се прави. Френският производител на оръжия Nexter вече произвежда шест самоходни гаубици Caesar на месец вместо две. Съобщава се, че през следващите няколко години германските KMW и Rheinmetall искат да увеличат производството на основни бойни танкове Leopard 2 от около 40 на около 100 на година, а Финландия планира да удвои производството на боеприпаси. Европейският производител на ракети MBDA ще инвестира 1 млрд. евро в заводите си.

Германия, която казва, че ще достигне целта от 2 процента от БВП разходи за отбрана през тази година благодарение на специален еднократен военен фонд от 100 млрд. евро, преработи военната си стратегия през ноември за първи път от 2011 г., като се стреми да направи Бундесвера „готов за война“. Полша купува южнокорейски и американски танкове, изтребители, артилерия, ракети и системи за противовъздушна отбрана. Новото правителство също е ангажирано да модернизира армията, която раздаде почти цялата си техника от съветската епоха на Украйна. Въоръжават се и Румъния, Чехия и други страни.

 

 

 

Производството на ново оборудване обаче все още е относително бавно, особено след като голяма част от него се изпраща в Украйна. Доставките на ново оборудване могат да отнемат месеци или години, което поражда въпроса дали Европа изобщо може да се подготви навреме за руска атака.

„Важно е да се подчертае, че е постигнат напредък, но ако сравните това, което е направено досега, с това, което трябва да се направи, все още говорим за дребни неща“, казва Мисироли, бившият помощник-генерален секретар на НАТО. Според него този напредък е предизвикан от шока от инвазията на Русия в Украйна и „може би е необходим още един шок“, за да се ускори процесът.

Правителствата на Европейския съюз също ще трябва да решат дали искат Брюксел да играе по-голяма роля в отбраната. Естония и Франция, подкрепени от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, сега предлагат идеята за съвместни заеми за изграждане на бойните способности на ЕС. В края на февруари комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон ще представи своята Европейска отбранителна индустриална стратегия.

Според вътрешни документи, с които Politico разполага, стратегията на Бретон настоява за повече съвместни доставки на оръжия и координиране на бюджетите за отбрана на правителствата, за да станат по-ефективни и да подкрепят компаниите от блока. Френският комисар също така иска ЕС да копира извънредните правомощия на президента на САЩ, позволяващи на Белия дом да пренасочи индустрията на страната към отбранително производство в случай на извънредна ситуация – на практика стартирането на истинска военновременна икономика.

Според Бретон ЕС ще се нуждае от 100 млрд. евро кеш, за да стимулира отбранителното производство. Блокът може да се изравни с Русия след 18 до 24 месеца, когато става въпрос за производство на оръжия, добавя той. Други служители на ЕС призовават за повече стандартизация и оперативна съвместимост между въоръжените сили на Европа. Докато страните от ЕС имат 17 различни типа танкове, САЩ имат само един, според института „Жак Делор“.

Междувременно перспективата Европа да се изправи срещу Москва без американска подкрепа накара някои да обмислят някога немислимото: да разработят собствени ядрени арсенали. В края на краищата ядрените оръжия са най-доброто възпиращо средство - и войната в Украйна служи като предупредителна история.

След разпадането на Съветския съюз Киев се отказа от наследения си арсенал през 1994 г. в замяна на руски и западни гаранции. Дори по това време някои лидери смятаха, че това е много рисковано решение. Съобщава се, че френският президент Франсоа Митеран е предупредил украинския държавен глава Леонид Кучма, че прави грешка: „Млади човече, ще бъдете измамен по един или друг начин“.

Бил Клинтън, който беше президент на САЩ по това време, съжалява за натиска, който е оказал за отказа от ядрения арсенал от страна на Киев. „Чувствам се лично отговорен, защото ги накарах да се съгласят да се откажат от ядрените си оръжия. Никой не вярва, че Русия би ги нападнала, ако Украйна все още имаше тези оръжия“, коментира той.

Евентуално американско оттегляне би оставило големи части от ЕС - свикнали да се скупчват под ядрения чадър на САЩ - внезапно изложени на риск. „Европа няма способността да осигури ядрено възпиране по начина, по който го прави Америка, в обем или в обхват“, коментира Нийл Мелвин, изследовател от RUSI.

Франция и Обединеното кралство все още ще разполагат с ядрени оръжия, но доколко биха могли да ги поставят в услуга на своите съюзници и при какви условия е открит въпрос, според Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, а сега изтъкнат политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения. Обединеното кралство има около 200 бойни глави, с които частично допринася за защитата на НАТО. Франция има около 300, но страната е ангажирана само с националната отбрана.

Последната точка се обсъжда: този месец влиятелният френски експерт по отбраната и сигурността Жан-Доминик Мерш каза пред Le Point, че Франция трябва „някак си да сподели” своите ядрени оръжия с европейските съюзници, по същия начин, както прави Вашингтон. Това е идея, за която френският президент Еманюел Макрон намекна преди няколко години, но която никога не беше сериозно проучвана досега. Манфред Вебер, лидер на дясноцентристката Европейска народна партия, казва, че това е разговор, който европейците трябва да подновят. „Макрон предложи преди много време, особено на германците, да обмислят как френският ядрен чадър може да бъде поставен в европейска рамка“, коментира той. „Сега е подходящият момент да приемем това предложение на Макрон“, допълва Вебер.

Подобен ход обаче би повдигнал друг въпрос: може ли наистина да се разчита на Париж или Лондон да рискуват ядрена война, за да спрат марша на руските войски към Талин или Варшава?

Несигурността кара европейските лидери да търсят други възможности. През декември бившият министър на външните работи на германските „Зелени“ Йошка Фишер каза, че ЕС се нуждае от собствени ядрени оръжия, въпреки че това пък повдига въпроси как ЕС ще може да управлява ядрени ударни сили. Междувременно в Полша някои гласове започнаха да призовават страната да изгради свой собствен арсенал. „Ако международният ред не е в състояние да ни даде 100 процента гаранции да се защитим срещу руска атака, ние трябва да сме в състояние да получим правото да притежаваме национални ядрени оръжия“, коментира Роберт Чеда, пенсиониран офицер от полското разузнаване, в интервю за полските новини.

Подобни възгледи все още са маргинални, но вероятно ще стават все по-популярни по време на втори мандат на Тръмп в Белия дом.

За Гнездилов, украинският войник, който се бие с Русия, отговорът на всички тези въпроси и проблеми е прост: Ако Европа не иска да се бие с Русия, нейните лидери трябва да гарантират, че Украйна ще получи средствата да победи Москва сега. „Защото, ако Путин не спре, Европа готова ли е за война днес? Ако Украйна падне, Европа готова ли е да се защити", пита той.