Въпреки всички западни санкции руската военна индустрия процъфтява, а производството на оръжия, които да помогнат на Москва да води война срещу Украйна, се е увеличило драстично след началото на инвазията. Китай се превърна в ключова страна в подкрепа на руската военна промишленост.

Това твърди The Economist, като анализира данни от скорошно проучване на базирания в САЩ Център за стратегически и международни изследвания (CSIS).

Например, от началото на 2024 г. месечната способност на Русия да произвежда ракети с голям обсег на действие вероятно се е увеличила повече от два пъти [от началото на инвазията в Украйна]. Този ръст стана възможен благодарение на чуждестранните доставчици, от които Русия получава дефицитни части, електроника и оборудване, необходими за производството на оръжия.

Такива стоки често влизат в Русия чрез сложна мрежа от подставени лица, така че е трудно да се идентифицират и изолират тези потоци. Въпреки това изследванията на CSIS доказват, че Русия получава лъвския пай от „отбранителния“ внос от Китай (вж. графиката).

По-специално, китайски компании доставят на Русия полупроводници, които са важен компонент за разработването на различни оръжейни системи. Те доставят също така навигационно оборудване, части за реактивни самолети и други стоки като сачмени лагери, които се използват при производството на артилерия и друго оборудване.

Военни доставки за Русия по страни. Инфографика: The Economist

Данните за трансакциите показват, че предимно от Китай Русия внася и високоточно прецизно производствено оборудване, особено оборудване с цифрово-програмно управление (ЦПУ), т.е. високотехнологични програмируеми производствени линии.

Между март и юли 2023 г. между Русия и Китай са извършени над 10 000 месечни трансакции, които включват такова оборудване (и не само). И тъй като всяка трансакция може да съдържа няколко артикула, действителният брой на предоставените единици вероятно е бил много по-голям, предполага The Economist.

Графиките, публикувани от изданието, показват, че вносът на такива стоки в Русия е започнал да се увеличава, след като Владимир Путин обяви частична мобилизация през септември 2022 г. Скокът на доставките от Китай обаче настъпва през март 2023 г., когато Си Цзинпин се среща с Путин в Москва. Официален Пекин твърди, че заема неутрална позиция във войната и не предоставя оръжия на нито една от страните. Подобен износ за Русия обаче потвърждава, че КНР има много значителен принос към военната машина на Кремъл. Антъни Блинкен, държавният секретар на САЩ, вече упрекна Китай, че е „основен спонсор“ на руския военно-промишлен комплекс.

В допълнение към търговията с Китай и въпреки значителните ограничения върху износа, през 2023 г. Русия успя да получи доста компоненти западно производство за своята военна промишленост. Така например стоки от Франция, Германия и Япония влизат в Русия през трети държави като Турция и Обединените арабски емирства, които не са се присъединили към западните санкции. Проучване на Кралския институт на обединените служби (RUSI, the Royal United Services Institute), публикувано през декември, установи, че Compel, един от водещите руски дистрибутори на микроелектроника, внася огромни количества западна микроелектроника не само през Хонконг, но и през Германия.

Налагането на по-строги правила за ограничаване на тези потоци „не е лесно“, пише The Economist. Първата причина за това е, че Русия все повече използва оборудване от по-нисък клас – отчасти защото е изчерпала запасите си от по-съвършени системи. Това означава, че руските производители на оръжие се нуждаят от технологии, които се използват и за граждански цели, а такъв поток от стоки е по-трудно да се ограничи в международните вериги за доставки.

Друга трудност е, че Украйна също е частично зависима от китайски производители за някои части и компоненти (въпреки че тези доставки са много по-малки по обем от доставките на Китай за Русия). Затова планиращите санкциите на Запад трябва да вземат предвид дали налагането на нови ограничения върху някои китайски фирми може да попречи на военните покупки на Украйна.

Следователно изглежда, че бумът на военното производство в Русия ще продължи. Очаква се разходите за отбрана на страната да достигнат 115 млрд. долара през 2024 г., което е с 68% повече в сравнение с 2023 г. Въпреки това, дори с помощта на Китай и други страни, Русия няма да може да продължи тези усилия безкрайно, отбелязва The Economist.

„Взривните вещества, необходими за производството на артилерийски ракети и други боеприпаси, са в недостиг. По някои параметри [на оръжията] запасите от съветската епоха, които руснаците досега са възстановили [от складовете], ще бъдат изчерпани през следващите няколко години. Междувременно западните държави могат да положат усилия за отстраняване на пропуските в действащите санкции и да увеличат собствения си производствен капацитет, за да помогнат на Украйна“, обобщава списанието.