„Паразитизмът в куб” става все по-силен, все по-малко са „островите на стабилност”

В моята скорошна статия „Международни инвестиции: богатите страни стават по-богати, бедните страни стават по-бедни“, насочих внимание към една важна метаморфоза на глобалния капитализъм, настъпила през двадесети век. В началото на миналия век водещите западни страни активно увеличиха износа на капитал.

В тази връзка В.И. Ленин в своята работа „Империализмът, най-висшият стадий на капитализма“ дори определя следното като важна икономическа характеристика на империализма: износът на капитал става преобладаващ по отношение на износа на стоки (третата от петте икономически характеристики).

И още през последните десетилетия на миналия век западните страни започнаха да се превръщат в нетни вносители на капитал (тоест вносът на капитал започна да надвишава износа му). Съединените американски щати са особено успешни в това.

Мястото, което дадена страна заема в международния инвестиционен обмен, може да се прецени от такъв статистически документ като „Международна инвестиционна позиция (страни)“. Такъв документ се разработва и публикува от почти всички страни по света (за страните членки на МВФ това е задължителен документ).

Първата част на този документ дава данни за чуждестранните активи на страната, които са формирани в резултат на износа на капитал под формата на преки, портфейлни и други инвестиции. Втората част на документа съдържа данни за задълженията на страната към чуждестранните инвеститори.

С други думи, това са активи на нерезиденти в дадена страна. Разликата между стойността на чуждестранните активи и задълженията на страната към чуждестранни инвеститори се нарича нетна инвестиционна позиция на страната.

Тези страни, които имат излишък на активи над пасиви, имат положителна инвестиционна позиция, баланс със знак плюс. Страните, чиито пасиви надвишават активите, напротив, имат отрицателна инвестиционна позиция, баланс със знак минус.

Особено интересна е международната инвестиционна позиция на САЩ, които претендират да бъдат суперсила и декларират своята мисия да управляват целия свят.

В началото на миналия век младият американски капитализъм тъкмо си стъпваше на краката и започна да се състезава със старите европейски капитализми – преди всичко британския и френския.

Ако Старият свят, който имаше обширни колониални и полуколониални владения, беше нетен износител на капитал, то Новият свят (САЩ) преди избухването на Първата световна война беше нетен вносител на капитал (предимно внос на английски и френски капитал, но и нарастващ внос на немски капитал). Но Първата световна война промени всичко.

През годините на войната Съединените щати се превърнаха от нетен вносител в нетен износител на капитал, при това най-големият в света. И Съединените щати поддържаха такива позиции в продължение на около седем десетилетия.

Още през 1980 г. нетната положителна международна инвестиционна позиция на Съединените щати беше по-голяма от общата нетна положителна инвестиционна позиция на всички други страни в света взети заедно.

Само шест години по-късно, през 1986 г., Съединените щати се превърнаха в страна нетен длъжник. За първи път от 1914 г. те регистрират отрицателна международна инвестиционна позиция от 107,4 милиарда долара. Нетният дълг на САЩ към останалия свят расте с бързи темпове.

До 1990 г. Съединените щати вече са станали най-големият нетен длъжник в света (230,4 милиарда долара). В началото на века нетният дълг на Америка премина границата от 1 трилион долара.

До края на 2020 г. нетната международна инвестиционна позиция на страната беше отрицателна 14 трилиона долара. В края на 2022 г. отрицателната инвестиционна позиция на САЩ достигна 16 трилиона долара.

Съединените щати са далеч пред другите страни в клуба на „нетните длъжници“. Второто място в класацията на нетните длъжници към края на 2022 г. е заето от Испания с показател от минус $1,10 трилиона.

Но ето и отрицателните показатели за някои други страни от този клуб (трилиона долара): Франция - 0,89; Великобритания - 0,80; Австралия - 0,66; Гърция - 0,35; Португалия - 0,25; Полша - 0,25. Според някои оценки нетният дълг на САЩ е приблизително равен на сбора на всички други страни в света в клуба на нетните длъжници.

Разбира се, важно е и относителното ниво на нетния дълг, което се измерва като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Въпреки че има страни в света, където този показател е над 100%, това са предимно малки икономики. Като Монголия, Ирландия, Гърция, Замбия. Но сред големите икономики САЩ са ненадминати с показател от 80% (в края на 2022 г.).

Така че Съединените щати заемат специално място в световната икономика. Те като магнит привличат капитал под всякаква форма (преки, портфейлни, други инвестиции) от цял свят. Ленин нарича износа на капитал от империалистическите страни „паразитизъм на квадрат“ (Империализмът и разцеплението на социализма, декември 1916 г.).

Използвайки тази аналогия, американската икономика, с нейните постоянно нарастващи нетни заеми, може да се нарече „паразитизъм на куб“. Освен това американският паразит изсмуква капитали както от страни от третия свят, така и от редица други страни от „златния милиард“, като значението на последните значително се увеличи през последните години.

Отражение на отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на Съединените щати са положителните инвестиционни позиции на водещите световни донори на капитал.

Това са (нетна международна инвестиционна позиция за 2022 г., трилиона долара): Япония – 3,4; Германия - 3,1; Хонконг - 2,2; Китай - 2,1; Тайван - 1,4; Норвегия - 1,2; Канада - 1,1; Холандия - 1,0; Сингапур -1,0; Швейцария - 0,8; Саудитска Арабия - 0,6; RF - 0,5; Южна Корея - 0,5.

Ако разгледаме по-подробно статистиката на износа на капитали от водещи страни донори, ще видим, че за много от тях основната (доминираща) експортна дестинация е Америка. Това особено ясно се вижда при двата основни донора – Япония и Германия. Балансът на инвестиционния обмен на САЩ с тези страни води до много голям отрицателен баланс за Америка.

Според новите правила на играта (когато по-ефективният начин за паразитиране е не износът, а вносът на капитали), това означава, че Япония и Германия са във васална зависимост от Америка.

Важна характеристика на американския инвестиционен „паразитизъм“ е, че доходът, който се плаща на чуждестранните инвеститори в Съединените щати, е много по-малък от дохода, който американските износители на капитал получават в чужбина от своите инвестиции. Парадоксално изкривяване!

Балансът на приходите от международни инвестиции представлява съотношението на приходите от инвестиции, получени от чужбина, и доходите, изплатени в чужбина. В Съединените щати този баланс е хронично положителен.

Според европейски експерти балансовият излишък на Америка в момента възлиза на 2–2,5% от БВП. А максималните стойности на показателя са през първата половина на миналото десетилетие - от 3 до 3,5% от БВП.

Наскоро Бюрото за икономически анализи на САЩ (една от основните статистически агенции в страната) публикува статистика за международната инвестиционна позиция на САЩ в края на 2023 г. Те показват сериозен напредък през годината. В края на 2022 г. чуждестранните активи на САЩ бяха 31,63 трилиона долара.

Година по-късно те възлизат на 34,54 трилиона долара. Увеличението за годината е $2,91 трилиона. Но ето цифрите за задълженията на САЩ към чуждестранните инвеститори: в края на 2022 г. те възлизат на 47,80 трилиона долара, а година по-късно – на 54,31 трилиона долара.

Увеличението на пасивите възлиза на 6,51 трилиона долара. Така че пасивите растяха много по-бързо от активите. В резултат на това нетната отрицателна инвестиционна позиция на САЩ се повиши от 16,17 трилиона долара в края на 2022 г. до 19,77 трилиона долара в края на 2023 г.

Нетният международен дълг на САЩ е нараснал с 3,60 трилиона долара през годината, или близо 23%. Америка не е виждала такъв ускорен темп на растеж на своя паразитизъм от момента, в който стана нетен международен длъжник (т.е. от 1986 г.).

Статистическата картина, базирана на международната инвестиционна позиция на САЩ, може да бъде допълнена със статистиката на платежния баланс на САЩ.

Използвайки платежния баланс, можете да оцените размера на входящия капитал в дадена страна за определени периоди от време. Включително за определени видове инвестиции (преки, портфейлни, други).

Средният тримесечен приток на преки инвестиции в САЩ от 2010 г. до 2019 г. включително е бил 80,2 млрд. долара. В периода от 2020 г. до 2023 г. включително - $91,8 млрд. В същото време в края на миналата 2023 г. средната тримесечна стойност е била 98,5 милиарда долара.

Сега нека разгледаме портфейлните инвестиции в икономиката на САЩ. В периода 2010-2019 г. средно на тримесечие е $125 млрд., в периода 2020-2023 г. - $237 млрд., през 2023 г. - $303,2 млрд.

И накрая, за други инвестиции (кредити и заеми) цифрите са съответно (милиарди долара): 32,0; 74,8; 62.6.

А сега обобщената картина за всички видове чуждестранни инвестиции (средно за тримесечие, млрд. долара): 2010–2019 г. - 237; 2020–2023 г. - 403; 2023 - 464.

Тоест виждаме тенденция към нарастване на мащаба на притока на чужди капитали в САЩ. Тази тенденция стана още по-очевидна през последната година.

Особено бързо нарастват портфейлните инвестиции, чийто дял в общия приток на чуждестранен капитал през миналата година е 60–65%. Това е покупка на съкровищни ценни книжа, корпоративни облигации и акции на американски компании (до 10 процента от акционерния капитал).

Както виждаме, прогнозите на много чуждестранни и местни експерти, че замразяването на руските валутни резерви и изземването на други руски чуждестранни активи ще доведат до спиране на притока на чужд капитал и дори до ограничаване на чуждестранните активи в САЩ все още не са потвърдени.

Това отчасти може да се обясни с факта, че увеличаването на притока на капитали към Америка се случи за сметка на нейните съюзници в Европа и други части на света (Япония, Южна Корея, Австралия и др.).

Инвестиционният обмен между Стария и Новия свят, който преди имаше признаци на двупосочна улица, сега най-накрая се превърна в еднопосочен път - естествено към Съединените щати.

На 18 април, след специално заседание на Европейския съвет, фон дер Лайен потвърди тезите на икономиста Енрико Лета за изтичането на една трета от един трилион евро годишно „основно към САЩ“.

Най-големият отлив на капитал идва от Германия, която след началото на санкционната война срещу Русия започна да изпитва сериозни проблеми в икономиката.

Инвестиционният климат в Германия стана отвратителен и немският бизнес започна активно да прехвърля капиталите си в чужбина. Там, отвъд океана, разбира се, няма предишна стабилност, но в сравнение с Европа Америка изглежда като „остров на стабилността“.

Но за големия бизнес, свикнал да инвестира в различни части на планетата, днес остават все по-малко „островчета на стабилността“. А капиталите бягат в Америка, защото алтернативи почти не са останали.

Между другото, не мога да не се съглася с онези експерти, които казват, че Вашингтон провежда политика на „контролиран хаос“ в целия свят, за да осигури потока на капитали в американската икономика. Такава политика може да се нарече не само „паразитизъм в куб“, но и откровен рекет и бандитизъм.

И изобщо не е факт, че Вашингтон ще успее да запази статута на Америка като „остров на стабилност“ за дълго време. Писах за това подробно в статията „Контролиран хаос: Ефектът на бумеранга“.

Бих искал да обърна внимание на още един момент, който остава незабелязан от много експерти. Говорим за динамиката на икономическото развитие на САЩ. В края на 2023 г., както гордо заявиха американските статистически агенции, реалният (като се вземе предвид инфлацията) растеж на БВП е 3,1%. В абсолютно изражение БВП на САЩ през 2022 г. е 25,35 трилиона долара.

Миналата година той се повиши до 26,85 трилиона долара. Така ръстът на БВП възлиза на 1,50 трилиона долара. Сега нека си спомнимкакво беше увеличението на нетния дълг на Америка в края на 2023 г.

Той възлиза на 3,60 трилиона долара. Сравнявайки увеличението на нетния дълг и растежа на БВП, можете отново да се убедите, че Америка живее не за сметка на собствената си икономика, а за сметка на други страни.

„Паразитизъм в куб”! Но всички паразити имат ограничен живот. Те умират или защото хранителните им източници са изчерпани, или защото.Ф донорите превантивно унищожават паразита. Някои експерти смятат, че паразитната Америка е изправена пред последното.

P.S. Рязкото забавяне на растежа на БВП и нарастващата инфлация почти два пъти по-висока от прогнозата затварят възможността за намаляване на основната лихва на Фед.

Автор: Валентин Катасонов ; Превод: С.Т.