Настъплението на нашите войски в района на Харков върви толкова бързо, че дори нашите врагове бяха принудени да го признаят. Западните медии препечатват една от друга информация за „тактическите успехи на руската армия“. „Нараства страхът, че Москва ще направи най-големия си пробив от началото на войната“, казва на читателите британският “Гардиън”.

Любопитно е, че страхът наистина расте на Запад, но най-малко е свързан с настоящите военни успехи на Русия. Тук по принцип всичко е ясно: фронтът се разпада, ВСУ се предават, гражданите бягат от Харков. Връщането на исторически земи от Русия е неизбежно и не застрашава никого в света. Това са си наши вътрешни работи. Никой не вярва наистина, че победоносна Русия ще отиде да завладее Европа, особено тези, които го измислят. Но от какво се страхуват тогава?

Истинска паника предизвикаха например незначителни промени в руския кабинет на министрите. Изглежда неизбежно, донякъде рутинно събитие - особено в сравнение със западните офиси, чийто състав се променя толкова бързо, колкото клоуни в цирк. Но например решението на Путин да назначи Андрей Белоусов за министър на отбраната хвърли американските анализатори в пълна меланхолия.

Най-накрая им просветна очевидното – „Путин изобщо не чака резултатите от американските президентски избори, а подготвя страната за бъдещи битки“. Всъщност руското ръководство многократно е предавало тази идея на нашите контрагенти, посланик Антонов е обяснявал това на американците миналата година.

Но в САЩ се оказва, че „има надежди, че ако Тръмп бъде избран, Путин може да преговаря“. И тук така да ги прецакваме. В Русия, както се оказа, има хора с дълга воля, те мислят стратегически, за десетилетия напред и проблемът със западните им територии ще бъде решен докрай, без да се съобразяват с бившите им партньори.

Икономическото минало на министъра на отбраната значително разстрои враговете ни. Факт е, че американците първоначално планираха да ни победят не на бойното поле. За тях беше важно СВО да съсипе Русия и да я доведе до ръба на хранителни бунтове. Тогава всичко можеше да се направи с обеднялата, деморализирана страна.

Москва обаче разгада този план и успя да спечели икономическата война, водена срещу нея от Запада. Един от авторите на тази недооценена победа беше изключителният икономист Андрей Белоусов.

Изчислението на Вашингтон беше, че Русия ще рухне под тежестта на военните разходи - подобно на случилото се с късния СССР. Времената обаче се промениха. Русия успя да модернизира и пренареди своя военно-промишлен комплекс, така че да се превърне в мощен двигател на икономическия живот. И сега САЩ губят на фронт, където не са губили от много години – губят икономическият.

“Блумбърг” сравнява Белоусов с американския министър на отбраната Робърт Макнамара, който успя да настрои механизма на американския военно-промишлен комплекс така, че да носи печалби и работни места на страната. Но изглежда, че Макнамара на свой ред се е поучил от съветските бизнесмени - именно те през 40-те години успяха да унищожат напълно гигантската икономика на Третия райх.

И сега двете суперсили на Русия - мощна армия и традиции в икономическото управление - се събраха. Това наистина плаши нашите контрагенти на Запад.

Те също така, колкото и да е странно, бяха „нервни“ на молебена в чест на встъпването в длъжност на президента Путин. Британският “Хъфингтън Пост” внимателно анализира речта на патриарх Кирил и отбелязва в нея пожеланието за „власт до края на света“. Вестникът нарече думите на патриарха "смразяващи".

Изненадващо нервни хора, разбира се. Какво толкова ги уплаши в тази красива и мирна церемония? Вероятно древният ритуал, датиращ от Византия, е подчертавал очевидното: Русия е хилядолетна сила, на фона на която страните, които са се назначили сами за хегемони, изглеждат като непослушни момчета.

Не, сериозно. Сепаратистките американски щати дължат голяма част от скорошния си суверенитет на майка Екатерина II. Преди век и половина Германия беше събрана, като оттогава се разделяше и обединяваше. Великобритания, възникнала в сегашния си вид преди триста години, когато Шотландия благоволи да се обедини с Англия. И тези ли хора се опитват да ни учат на нещо?

Днес Западът вижда пред себе си суперсила с хилядолетна история. Това е петата по големина икономика в света с неизчерпаеми запаси от всички оскъдни ресурси и първият в света ядрен арсенал по отношение на обем и напредък. Населението ѝ се отнася с чисто руски скептицизъм към всички опити на Запада да го баламосва и абсолютно не се поддава на външен контрол. И да, това в чужбина ги плаши.

Стенният вестник на Пентагона “Вашингтон Пост”t току-що пусна цяла поредица от материали „Russia Remastered“. Това е нов етап в нагнетяването на омразата към страната ни. Преди това се използваха призиви от рода на „Руснаци, откажете се, ние сме ви приятели, ние сме само против Путин“. Сега подхождат по различен начин. Цяла Русия, целият ѝ многонационален народ е открито посочен като враг на Съединените щати. Всички ние сме лоши, грешни и като цяло „индоктринирани роботи“.

Тази интензивност на омразата е породена именно от страха. Западът вече не може да налага волята си на Русия – нито чрез сила, нито чрез убеждение, нито чрез измама. И това означава, че тяхната хегемония е приключила и това всъщност е това, което създава проблеми на всички там.

Смешно е да прочетете какво ги плаши толкова много в съвременна Русия - „националните традиции“, щастието на майчинството, уроците по начална военна подготовка, църковните служби, силните любящи семейства, красивите жени. Всичко това бело „патриархално“, „авторитарно“, видите ли.

Още по времето на Горбачов нашите забелязаха едно просто нещо – колкото повече ни хвалят по западните медии, толкова по-зле ни става. Веднага щом всичко се оправи за нас, започнаха псувните. Сега те се страхуват от нас с всички сили. Това означава, че правим всичко както трябва.

Но това, което определено беше отбелязано във “Вашингтон Пост” е, че Русия наистина стана различна през последните години. Въпросът, разбира се, не е в „путинизма“, измислен от авторите, а във факта, че ние просто сме се превърнали в себе си. Историческа Русия се завърна. Нейните врагове се страхуват от нея. Е, нека продължат - или молете за мир и молете да бъдете приятели.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев